Return to site

Как да останем спокойни - пълноценен наръчник за родители

 

Автор: Симоне Дейвис, The Montessori Handbook
Превод с редакция и съкращения: Цвети Камова

· Родители,Учители

При всяка среща с родители и учители, се срещам с въпроса "Препоръчайте ми нещо за четене / правене / тренинг / личностно развитие?". И миналата седмица реших, че ще стартирам седмична серия с мои избрани материали и занимания, наречена "Weekly Wonders". Докато планирах първото издание бях сигурна, че този наръчник ще влезе в селекцията ми - когато го прочетох за първи път знаех, че ще е един от материалите, които ще си отбележа за повторен преглед. И така и стана. Авторката Симоне Дейвис (Монтесори учител и трейнър на родители, майка на двама тийнейджъри) е създала практичен и изчерпателен материал, пълен със стратегии за решаване на лични и семейни проблеми. Прилагам редовно повечето от инструментите и зная, че работят ефективно и за възрастния, и за детето. И въпреки че чета доста, рядко попадам на толкова професионални материали по темата за родителството. Приятно четене!

Цвети Камова, създател на Red Paper Plane

Ако искате да получавате "Weekly Wonders" всеки петък, регистрирайте се за бюлетина ни от имейл формата под статията.

Искате да останете спокоен родител? Чудите се как да запазите спокойствие, когато детето ви го губи? Или, когато децата се боричкат (отново)?

Дърпам завесата, за да ви покажа инструментите, които съм събирала през годините. Представям ви "Как родителите да запазят спокойствие - пълноценен пътеводител". Тук съм обобщила всички неща, които научих през моето Монтесори обучение, от повече от 10-годишната ми работа в Монтесори класна стая, както и директно от окопите по време на отглеждането на собствените ми две деца (и двамата в момента са тийнейджъри).

Оказа се, че за мен чувството на спокойствие е важно. Искам да съм спокойна точно тук и сега и така да бъда по-добър родител на децата си.

Всички знаем, че ядосването на децата никога не помага и просто добавя масло в огъня. И се получава взривоопасна комбинация. Затова нека потърсим по-спокоен подход - да видим как да останем спокойни и да използваме това като отправна точка за по-нататък.

1. Да останем спокойни е възможно, когато започнем деня правилно.

Винаги съм обичала да се събуждам половин час преди останалите у дома да се раздвижат, за да се приготвя за деня. Да имам малко време, за да помисля и да се освежа, без да бъда прекъсвана всяка минута. За мен този половин час е ключов и за да мога, като един изявен интроверт, да се настоя към света.

Зная, че е трудно да се предвиди кога точно децата ще се събудят, така че този ритуал може да се следва и вечерта след като всички са в леглото, ако за вас това ще работи по-добре.

Ето как изглежда (в повечето случаи) този мой сутрешен ритуал:

