Това интервю е част от "Учителска среща" - серия разговори с учителите-шампиони на Red Paper Plane, в които си говорим за образованието, днешните деца и родители и предизвикателствата пред учителите. Ще надникнем в света на истински отдадени професионалисти и ще разберем какво ги вълнува, как виждат работата си и образованието като цяло, по какъв начин преодоляват трудностите, кое продължава да ги движи напред и как се променят приоритетите им.

Здравей, Диме, представи се накратко.  

Здравейте! Имам 30 години педагогически стаж до момента и навярно съм обучила над 250 ученика. Родена съм във Велинград и работя тук - преподавам в Иновативно средно училище "Св.св. Кирил и Методий". В малкото свободно време, което ми остава, обичам да чета книги, да пътувам и да имам киновечери с моето семейство. Майка съм на двама вече големи и самостоятелни юнака.

Коя е твоята суперсила? 

Всеки учител, който влиза в класната стая с желание и вярва, че притежава силата да вдъхнови децата да следват мечтите си и да се развиват, е супергерой. Затова мога да кажа, че имам дори 3 суперсили:

• вдъхновение;
• любов към децата;
• способност истински да променям света - през децата, които ще го създават утре. 

Ако има три основни правила за доброто образование днес, кои са те според теб и на база на твоя опит?

1. Прилагане на иновативни подходи, които отговарят на потребностите на децата и ги поставят в центъра.
2. Подкрепата на родителите.
3. Вдъхновени и мотивирани учители, които искат да станат част от положителната промяна в образованието. 

А как изглежда за теб перфектният учебен ден? Започни от сутринта.

На всяка маса - таблет, а на дъската - екран или мултимедия. Масите са разположени във форма, подходяща за работа в екип. Екипът не е постоянен, могат непрекъснато да сменят местата си, което води до общуване между всички, независимо от пол, интереси, етническа принадлежност. Децата не вдигат ръка, а разговарят с учителя, дискутират, изказват мнение. Тъй като сме в начален етап на обучение, няма количествени оценки.

Учебният ден започва в 8.30 с утринна гимнастика - според мен децата малко се движат. Учебните часове стартират в 9.00 и траят 35 мин. Звънецът за начало и край на часа е мелодия на песен. В междучасията звучи музика, а децата избират мястото, в което да прекарат междучасията от 15 мин. - с настолни игри, в класната библиотека или отвън на интерактивната площадка. Учебните занятия приключват в 13.30. Следва обяд с меню, избрано от децата. После уроци на открито сред природа, практически занимания - засаждане на сезонни цветя, грижа за тях или спортни игри на открито.

Учебният ден приключва в 16.00 с 30-минутна отворена сесия с учителя - за децата, които имат нужда нещо да споделят или се нуждаят от допълнителна работа. Следва прегръдка за довиждане - те и без това непрекъснато ни прегръщат и ни казват, че ни обичат!

Учебниците и помагалата на децата остават в шкафчетата. Взимат ги в петък, колкото за обратна връзка между учител и родител. В събота и неделя - домашните работи са под формата на проекти, проучвания и експерименти.

Как изглежда радарът на госпожа Джиева за 2019/2020? Кои са най-важните 3-4 неща за следващата учебна година за теб, които ще са в центъра му и кое остава по-встрани?

Тъй като тази година е последната от приключване на начален етап, в центъра на радара ще бъде успешното приключване. А кои ще бъдат най-важните неща?

1. Да продължаваме да трупаме общи спомени и незабравими моменти - екскурзии, зелено училище, спортни празници, седмица на четенето, седмица на бащата и други съвместни дейности с ученици и родители.
2. Успешно представяне на Национално външно оценяване.
3. Провеждане на останалите мисии от програмата "Дизайн шампиони", с които учим и се забавляваме.

А по-встрани на радара остава ежедневният учебен процес, включване в проекти и мероприятия в училището и извън него.

Когато имаш време да наблюдаваш децата в класа отстрани, докато нещо си работят, какво виждаш най-често? 

