Return to site

 

“Дизайн шампиони” или защо създадохме програма с дизайн мислене за учебна среда

 

Автор: Цвети Камова, създател на Red Paper Plane

· Родители,Учители

Днес, близо до края на тази учебна година, с програмата ни “Дизайн шампиони” помагаме на 130 смели и прогресивни български учители да развиват своите над 2,000 прекрасни и любими деца в държавни, частни, Монтесори, прогресивни, иновативни, селски и защитени детски градини, училища и образователни центрове в цяла България (и няколко по света).

“Дизайн шампиони” е единствената напълно готова за прилагане образователна програма за предучилищен и начален етап, с която можем да развиваме пълноценно компетенциите и уменията на 21 век — работа в екип и съвместно създаване (колаборация), критично мислене, емпатия, търпение и концентрация, презентиране и комуникация, увереност, креативност. Структурирана е изцяло върху методологията дизайн мислене (design thinking) — водещия метод за създаване на иновации, креативно решаване на проблеми на Университета Станфорд. Отговаря на златния стандарт в света за висококачествено проектно-базирано обучение.

През септември програмата ще започне своята трета учебна година и напълно нов етап на развитие. Но днес, преди да ви разкажа за следващата ни голяма стъпка напред с “Дизайн шампиони” и любимите на всички учители и деца мисии, ще направя една стъпка назад. Към началото, изминатия досега път и научените уроци.

Когато преди четири години стартирахме Red Paper Plane, нашият “Червен хартиен самолет”, не знаехме че днес ще сме тук и ще правим това. Програмите за учебна среда и за дома ги нямаше, картите за истории ги нямаше, имаше само мисии. Но не такива, каквито познавате и ползвате в момента. Мисиите бяха безплатни инструкции, написани на няколко шарени страници, за това как да направим смислени занимания с детето си у дома и да имаме истински пълноценно време заедно. Тогава, в този им вид стотици родители откликнаха още на първата мисия. Родители, които не само вярват в огромния потенциал на децата си, но и действат в тази посока — активно се занимават с тях у дома и проектите заедно им носят истинско удоволствие. По малко от половин година след този момент, мисиите бяха стигнали до 83 държави и няколко хиляди сваляния на ден. Тук можете да прочетете как започна програмата ни за дома.

По това време аз бях енергиен експерт, вече с добър опит в проектния мениджмънт, с две малки деца и искрено увлечена в темата за образователни системи и ранно детско развитие. Георги беше и все още е консултант за иновации, международен коуч по дизайн мислене, автор за социално предприемачество, мотивационен лектор и орнитолог без почти никакво време за наблюдение на птици. Тогава, през един топъл пролетен ден решихме да комбинираме в едно знанието за ранното детско развитие, всепоглъщащия ум на децата ни за преживявания и смислени занимания и опита с една от най-мощните методологии за иновации в света — дизайн мислене.

Стана нещо действително ново като занимание. Нарекохме го мисия, оформихме го дизайнерски и …старт! Точно като стартъп :) Бумът дойде точно в този момент, не ни се наложи да чакаме и месец. И след това мисиите се заредиха една след друга на всяка седмица. За мен това се превърна в основно занимание — всеки ден, без изключение.​

В един хубав ден, около година по-късно разбрахме, че много учители правят мисии с децата си. Свърза се един с нас, после друг — благодариха ни за материалите. Но имахме проблем — мисиите не бяха предвидени за учебна среда. Те нямаха инструменти за групови занимания и работа в екип. Нямаха и фасилитаторски инструменти за учителите. Не бяха мислени като учебни преживявания. Нямаха подбрани и подредени материали за учителите, които да гарантират успеха на процеса и смислен краен резултат.

“Дизайнът е не как изглежда едно нещо, а как работи.”, Стив Джобс

В този момент ние поехме на пътешествие, за което не знаехме, че нямаме готовност — да създадем готова за прилагане иновативна учебна програма. Не знаехме колко време ще отнеме, не знаехме, че ни трябват още хора в екипа, не знаехме как да комбинираме всички инструменти през дните, така че да се получи работещо и ефективно учебно преживяване, а не просто весели занимания. Но основното нещо, което не знаехме беше, че не е за всички учители.

Това беше първата ни пилотна и изключително трудна година за оцеляване. Най-важното беше да не се отказваме — да гарантираме, че даваме най-доброто от себе си, да проявим неимоверна воля и постоянство, за да създаваме всеки ден, иначе нямаше да има програма. Само този, който е стартирал компания има представа какво означава да започнеш нещо ново, от нулата — и то с две деца, и то в 30-те ти години, а не в 20-те :) По разкази на очевидци не може да се усети тежестта на ситуацията.