  1. Алармата ми се включва в 6:25 сутринта. Два пъти я удължавам и ставам в 6:35. Да, зная че трябва да стана бързо от леглото. Но толкова много обичам тези последни няколко минути, че просто официално ги добавям към времето сутринта.
  2. Включвам телефона, чета блогове и преглеждам Инстаграм за 10 минути. Не е за хвалба, но съм толкова пристрастена към технологиите, че това е един сериозен стимул да се събудя.
  3. Медитирам 10-15 минути - в идеалния случай не трябва да го правя в леглото, но невинаги става. По-добре да е да го направя несъвършено, отколкото да си намирам оправдания, за да не го свърша изобщо. Най-често просто следвам дишането си. Следя, когато умът ми се лута. Рестартирам, като отново се фокусирам върху дишането. Това, което обичам в медитацията е, че не можеш да я направиш грешно. Понякога умът ти ще се скита насам-натам и това е окей. Имах навика да се дразня в момента, в който чуех, че децата започват да се събуждат и да се движат из къщата. Понякога идваха да ме питат нещо, докато медитирам. След това прочетох някои мъдри съвети от Лео (Leo, Zen Habits). Когато той чува звука на децата си сутрин, го преформатира - напомня си, че това са звуците на семейството му и той е късметлия, че е част от живота им. Този съвет проработи брилянтно за мен. Ако някое от децата ми се появи до мен, отговарям: "В момента медитирам. Заповядай до мен, ако искаш да се присъединиш или ме изчакай в кухнята - ще дойда след малко."
  4. Водя си дневник. Моята добра приятелка Дебора ми подари "5 минутен дневник" и оттогава работи всеки ден за мен. Модифицирала съм въпросите малко. Първо пиша 3 неща, за които съм благодарна. Понякога съм супер специфична (например, "Хареса ми, че се видях отново със стар приятел"); понякога съм доста по-обща (например, "За тишината днес"). Зависи от самия ден. След това пиша 3 неща, които ще направят днешния ден невероятен. Винаги описвам неща, които са под мой контрол, вместо да избера нещо външно - хубавото време, че някой ще направи нещо за мен или че ще спечеля от лотарията. Може умишлено да избера да се наслаждавам на работния си ден, или да планирам да направя нещо с децата, което ще ни е приятно, или може би е нещо само за мое лично удоволствие. Най-накрая си поставям цел за деня. Това може да е свързано с начина, по който да се чувствам днес или нещо, върху което да работя. Например, "има достатъчно време за всичко".

Чарът на сутрешния ритуал е, че можеш да живееш живота си по-целенасочено, вместо да реагираш спонтанно на всичко, което животът ти подхвърля. Откакто сутринта ми е организирана, животът не просто върви, а аз вървя много по-съзнателно през него.

2. Да останем спокойни е възможно, когато напътстваме детето си.

1. Помогнете на децата да осмислят чувствата си.

Вместо да мислите, че детето ви напада, вашата роля е да му помогнете да мине през този труден момент, да бъдете негова опора, негова скала̀, негов водач. Дори не трябва да решавате конкретния проблем - просто им помогнете да го "смелят", питайте ги дали искат помощта ви или им помогнете да видят различни варианти, когато са превъзбудени и не могат да се справят. Моята роля не е да оправя проблема, а деликатно да дам посока и да поведа напред.

Това важи в еднаква степен както за бебе и малко дете, така и за ученик и тийнейджър. Нека дам пример.

Да речем, детето е изпуснало и разляло сока на пода и избухва в сълзи. Вместо да си мисля, че пак ми създава главоболия, аз я водя обратно към спокойно състояние.

Аз бих отишла при нея и бил проявила емпатия. "Тъжна ли си, че сокът ти се разля?" Пауза и наблюдавате реакцията й. "Ти работи здраво, за да си налееш сама сока, а сега го виждаш разлят на пода?" Пауза. "Неприятно е, когато нещата не вървят както си планирала." Пауза.

Така се поставяме на тяхно място, "в обувките им" и не само изказваме емоциите, но и правим предположения как може да се чувстват сега или как виждат нещата, които им се случват. Дори няма значение дали грешим или не. Това упражнение ще им помогне да изяснят това, което чувстват. Едно по-голямо дете вече може да каже: "Не, не съм ядосан. Просто съм разочарован, че Тим не можа да дойде да играе днес, както планирахме."

Емпатията изисква доста практика. Упражнявайте се с фрази като горните, докато не ги почувствате естествено в ежедневните разговори с децата или докато не намерите начин да го кажете със свои думи. Това е като да се научиш да говориш чужд език - трябва да се упражняваш.

2. Помогнете им да се върнат към спокойствието.

За да помогнем на децата да се успокоят, може да сложим ръка на рамото им или да ги гушнем, ако ни позволят. Ако ли не, можем да им кажем, че сме тук на разположение, ако имат нужда от нашата помощ.

