В тази статия съм систематизирала основна и много важна за всеки родител информация за учебния процес в класната стая на втория план на развитие

на децата 6-12 години в Монтесори. Надявам се да е полезна :) Приятно четене!

Цвети Камова

Методът Монтесори е подход за учене, ориентиран около ученика, който е разработен преди повече от 100 години. Само три десетилетия по-рано е разработена и класическата класно-урочна система, която се прилага и до днес в стандартизираното държавно образование. В момента Монтесори методът се прилага в повече от 22,000 училища (детски градини, начални, основни, гимназии) в 110 страни из целия свят.

Монтесори методът вижда детето по коренно различен начин от класно-урочната система и това води до напълно различен подход на учене и уважение. Методът е създаден и да постига доста по-различна цел - да създава независими, креативни, мотивирани млади хора, които да променят света. Класно-урочната система е специфично създадена, за да произвежда базово ограмотени деца, които да запълват нуждите на стартиращата тогава индустриална революция. За съжаление, системата не е сериозно променяна оттогава.

Според Монтесори, детето е естествено надарено с любознателност и способно да управлява своя образователен процес в подкрепяща и предварително подготвена (със специфични познавателни материали) среда. Методът подготвя детето психологически, социално, емоционално и разбира се, когнитивно. Този тип методи на учене се наричат пълноценни образователни системи (whole child approaches). Класно-урочната система използва принципа на "празния съд" (empty vessel approach), с който детето трябва да бъде "напълнено" със знание от учителя си.

Класическата образователна среда е с класно-урочна система (децата са по класове, ученето е като идентични уроци за всички деца), а самото учене е инструктаж (instructive teaching). Монтесори методологията е базирана на няколко типа образователни подходи, както ги разграничаваме днес:

• проектно-базираното учене (project-based learning), при който организирането на учебния процес е във формат проекти, които съчетават в себе си академично знание, практикуване на умения и компетенции, екипна работа и индивидуален резултат за всеки екип и дете;
• учене, ориентирано около детето (child-centered approach), при който образователният процес е организиран по начин, който благоприятства развитието и напредъка на детето и отчита изцяло неговите нужди;
• учене за пълноценно развитие на детето (whole child approach), при който в учебния процес се развиват както функционалните грамотности (знанието), така и социално-емоционалното развитие, характера и уменията на децата;
• индивидуализирано учене (individualized learning), при което всяко дете върви с темпото си и материалът се адаптира спрямо даденото дете, а не е усреднено и предварително подготвен за тази възраст (което би ограничило децата да вървят по-бързо в дадена област или да имат нужда от подкрепа в друга);
• интердисциплинарно учене (interdisciplinary approach), при който децата работят по проекти, които въвличат разнообразни предмети (дисциплини) от учебната програма.

• Kласни стаи със смесени възрасти (0-3, 3-6, 6-9, 9-12, 12-15, 15-18 г.), а не по класове спрямо възрастта (1-ви, 2-ри, 3-ти клас), което позволява свободна интеракция в рамките на едно ниво на развитие на децата, всеки да работи със своето си темпо, учене между възрастите, естествена общност за тестване и откриване на личните и групови граници.
• Свободен избор на учебна дейност в рамките на предварително дадени опции (няма предмети, които следват в последователност през деня като учебна програма).
• Работни блокове от около 3 часа, без прекъсване (няма часове по 35 минути с междучасие, без значение дали искаш или имаш задача за довършване).
• Mодел на преподаване  “откривай и проучвай” (constructivist model, discovery model) чрез специализирани визуални материали, а не модел, базиран на инструктаж и лекционно преподаване.
• Специализирани образователни материали, създадени от самата Мария Монтесори. Те са основно от дърво и следват естетически принципи за простота и добър дизайн. Някои от тях “растат” с децата, като преминават през възрастовите групи и се усложняват естествено от натрупаното знание и опит на детето.
• Прегледно организирана учебна среда по учебни зони, в които материалите са достъпни за детето (география, език, математика, четене и т.н.).
• Подготвен Монтесори учител, който е обучен да води учебен процес в такъв тип класна стая със силен акцент върху наблюдението на всяко индивидуално дете с неговите характеристики, тенденции, вродени таланти и индивидуални способности (в сравнение с с класно-урочната система, където акцентът е върху намесата и контрола от страна на учителя).
• Свобода на движение в класната стая (децата могат да стават, взимат и връщат материали, самоорганизират се, привличат други за работа в екип, променят дейност, след като са приключили първата и т.н.). Няма индивидуални чинове, които да са организирани амфитеатрално с учителя като психологически и пространствен център. Учителят най-често не се вижда в Монтесори класната стая, защото е някъде сред децата или седнал до тях на земята, за да им помага с проектите им.
• Развитие на житейските умения на детето (компетенции и характер), а не единствено на знания и фактология.
• Липса на външни стимули за успех (оценки, тестове, награди) и насърчаване на вътрешната мотивация, воля и упорство на децата. 

