Чрез метода дизайн мислене децата учат, че имат силата да променят света. Той им дава увереност, че могат да поемат в непозната посока, кураж как да продължат с вече научени, лесни и забавни техники, удовлетворение, че са ключова част от решението и радостта бързо да видят резултата от своя труд заедно с екипа си.
Това кратко въведение в дизайн мисленето цели да подпомогне учителите да научат малко повече за метода, да осмислят добавената му стойност и да получат увереността, че могат да го приложат в класната си стая.
Какво е дизайн мислене?
Най-често свързваме думата “дизайн” с това как визуализираме нещо - с опаковката и украсата, а не толкова със съдържанието му. Но всъщност, дизайн е глагол (“to design”) - начин, по който превръщаме нашите мисли и идеи в реални продукти, услуги, дейности, преживявания. Това ни помага да осмислим дизайна като целия процес на създаване, а не само като крайния резултат. И както някои “дизайнват” прекрасни лога и обувки, други дизайнват поеми, самолети, ястия, театрални постановки, устройства за пречистване на вода в бедствени зони, тактики за нападения на вражески територии или космически апарати. Всичко, което хората са създали, е плод на дизайн от някого.
Дизайн мисленето стъпва на тази основа и представлява метод за креативно решаване на проблеми, който стимулира най-важното качество в днешния свят - постоянно да променяш средата около себе си, като я подобряваш, воден от емпатия към хората, любопитство и творческа увереност. Дизайн мисленето не е ограничено до област или предмет, а ни дава процес, който можем да приложим към всичко, което трябва да произведем, създадем или решим - затова се използва в науката и изкуствата, бизнеса и технологиите, спорта и политиката.
В последните години дизайн мисленето се превърна във водещия метод за създаване на иновации в световен мащаб. Поставяйки началото си в университета Станфорд, той е в основата на развитието както на големите и известни технологични компании като Apple, Google, IBM, SAP и Airbnb, така и на хиляди стартиращи бизнеси, социални организации и държавни институции.
“Дизайнер е всеки, който превръща съществуваща ситуация в по-добра такава.“
— Хърбърт Саймън, нобелов лауреат по икономика
Дизайн мислене в учебна среда
В дизайн мисленето водеща е ориентацията към истинските нужди на хората, потребителите и клиентите. Затова то навлиза все по-активно в образованието и се използва от все повече прогресивни и иновативни училища, директори и учители.
В учебна среда, дизайн мисленето има множество приложения. То може да се използва както за дейностите на едно учебно заведение (да посреща по-добре нуждите на учениците, да подобрява работата на администрацията, да осигурява по-добри връзки с родителите и общността), така и в самия учебен процес.
С дизайн мисленето децата организират информация и идеи по-добре, вникват по-ясно в гледната точка на други хора и разбират по-добре проблемите им, успяват да формулират ясно предизвикателства, да измислят по-креативни идеи и да намират бързи начини да ги изпробват на практика. С всяка изпълнена дейност или проект с дизайн мислене децата научват, че могат заедно в екип да създават нови решения и свикват, че има процес, който им съдейства.
Дизайн мисленето ни дава процес в няколко основни стъпки, който използва богат набор от различни техники и инструменти. С тяхна помощ можем да намерим решението на поставено предизвикателство. Затова и прилагайки го системно, ние можем да насърчим успешно редица от компетенциите и уменията на 21-ви век - решаване на проблеми, критично мислене, емпатия, наблюдателност, любознателност, проактивност, работа в екип и увереност в способностите.
Заедно с уменията и способностите, дизайн мисленето активно ни съдейства за изграждането на характера на малките дизайнери, отношението към себе си и нагласата им към света. Децата стават по-отворени към новото и непознатото, готови са да експериментират в разнообразни ситуации, проактивни са като поведение спрямо своите действия и просоциални спрямо останалите и проявяват истинско желание за учене чрез правене и опитване на различни варианти за решение. Прилагайки този процес за креативно решаване на проблеми, те са стимулирани да използват всички свои умения максимално и пълноценно. С дизайн мисленето няма как да има страх от провал!