След това наблюдавам внимателно - чакам докато тялото им се отпусне, сълзите започнат да спират или поне паузите между плача станат по-големи. Мислете "от сърце до сърце". Както казва Дан Сийгъл, "преди да поучите, потърсете връзка".

3. Веднъж успокоени, предложете помощ за решаване на проблема или им помогнете да се сдобрят.

След като вече са спокойни, мога да предложа помощта си или да им помогна да видят какво да направят, за да решат проблема. "Може би първо да избършем тук и след това да отидем да видим дали има още един портокал за сок или нещо друго за пиене."

Ако някой е наранил някого или е счупил нещо, тогава аз им помагам да се извинят или поправят нещата. Това помага на детето да поеме отговорност за действията си, без да използвам наказание. Например, могат да подадат кърпичка за плачещото дете или да проверят дали то е добре; или могат да помогнат да се почисти стената, ако са драскали върху нея.

4. Кажете "да" на всички чувства.

Това означава не просто да изкажат чувствата си и да се надявате, че истерията ще спре. Това означава да ги оставим да преживеят тези "големи" чувства.

Струва ми се, че повечето от нас изпитват срам от негативните емоции като гняв и тъга. Опитваме се да ги покрием някъде настрани - и тези на нашите деца, и нашите собствени. Улавям се понякога как си казвам "Не трябва да си разочарована! Бъди благодарна!"

А всъщност, когато се отдам на тези чувства и усетя къде точно ги държа (например, в корема, сърцето, гърлото ми) и им обърна внимание, 10 минути по-късно често откривам, че те вече са си тръгнали.

Позволете на тези чувства да се покажат, позволете на децата си да ги изразят. Но бъдете там, за да сте им опора докато крещят и се хвърлят на земята. И нека ви чуят да казвате: "Леле, както виждам, ти май наистина не искаше да ти откажа". Без да разрешавате проблема. Без да искате моментът да свърши - а просто като му позволите да се случи.

3. Ключът да останем спокойни е в подготовката.

За Монтесори учителите всичко се крие в това как да подготвят средата за успеха на детето. Как може да изглежда тази стратегия за един родител?

  1. Ако отивате на лекар, планирате да седите в кафе, или да правите нещо, което налага детето да седи или да мълчи за повече от 5 минути, подготовката е ключова. Вземете закуски, малки играчки и любима книга.
  2. Ако планирате да отидете до супермаркета, направете го, когато сте свежи, а не в 7-8 часа вечерта, когато нямате енергия за нищо повече в деня.
  3. Планирайте по-малко неща за деня и така намалете стреса. Уверете се, че имате непланирани моменти, в които детето ви ще има време да играе и изследва.
  4. Планирайте време навън всеки ден - в дъжд, вятър или слънце.  Има едно нещо, което научих за 10 години холандско време: "Няма такова нещо като лошо време, има само неподходящи дрехи". Облечете се добре и всички навън! Свежият въздух помага на всички ни и помага да останем спокойни.
  5. Когато нещата се объркат, напишете си бележка, седнете след като децата легнат (най-добре с партньора си) и поговорете за това, което можете да направите по-добре следващия път.
  6. Организирайте дома си така, че детето ви да може да върши повече неща само (виж номер девет по-долу).

4. Да останем спокойни означава да се намесим, преди да достигнем предела си.

Мисля си, че понякога се притесняваме да не бъдем твърде строги с децата си. Опитваме се да влезем в "дзен режим" и да оставим децата ни да правят неща, които ни карат да се чувстваме зле или поне неудобно. Но преди да се усетим, нещата излизат извън контрол и ние вече тичаме наоколо, викайки на децата си. Оставили сме нещата да преминат над допустимата за нас граница и оттам вече трудно се връщаме към спокойствието.

Напълно възможно е да дадем на детето си свобода в рамките на някакви граници. Най-важното е да разпознаем, когато започваме да се чувстваме некомфортно и да се намесим точно тогава, вместо да подминем този предел и лесно да загубим самообладание.