След първия план на развитие 0-6 години, който се характеризира с попиващ ум (absorbent mind); силно физическо и умствено развитие; нарастваща независимост; сензитивни периоди; усвояване на "правилата" в практическия живот; развиване на речта и говора; старт на математика, писане и четене, следва далеч по-спокойният втори план на развитие.

Той обхваща пред тийнейджърските години или възрастта 6-12 години и се характеризира с разсъждаващ ум (reasoning mind), при който децата развиват своята мисъл и се установяват като личности. За Монтесори това е спокоен, любознателен и търсещ период в развитието на децата, в който те започват да търсят причините, изследват взаимовръзките и зависимостите в света около тях и никой и нищо не трябва да възпрепятства този порив за знание и можене. Децата са движени от въпросите “Защо?”, “Как?” и “Къде?” зад абсолютно всяка информация, която научават. Затова някой задължително трябва да е там, за да ги посрещне, иначе малко по малко тези въпроси спират, а с тях и любопитството, откривателството, самостоятелността, инициативността и мотивацията. Уменията, върху които специално се работи в тази възрастова група са: управление на времето, отговорност, приоритизиране, самостоятелност.

Образователният процес в Монтесори класна стая 6-9 и 9-12 е организиран под формата на теми. Те се наричат 5-те Големи урока (Five Great Lessons) и се случват последователно в рамите на една учебна година, като всеки отнема около два месеца. Няма стриктно определяне колко продължава един Голям урок, защото всеки учител преценява спрямо децата си кога темата може да премине към следващата, докато наблюдава интереса на децата и напредъка по проектите, по които работят в рамките на темата.

Големият урок се случва като една стартова вдъхновяваща история, реализирана под формата на незабравимо преживяване за децата. След нея следват множество посоки за индивидуални и групови проекти, провокирани от ученическите въпроси. И в рамките на тези проекти се случва и ученето на предметите по напълно естествен и ненатрапчив начин. Разликата с традиционната система е на няколко места:

• Големите уроци включват значително повече теми, отколкото държавната образователна система предвижда за съответния клас и предмет.
• Всеки голям урок позволява задълбочаване в темата и съответно натрупване на знание, умения и опит на децата спрямо тяхното темпо и способности, което най-често е неизмеримо повече спрямо предефинирания държавен стандарт.
• Работата на блокове време дава възможност на детето да “влезе в темата”, да направи проучване, да се концентрира дълбоко и да опита няколко различни начина да подходи към проекта си, след като някой от тях не се е получил. Няма как да имаме дълбочина, интерес и любопитство към нещо, когато то приключва след 35 минути и след него следва нещо напълно различно и несвързано. Първото, което се забелязва в децата, които тръгват на училище, е разрушаване на концентрацията и способността да се задълбочат по дадена тема и да вникнат в нея).
• Всеки проект (индивидуален или екипен) завършва с продукт (презентация, постер, макет), който се представя публично и е последван от въпроси, коментари и критика от останалите в групата.
• Липсата на оценки и тестове създава неизмерими предимства за качеството на ученето на децата и спокойствието на учителите. Всъщност, досега няма нито едно изследване, което ясно да показва някаква добавена стойност на оценките или тестовете за развитието на децата или ученето им. Но пък има доста изследвания за негативното влияние на този състезателен модел, който ни води до високи нива на тревожност, стрес и агресия у учениците.
• Липсата на домашни е съществено предимство в Монтесори системата - за децата, за времето им с нас като родители и за самото учене. Още един интересен факт за домашните - всички дългогодишни изследвания за тяхната полза все пак не могат да ги определят като ефективен учебен инструмент. Напоследък се зашумя много за това в глобалните медии и все повече прогресивни училища ги премахват като образователен инструмент.