Поглеждам ги и виждам прекрасни 10-годишни деца - красиви, умни, емоционални, активни във всяко нещо, с което се захващат. Винаги съм учила най-хубавите деца. А тези са "черешката на тортата" - неслучайно станахме "Клас на 2018-та година".

Виждам деца, които са заедно в клас, в игрите след училище, в парка, в празниците. Те са отворени към света, не се страхуват от предизвикателства и които, надявам се, са част от положителната промяна в образованието. Виждам деца, които ще намерят своето място по света. Ще станат успешни родители и работещи хора.

Ако трябва да дадеш обратна връзка на родителите за миналата учебна година, каква ще е тя? Структурирай я в два аспекта - (1) какво много ти хареса и (2) кое можеше да се получи по-добре. 

1. Хареса ми тяхната безрезервна подкрепа и доверие във всичко, с което се захванем. И те, и аз, гледаме в една посока и работим в екип.
2. Може би самите родители могат да участват по-активно в дейностите ни.

Препоръчай ни един много лесен метод децата да учат по-добре, който обаче не е толкова известен и популярен сред колегите ти.

Всичко, което е под игрова форма, за децата е по-забавно. Използвам така нареченото "скандиране” - при него правилата са римувани и се казват хорово от целия клас.

Как се чувстват днешните деца в класните стаи? Какво им липсва?

Чувстват се отегчени. Липсва им излизане сред природата, време и място за подвижни игри.

А на теб какво ти липсва като техен учител? 

По-добра материална база, свобода при реализиране на "годишното тематично разпределение" (т.е. учебната програма), повече часове в класни стаи извън училище - в музеи, галерии, компании, гостувания в други класове и училища.

Ако трябва да разделиш най-важното, което се случи миналата учебна година на три - позитивни неща, негативни неща, неща с потенциал, кои ще са?

1. Позитивни - Конкурса "Клас на годината", финалисти на Националното състезание на Сдружението на българските начални учители (СБНУ), зеленото училище на Пампорово
2. Негативни - май няма
3. С потенциал - участие в програмата "Дизайн шампиони" на Red Paper Planе

"Изпити", "тестове", "национално външно оценяване", "оценки". Как се чувстваш, като ги изброяваме така? Защо? Кое може да е по-добре?

Стресиращо. Форматът на оценяване постиженията на учениците може да е много по-добър от това, което правим сега. Например: "Направи проучване на / проект за / презентация на тема...".

Ако ние сме Министерството на образованието и науката (МОН), как бихме могли да опишем основната задача на министерството или най-сериозният проблем, който решава, ако използваме фразата “Как бихме могли да…”?

"Как бихме могли да намалим административната тежест за учителите и да им дадем повече свобода в учебния процес?"

А как би изглеждала мисията на учителя, формулирана така: "Как бих могла/могъл да …"?

Според мен, учителската мисия може да бъде формулирана така: Как бих могла да постигна по-високи резултати и да облекча натоварването на учениците?

Ако си на мястото на министъра на образованието за 6 месеца, кои са трите неща, които ще направиш?

1. Навярно се повтарям, но първо ще намаля административната тежест и бумащината на учителя.
2. Подобряване на материалната база на всички училища - нови маси, повече таблети, лаптоп за всеки учител.
3. Намаляване броя на децата в паралелките. За мен 20 деца е нормалният брой, а всеки един ученик над 20 вече "тежи" и намалява ефективността на учебния процес.

Мога да предложа и повече от 3 :) Веднага казвам - повече игрища и място за спортуване, плувен басейн във всяко училище... О, да, не на последно място - адекватно заплащане на учителския труд и по-ранно пенсиониране заради натоварването.

Благодарим ти за отделеното време, Диме!

Искате да получавате редовно текстове като този?
Запишете се за имейл бюлетина ни.

Желаете да правите проекти с дизайн мислене в клас?

Изпратете запитване за програмата ни “Дизайн шампиони”.