Как изглежда това? Да кажем, че детето ви хвърля храната си около него. Мислите си: "То е просто дете. Ще го оставя да си играе с храната." По-късно днес или на следващия ден се случва същото. И вие пак си казвате същото. По-късно през седмицата вие вече сте достигнали предела си и вместо да сте търпеливи, започвате да заплашвате, грабвате чинията им в ярост и викате силно.

Вместо да позволявате всичко това да се случи, овладейте ситуацията навреме. Още след първите няколко дни осъзнайте, че хвърлянето на храна наоколо ви притеснява. Още тогава кажете на детето "Когато свършиш с храната, казваме "Готови сме"" и направете знак с ръцете си за край. "Нека вземем чинията ти и я занесем в кухнята, защото сме готови с храната". Ако иска да продължи, вижте дали дали е готово да се храни без да хвърля. В противен случай аз бих повторила, че обедът е свършил, всички сме готови и чиниите отиват в кухнята. Ако се разплаче, дайте напътствие (виж номер две по-горе) - "Чувстваш ли се тъжен, че сме готови с храната" и т.н. Важното е, че храненето е приключило и най-доброто, което можете да направите, е да му помогнете да се успокои и да отсервира.

5. Спокойствието идва от наблюдаването.

Често скачаме веднага, за да направим нещо за децата си "както трябва". Ангажираме се емоционално и ставаме активна страна в спора. Оправяме споровете между брата и сестрата на един дъх. Веднага спираме децата си да вземат играчка от друго дете в детската градина.

На теория това може и да работи. При всички случаи това, което може да ни помогне повече, е да наблюдаваме малко по-дълго отстрани, преди да влезем с пълна скорост. Да позволим на децата да се оправят сами.

Мария Монтесори е имала броеница, която е започвала да върти между пръстите си, за да се спре от намеса в работата на някое дете или във взаимоотношенията между деца. Това важи и когато детето ви се опитва да се справи в ситуация на общуване.

Влизането в ролята на спортен коментатор (популяризирано от Джанет Лансбъри) също е чудесен начин да наблюдавате и да останете нащрек, без да се забърквате емоционално. Коментирате на глас или наум това, което се случва: "Джени държи колата в ръцете си си. Джак я сочи с пръст и вика силно. Джени си бърше очите...." А когато нещата ескалират, вместо да се впускате първи да решавате спора, дръжте се като посредник. Бъдете Швейцария.

В нашите часове, понякога децата искат да работят заедно, но понякога променят мнението си. Аз съм там, именно за да им помогна да практикуват взимане на решения. Предлагам им думи, които могат да кажат; да опишат как се чувстват; да им помогна да се извинят и поправят нещата, когато е необходимо.

Ако познавате добре детето си, то знаете ситуациите, които вероятно ще го провокират. Така често можете да се намесите елегантно, точно преди нещата да излязат извън контрол. Значително по-лесно и ефективно е да се справите с това предварително, отколкото когато детето ви е вече разярено за нещо.

Кога точно да се намесим предварително е процес на проба и грешка. Така че продължавайте да наблюдавате, да опитвате и да се адаптирате, докато намерите добрия баланс.

6. Да останем спокойни е възможно, когато си помагаме без награди и наказания.

При Монтесори подхода, използваме алтернативи на наградите и наказанията, за да успеем да си помагаме ефективно. Както казва Алфи Кон, "работѝ заедно с детето, вместо да правиш нещо за него".

Когато подкупим децата си или им дадем награда, когато се държат добре, това е външна мотивация. Нещо, което идва от нас. Или това, което Алфи Кон нарича "правене на нещо за детето". Наказанието също попада в тази категория. Вместо това, би било добре да намерим начини да работим заедно с децата. Може да е чрез изграждане на навици, използване на хумор, броене до 10 в главата ви (за да им дадете време да обработят вашето искане), като използваме положителни думи или като казваме "искаше ти се да можеш да ...." вместо "не, не може ...".