Първият голям урок се казва “Създаването на Вселената и Земята” и е планиран да бъде най-впечатляващото нещо, с което децата да започнат учебната година, пълно с загадъчност и безкрайни посоки за детското въображение. В него се разказва как от нищото (стаята е напълно тъмна, с покрити прозорци, а гласът на учителят е потаен и много тих в стаята, където децата са насядали в кръг около нея/него на пода върху възглавничките си) изведнъж се чува “БАААМ” и отнякъде се появава балон, пълен с цветни конфети, който се пука с гръм и трясък в тишината и из стаята политат безброй светлинки. И така, преди 14 милиарда години, след Големия взрив, се ражда нашата вселена. Урокът стига го появата на нашата Слънчева система и планетите в нея и завършва с появата на планетата Земя.

Историята на Създаването, както е оригиналното име на Първия голям урок, преминава през най-различните аспекти на темата - как минералите са формирали елементите на планетата; как материята се трансформира в три агрегатни състояния; как частите се свързват заедно, за да формират планетата; как по-тежките химични елементи са потънали надълбоко и са формирали земното ядро; как и защо избухват вулканите; как са се формирали планините и атмосферата се е кондензирала, за да започне да вали дъжд и така са се образували океаните, езерата, реките и моретата.

Първият голям урок включва в себе си изследвания по астрономия, метеорология, химия, физика, геология и география. Децата засягат теми като светлината, топлината, гравитацията, галактиките, планетарните системи, земната повърхност, ерозията, вулканите, климата и географията. И да не забравяме, че това е класна стая със смесени възрасти - децата сами определят докъде могат и искат да навлязат по дадена тема. По един начин и върху едни проекти работят 6-7 годишните, по други 9-10 годишните. Работата в екипни проекти позволява по-малките деца да бъдат активно въвлечени и стимулирани да разберат повече, а по-големите деца да практикуват своите лидерски и личностни умения. Повторението на темите през всяка следваща година позволява ефективно надграждане и задълбочаване на материала.

Чисто практически, след всеки Голям урок следват дни, седмици и понякога месеци, изпълнени с тематични експерименти, проекти по разнообразни космически теми, енциклопедии, материали, поканени гости, планирани от децата посещения на музеи, изложби, експозиции и т.н.

Вторият голям урок се казва “Появата на живота” и подема темата там, където първия я оставя - как на пустата каменна планета, наречена Земя, изведнъж започнало да вали и валяло милиони години, докато не се образувал Световният океан. Но в него нямало нищо. Бил абсолютно празен - нямало водорасли, нямало акули, нямало корали. Само вода … Предполагам, вече схващате идеята :) И така, в този Голям урок децата учат за първите микроорганизми и бактерии, заселили нашата планета. След това темите бавно преминават през еволюцията на видовете и появата на живия свят.

“Появата на живота” продължава с изследване на едноклетъчните и многоклетъчните форми на живот на дъното на световния първобитен океан и формирането на фосилите. Проследяват се трите най-нови праисторически периода - Палеозой, Мезозой и Неозой, стартиращи с царството на трилобитите и завършващи с появата на човека. Децата започват да създават “линията на времето”, като за нейно начало поставят появата на гръбначните животни, последвани от рибите и растенията, после амфибиите и влечугите, птиците и бозайниците. Този Голям урок засяга на химия, биология, зоология, ботаника, хабитати, древен живот и антропология.