Процесът дизайн мислене
Ще срещнете най-различни варианти на процеса на дизайн мислене. Някои от тях са с три стъпки, други с шест. Разликата е единствено в подробностите - в основата си всички те си приличат и описват по малко по-различен начин процес, който принципно преминава през опознаване на предизвикателството, избор на проблем, търсене на решение и изпробване на идеите на практика.
Тук ще ви представим описанието на стъпките на процеса, което е залегнало в наръчника “Дизайн мислене за образователни специалисти” - предстои неговото скорошно публикуване на български език, с превод от нашия екип.
1. Откриваме
Имаме предизвикателство. Как да подходим към него?
Откриването е първата фаза на процеса дизайн мислене. Тук децата се запознават с предизвикателството, подготвят и провеждат проучване по темата, събират информация и вдъхновение. Могат да провеждат интервюта, да търсят в книги или онлайн, да наблюдават хората и взаимодействието им със средата. Малките дизайнери ще използват като трамплин това вече по-задълбочено разбиране, за да продължат напред към разрешаването на дизайн предизвикателството си, както и да изградят емпатия.
2. Осмисляме
Научихме нещо. Как го интерпретираме?
В тази фаза децата систематизират и осмислят проученото от тях, като се фокусират върху търсенето и намирането на нуждите на хората, за които създават. Те извеждат водещи посоки в тяхното проучване. Фразата "Как бихме могли да ...." се използва често, за да могат децата да дефинират отправната си точка. Това изречение завършва с предположение за това как да създадеш промяна, която ще се отрази позитивно върху хората. Крайната цел е да определят посока, която да ги води напред и да им помогне да разрешат предизвикателството.
3. Даваме идеи
Виждаме възможност. Какво измисляме?
Даването на идеи е важна стъпка в процеса, често придружена с много смях, енергия и забава. Обикновено това е началната точна на един стандартен учебен проект, който често пропуска фазите на опознаване и осмисляне. Тук децата имат свободата да дават множество идеи, без предразсъдъци дали са скучни, странни или нереални за изпълнение. Количеството тук е по-важно от качеството - така децата се превръщат в смешни, мъдри, практични, оптимистични мечтатели на невъзможното ... и на възможното.
4. Експериментираме
Имаме идея. Как да я създадем и изградим?
В тази фаза на процеса множеството идеи се свежда до една или няколко. И бързо възниква въпросът - а сега какво да правим? Вместо да спрат и да се радват на постигнатото, децата директно пристъпват към изпробването й на практика с бързи прототипи. Това могат да са макети от подръчни материали, рисунки, скици, ролева игра, сториборд - всичко, което ни помага да покажем идеята си бързо, да я изпробваме с други хора и да съберем бърза обратна връзка дали вървим в правилната посока.
5. Развиваме
Опитахме нещо ново. Как да продължим нататък?
При експериментирането децата научават кое работи и кое - не, за да могат след това да подобрят създаденото от тях. Ако желаят да продължат по-нататък, могат да развият концепцията си като планират следващите стъпки, представят идеята си пред хора, които да им помогат да я превърнат в реалност и извадят ключови научени уроци от преживяното. Всичко това им помага да се движат напред и да усещат развитие, независимо дали стъпките са големи или малки.
Смело напред!
Използвайки дизайн мислене с децата в класа или още в предучилищна възраст, ще им помогнете да научат много и да подобрят много за себе си, за хората и света около тях - както като знания, така и като умения. Нещо повече - така ще повлияем и на своите собствени качества като преподаватели и образователни специалисти, издигайки образователния процес на едно по-високо ниво.
Така че следващият път, когато се колебаете дали да опитате нещо ново в клас, припомнете си принципите и стъпките на дизайн мисленето. Няма как да знаем дали нещо работи добре, без да опитаме, нали?
Успех!
N.B. В текста са изпозлвани и адаптирани материали и графики от Stanford d.School, HPI School of Design и академични трудове на Charles Burnett.