7. Да останем спокойни е възможно, когато сме тук и сега.

Едно от нещата, които много ми помогна да остана спокойна, е да се отърва от вършенето на няколко неща едновременно (multitasking). Методът "майндфулнес" (mindfulness) се е превърнал в много модерна дума тези дни, но наистина не е за пренебрегване.

Когато правим само едно нещо в даден момент, това ни позволява да сме му отдадени изцяло. Можем да чуваме децата си, когато ни говорят. Можем да сме по-полезни, когато първо наблюдаваме, а после действаме (вижте номер 5 по-горе). Можем да се радваме на сладоледа, който ядем. Можем да имаме време да забележим партньора си. И дори, когато мием чиниите, да започнем да виждаме красотата на мехурчетата (!).

По време на нашето Монтесори обучение научихме, че точно както класната стая трябва да бъде предварително подготвена, това важи и възрастните в нея. Мисля за това всяка сутрин в клас, докато се подготвям за деня. Изключвам телефона. Фокусирам се върху часовете ми. Защото съм концентрирана върху всичко, което се случва тук и сега.

У дома оставям телефона си в спалнята, за да не го проверявам често, когато децата са наоколо. Организираме вечерята си като семейство около кухненската маса (не всеки на крак наоколо). Всъщност, всяко семейно хранене е така. И ако се хвана, че не слушам някое от децата, се извинявам и го моля да повтори пак. И вместо да са разочаровани, че трябва да се повтарят, мисля, че те наистина оценяват това, че се опитвам да бъда тук с тях.

Все още работя по въпроса, но определено виждам голямо подобрение.

8. Да сме спокойни е възможно, когато намерим начин да вземем предвид нуждите на всички ни.

Монтесори е подход, насочен към децата. Често ще ни чуете да казваме "следвайте детето". Това означава да говорите с детето си със същото уважение, с което говорите с колега или приятел.

Това, което често забравяме е, че родителите също имат нужда от подобно отношение. Когато ние не получаваме достатъчно грижи или почивка или не се чувстваме удовлетворени и ценени, започваме да показваме негодувание. Мога да ви уверя, че никой не иска да се чувстваме обидени или виновни, най-малкото нашето дете или партньор.

Така че, бъдете семейство, в което намирате начини нуждите на всеки да бъдат посрещнати. Говорете си за това, което е важно за вас, за партньора ви, за децата ви. Работете върху начини, по които може да се случи.

В началото може да изглежда невъзможно да се намери какъвто и да е баланс. Но в действителност има стотици начини за решаване на проблемите, когато мислим за ограниченията като за възможности. Трябва да отворим ума си и да бъдем креативни.

Това може да означава, че през уикенда може да имаме време заедно като семейство, известно време с всяко едно от децата, известно време с близките, и понякога, всеки от нас да има време за себе си.

Дори когато бебето е малко, бащата може да вземе бебето на разходка, за да даде на майката малко почивка. Тогава е чудесен момент за бащата да прочете някоя нова книга или да се срещне с приятели. А понякога може да намерите някой, на когото да се доверите да се грижи за бебето, за да можете да имате специално време заедно един с друг.

9. Да останем спокойни е възможно, когато организираме нещата за децата така, че те да могат да ги правят сами.

Много ценя съвета, който Сюзън Стивънсън (опитен Монтесори учител) веднъж ми даде, когато беше на посещение в Амстердам. Попитах я как поддържа енергията си, когато е в класната стая. Отговорът й беше: "използвай максимално средата в твоя полза".