Третият голям урок се казва “Появата на хората” и започва точно там, където неочаквано е свършил първият урок - с нас, като последната еволюционна брънка. В този урок децата постепенно създават човешка “линия на времето”, в която проследяват цялото ни развитие през стотиците хиляди години и най-различните видове човешки същества. Тук те изследват ръцете, емоциите и ума ни - нашите постижения, творби и наука, които много често приемаме за даденост.

“Появата на хората”, както подсказва и името, е големият урок за нас, хората и нашите уникални интелектуални постижения и силен характер. Идеята тук е децата да опитат първоначално да си представят какъв ли е бил животът за първите хора. Този голям урок смесва знания по праистория и раждането на древните цивилизации, за които на децата да представени аналитични инструменти за сравнение на различните култури. Те ще научат как климата и топографията влияят върху културата, начина на живот и миграцията на хората. Ще бъдат потопени в предметите история, социални науки, ще изследват научните революции и прогрес.

Четвъртият голям урок се казва “Историята на писмеността” и естествено подхваща разказа за световната история, в частност за това как прадедите ни са развили общуването помежду си, като едно от най-висшите умения, с които разполагаме и досега. Децата ще започнат с пещерните рисунки като формат на изкуство и комуникация, ще преминат пред развитието на устната реч и езиците, за да открият магията на писменото слово и най-разнообразните начини, по които сме направили мисълта и идеите си достъпни за другите.

“Историята на писмеността” описва произхода, структурата и видовете писмености и реч. Започва с дискусия за египтяните, които имали два вида символи - за идеите (пиктограми) и за звуците (йероглифи). Големият урок продължава с финикийците, които взели “назаем” египетските символи за звуците, но не и пиктограмите за идеите. След това децата разбират за още няколко вида исторически значими писмености - еврейската, гръцката и римската. За този урок децата използват граматически материали, които ще им помогнат да изследват как се съставя езикът и така да рафинират правописа и пунктуацията си. Учениците ще научат повече и за произхода на българския език и разнообразните стилове - поезия, разказ, драма. Така децата ще преминат през предмети като писане, четене, български език и литература.

Петият голям урок се казва “История на математиката” и подема темата за научните ни постижения. Децата ще разгледат цифрите в различните култури, цивилизации и времена, като и тяхното значение. Врата остава отворена да поговорят за инженерство, архитектура и науките, за които цифрите и математиката са основополагащи.

“Историята на числата”, както е другото име на този последен Голям урок, разглежда как хората са започнали да изпитват нужда от специален език за техните изобретения, за да могат да прилагат измервания; също така, как точно се измислят и създават нещата около нас. Урокът започва с това с как шумерите и вавилонците са имали бройна система, базирана на числото 60, което е причината днес да имаме 60 минути в един час и 60 секунди в минута. Гърците, римляните и китайците са имали свои видове цифри, които са започнали да навлизат из света. Историята продължава с това как нашите арабски цифри са подобни на цифрите, намерени в пещерите в Индия преди 2,000 години. Тези индийски цифри имали нещо, което нито една друга бройна система не е имала до този момент - нулата.

Този последен голям урок поставя стабилна основа за предмета математика, който е неразривна част от всички останали предмети. Например, големите числа са необходими, за да измерваме времето и пространството в астрономията (Първи голям урок), отрицателните числа са необходими при измерването на промяната на температурата (Втори голям урок), триангулацията е необходима, за да се възстановят границите на имотите и земите след като реката Нил е наводнила древен Египет (Четвърти голям урок) и т.н.

И така, в началото на новата учебната година отново завъртаме колелото, но вече знаещи и можещи повече. Тогава всеки един от Големите уроци ще носи много по-различен смисъл за всяко дете, което ще има вътрешната потребност да задълбочи познанията си, да навакса с позабравени такива, да се научи как се работи по-ефективно сам и по-успешно в екип. И всичко това в спокойна и вдъхновяваща среда, с грижа и любов сред приятели и добри учители и стъпка по стъпка уверено напред.