Крайната ни цел не бяха цифри — еди-колко си клиента, еди-колко си продажби и еди-каква си печалба. Беше желанието ни да дадем в ръцете на мотивираните учители метод, начин и инструменти, които наистина да развиват тях и децата им. И тепърва разработвахме основния ни инструмент, наречен мисия. Повечето учители, които се свързваха с нас бяха убедени, че превеждаме на български чужд продукт и сме представители/дистрибутори за страната. Дълго време не можехме да ги убедим, че ние го създаваме — тук, в България, сега.

В работата ни има много позитивизъм, който дърпа напред червения самолет, когато горивото посвърши — щастливи и нахъсани учители, които всеки ден ни пишеха колко различно нещо са мисиите, как виждат непрекъсната и положителна трансформация в децата, как екипната им работа прогресира изумително бързо, как децата нямат търпение да отидат на училище, за да правят нова мисия и как родителите са истински увлечени и ангажирани… и така, и така.

Директорите ни пращаха снимки, обаждаха ни се, за да споделят как учителите не спират да говорят за програмата, как чували децата да си обсъждат мисиите в коридорите, как родителите на новите първокласници веднага питали за тази програма при записването, защото други родители им разказали за мисиите. Срещнахме много партньори и съмишленици, с които си помагаме в каузата, наречена по-добро образование на децата тук и сега.

Всичко звучи добре, но имахме редица затруднения отвъд заразния си ентусиазъм — не познавахме учителите и директорите си добре, нито правилата и изключенията на образователната система. В България методът дизайн мислене не е разпространен в образователната сфера (само в САЩ учителите, които го ползват са десетки хиляди), в страната качественото проектно-базирано обучение е илюзия. И така, всъщност не познавахме стъпките на впечатляващия танц, в който така уверено се бяхме впуснали :)

Това беше трудно обяснимо пред инвеститорите, но беше истината и ние не я криехме. И съответно нямахме инвеститори и ставаше все по-трудно да вървим напред. Това беше трудно обяснимо пред инвеститорите, но беше истината и ние не я криехме. И съответно нямахме инвеститори и ставаше все по-трудно да вървим напред. Стигнахме тази точка, която много стартиращи компании познават — най-долу, в най-ниското и най-тъмното. Там, където и повечето компании остават и приключват… Освен, ако не бяха двама души, без които днес не знаем дали щеше да има програма и мисии. Благодарим ви, Камен и Жени, че повярвахте в Red Paper Plane, че ни помогнахте в най-трудния участък от пътя, че звъннахте в една мълчалива вечер, за да ни попитате как сме и да ни подадете ръка.

И тук по филмите изписват един надпис — “Две години по-късно …”.

Та, две години по-късно полетите са добре планирани, на летището има ред, а турбуленцията е под контрол — познаваме всичките си учители и директори по име, говорим с тях постоянно, чуваме нуждите им и знаем прекрасно условията, в които се случва образованието в България. Мисиите са тествани в най-разнообразни формати спрямо професионалния опит на учителя, състава на децата в класната стая, местоположението на учебното заведение, оборудването. Мисиите вече се обновяват постоянно, в реални условия и в директна комуникация с всички, които ги ползват. И вярваме, че това е най-добрият — всъщност, единственият начин.

Това, без което нямаше как да продължим напред, основното знание, което липсваше, беше знанието за учителите ни. Сега знаем кои са те. А нашите учители са специални, можещи и правещи промяна за децата си днес, точно в тази среда, с опит зад гърба си и много тествани образователни програми и продукти в клас. Те заслужават най-добрата програма, който да им помогне да дават най-доброто от себе си всеки ден. За последните години и хиляди часове работа научихме, че тези учители не са всички учители. Те не са и повечето учители, не са даже и половината учители. По-малко са, но са най-важните учители за образованието ни, защото са смели и прогресивни и ги е грижа за бъдещето на децата ни. И програмата работи най-добре за тях и с тях.

Нашите учители са специални, можещи и правещи промяна за децата си днес, точно в тази среда, с много години опит зад гърба си и много тествани образователни програми и продукти в клас.​

Разговорът с такъв учител редовно започва така: “имам прекрасни деца в клас, Цвети” и “те заслужават най-доброто” и ”имам и много подкрепящи родители”. Когато чуя тези думи зная, че това е нашият учител.

Точно днес “Дизайн шампиони” пораства с едно ниво нагоре — отваряме кампанията за новата 2019/2020 учебна година.

Искаме да привлечем още 100 български учители-шампиони, с които да вървим заедно напред и да създаваме качествено образование тук и сега.

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OK