Сюзън говореше за тактиката й да си записва бележка всеки път, когато дете я моли за помощ. След това в края на деня да събере всички бележки и да помисли "Има ли начин да направя така нещата, че децата да могат да се оправят сами в тази ситуация?". Например, ако дете поиска повече хартия да продължи да работи, има ли някакъв начин да се извади навън хартия, където децата могат да си помогнат сами, без да идват при мен?

Ето още няколко идеи как да ограничите нуждата от вас и да насърчите детската самостоятелност у дома:

  1. Оглеждайте се за детски размер уреди, например малки метли за почистване.

  2. Използвайте малки кошници или подноси и съберете нещата така, че децата да имат всичко, от което се нуждаят на едно място и да го местят лесно сами.

  3. Извадете навън само толкова, колкото искате да почистите след това.

  4. Сложете малки кърпи навън, за да посрещнете малките разливания на течности.

  5. Съхранявайте детските неща на височината му - например кош с дрехи, от които да избира всяка сутрин; собствените чинии и чаши на нисък рафт в кухнята; малка кана за вода, която може да достигне, за да си помогне да пие.

10. Да си осигурим спокойствие чрез превантивни мерки (грижа за себе си).

Когато децата ми бяха на 2 години, се озовах по спешност на лекар. Бях изтощена и емоционално дисбалансирана. Помислих си, че може да е по-тежко медицинско състояние. Докторът ме послуша, направи ми необходимите изследвания и ме изпрати вкъщи с лист хартия, който написа на ръка. Това ми беше рецептата - списък с неща, които трябва да направя, за да се грижа за себе си.

Следя съветите й оттогава:

  • Взимам си душ се всяка вечер, когато къщата е тиха.
  • Чета редовно книги и по-специално литература, която няма нищо общо с работата ми. Сега помагам да организираме литературен клуб, за да съм сигурна, че ще продължа да чета.
  • Имам хобита - филми и плетене - и си заделям специално време да се срещам с приятели, за да ги правя.
  • Разчитам на хора, които да се грижат за мен - много важно, тъй като родителите често са толкова заети да се грижат за всички останали. В момента редовно ходя на остеопат за превантивна грижа. В миналото посещавах редовно и психотерапевт.
  • Спортувам и се упражнявам - понякога е йога, понякога пилатес, понякога бягане. И обичам колелото си, което ме държи активна и с което обикалям цял Амстердам.

А за вас? Помислете за нещата, които можете да направите, за да отпочивате, да се радвате на живота и да се грижите за себе си. Може би ще трябва да запазите детегледачка, да се обадите на баба и дядо, или да уредите размяна с приятели да се грижат за децата, докато вие с партньора ви сте на кино.

Наистина направете това, което трябва. Не пропускайте тази стъпка.

11. Да останем спокойни, като си намерим модел за подражание.

Скоро разговарях с едни родители в клас и обсъждахме как, например, един Монтесори подход към родителството може да бъде много различен от това, което виждат около тях или от собственото им възпитание и отглеждане. Уви, не винаги наоколо има единомислещи хора, с които да сте на една вълна всеки ден. Така че може да е трудно, когато нямаш модел за подражание.

Аз имам една скъпа приятелка Кристи, която е невероятна майка. Така че, ако се чувствам в безизходица, просто си мисля "Какво би направила Кристи?".

Опитвайте се да се срещате с хора със сходно мислене и нагласи, учете се един от друг и си записвайте след това :)

12. Да останем спокойни, като изпълним детско желание.

Вярно е, че понякога се чувстваме така, сякаш просто цял ден караме децата да си вършат задълженията. Когато самите те не са много отзивчиви. Когато усещат, че правят нещата трудни.

Ако се припознавате, време е за малко укрепване на взаимоотношенията. Може да е нещо толкова малко като да прекарате 5 минути сутрин в гушкане в леглото, четейки книжка. Да отидете да погледате патиците в езерото. Да се разходите някъде, където и както децата решат. Да играете на любимата им игра. Да се погъделичкате след баня. Да се посмеете заедно.

Има всевъзможни начини да изградите по-силна връзка с детето си по време на всекидневните задачи, като (пре)обличането. Усмихнете се, гледайте се в очите, използвате хубав и не-"детски" език, наслаждавайте се на момента искрено. Научете се да цените тези обикновени моменти.

И ако вече правите тези неща, продължавайте.

Тази връзка е основният ви градивен елемент. Това дава на детето ви усещане, че е обичано. Така че, когато дойде момент да се определи граница, детето ви знае, че тя идва от място, пълно с любов. И това ви помага да останете спокойни.

13. Да сме спокойни, защото познаваме правилата у дома.

В моите семинари, често питам родителите дали имат някакви правила у дома. Оказва се, че много малко семейства имат.

Домашните правила могат да определят очакванията, могат да ни помогнат да бъдем последователни и да премахнем стреса, когато трябва да вземем решение.

Твърде многото правила могат да действат задушаващо, така че определете няколко основни, за които всички сте съгласни.

Едно от нашите правила у дома е да бъдем мили един към друг. Това означава, че ако децата се дразнят един друг, винаги им напомням, че е важно в нашето семейство да бъдем мили един към друг. Не трябва да им го повтарям дълго - те знаят много добре правилата. Така ви помага да определите и културата в семейството.

14. Когато вече не можем да останем спокойни и сме провокирани...

Неизбежно е да в един момент да бъдем сериозно провокирани и да се ядосаме много. Понякога просто не можем да се уловим преди това и вече викаме и се караме.

Всичко е наред. Всички сме хора. Всички понякога грешим.

Ето някои предложения, след като сте вече много ядосани:

  1. Поискайте помощ от партньора си - позволете му да се намеси, за да може вие да се оттеглите и да се успокоите.
  2. Поемете дълбоко въздух и издишайте, след като преброите до 5 - това не само ще успокои вас, но може да присъедините и детето ви. Така рестартирате системата.
  3. Когато започвате да викате, мислете как "Аз вече не правя такива неща".
  4. Разтръскайте ръцете си - изкарайте всичко навън. Наплискайте лицето си с вода.
  5. Отидете в друга стая - в банята или в кухнята за чаша чай. Сложете някъде бележка, която да ви напомня, че "Те не ми правят живота труден нарочно, те самите минават през трудности в момента".

Ако си изпуснете нервите, използвайте го като възможност да се извините на детето ви. Ще му дадете ценен урок че и ние самите грешим. И им се реванширайте. Така давате нагледен пример как да се успокоим в ситуация.

15. Да останем спокойни, като приключим деня по правилния начин.

В края на деня, отделeте време да го приключите така, както сте го започнали. Фокусирайте се върху положителното, възстановете силите и се наспете колкото можете повече.

Ето как изглежда моят вечерен ритуал:

  • Правя бърз преглед на плановете за утре. Променям/махам всичко, което не е важно, за да оставя пространство през деня.

  • Изключвам си телефона.

  • Взимам си душ.

  • Пиша в дневника си, използвайки форма̀та на "5-минутен дневник" и пиша три страхотни неща, които са ми се случили днес. Понякога може да е нещо толкова малко, като нещо вкусно за хапване - друг път може да отбележа нещо, което ще помня още дълго време занапред. И винаги пиша нещо, което мога да направя по-добре още утре.

  • Чета малко и преди да разбера, вече заспивааааам...

За финал, мога да споделя следното - като родители можем само да посеем семената. Нека приемем децата такива, каквито са. Да положим основите. И да бъдем там, за да видим как тези семена покълват и израстват. После това става тяхното собствено пътуване и ние сме само негови наблюдатели.

Това е. Надявам се, че ще този пътеводител ще е полезна част от вашето пътешествие като родители.

Искате да получавате редовно "Weekly Wonders"?

Запишете се за имейл бюлетина ни.

Снимка: Unsplash

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OKSubscriptions powered by Strikingly