Return to site

Кратка история на дизайн мисленето

Превод и редакция: Цвети Камова, създател на Red Paper Plane

· Родители,Учители

Адаптация от тази статия ще излезе в българската Wikipedia като основна статия за метода дизайн мислене (design thinking).

Какво е дизайн мислене?

Дизайн мисленето (design thinking) се отнася към познавателния, стратегически и практически процес, чрез който дизайн концепциите (предложения за нови продукти, услуги, предмети, сгради, машини и т.н.) се разработват от дизайнера и/или дизайнерските екипи. Дизайн мисленето се свързва и с процеса на измисляне и разработване на иновациите - иновативни продукти, услуги и преживявания в бизнеса и в социалния контекст.

Към момента то е водеща методология за креативно решаване на проблеми и създаване на иновации в световен мащаб. Разработена е в университета в Станфорд, тя е в основата на бизнеса както на установени компании като Apple, Google, IBM, SAP и Nike, така и на едни от най-успешните стартиращи компании в последните години като AirBnB, Uber и Dropbox. Освен, че развива емпатия, наблюдателност, любознателност, проактивност, увереност, положително мислене и умения за работа в екип, дизайн мисленето стимулира изключително ценно качество в днешния свят - постоянно да променяш средата около себе си, като я подобряваш, воден от своето любопитство и творческа увереност.

Най-често сме свикнали да чуваме думата “дизайн” във връзка с нещо, което е разкрасено и направено да изглежда добре - дизайнерски мебели, жилища, аксесоари. Всъщност, дизайнът е глагол (“to design”) - той обобщава целия процес на създаване, а не само крайната фаза на опаковане и украсяване. И както някои “дизайнват” прекрасни лога, уебсайтове или обувки, други “дизайнват” самолети, устройства за пречистване на вода, процеси в компании и цели образователни системи. Както бе казал Стив Джобс, “дизайнът е как нещо работи, а не как изглежда”.

В дизайн мисленето водеща е ориентацията към истинските нужди на клиентите, заради което се използва и от правителства, държавни агенции, неправителствени организации, образователни институции като Stanford и Harvard и множество прогресивни и иновативни училища по цял свят. През последните години, дизайн мисленето навлиза все по-активно в образованието като водещ метод за ориентация към нуждите на учениците и посрещането им по нов начин.

Нататък в статията ще научите как работи дизайн мисленето като процес на дизайн, процес за иновации и как се е развивало исторически и методически през последните шест десетилетия от съществуването си.

Дизайн мисленето като процес на дизайн

За да реализира целите си ефективно, дизайн мисленето включва в себе си редица процеси като контекстуален анализ, намиране и рамкиране на проблеми, търсене на идеи, намиране на решения, креативно мислене, скициране, моделиране и прототипиране, тестване и оценяване. Затова и основните качества на дизайн мисленето включват способността ни да:

Решаваме трудни за дефиниране проблеми с неясни параметри или така наречените "проклети" проблеми (wicked problems)

Дизайн мисленето е особено полезно, когато се прилага за решаване на това, което Хорс Рител и Мелвин Уебер наричат “проклети проблеми”. Това са социални или културни проблеми или теми, които е трудно да дефинираме точно и още по-трудно да разрешим.
Примери за "проклети" проблеми са дизайна на образованието, финансови кризи, здравеопазването, гладът, бедността, затлъстяването, тероризмът, устойчивото развитие и т.н.

“Проклетите” или неясни проблеми са противоположното на добре дефинираните проблеми, при които самият проблем е ясен и решението може да бъде намерено чрез прилагането на определени правила или техническо знание.

За да може да решаваме такива сложни или трудни проблеми е много важно в какви рамки вкарваме самия проблем. Например, при дизайн мисленето даден проблем не се приема като факт, а дизайнерите го изследват заедно с неговия контекст. По този начин те могат да го осмислят от напълно различен ъгъл, да го погледнат от друга гледна точка, да го преформулират по нов начин и това да ги насочи към възможни посоки за решение.

Използваме стратегии с фокус върху решението​ (Solution-based thinking)

Едно от имената, които изследват, пишат за и прилагат дизайн процеса в работата си е проф. Браян Лоусън. Той е професор едновременно по архитектура и психология, което му дава изключително предимство да надникне в света на сградите и архитекстурата от чисто човешката и потребителска гледна точка. Той открива, че архитектите прилагат ориентирани около решението познавателни стратегии, различни от стратегиите за решаване на проблемите, които прилагат учените.

 

Този тип мислене, фокусирано върху решението, има следната логика - тъй като проблемите не се случват постоянно, един позитивен начин на работа е да открием какво работи добре и да прилагаме повече от него.

Да си служим с невербални, графични, пространствени и визуални модели, за да представим идеите си

Не е лесно да покажем идеята си, но е ключово да намерим начин да го направим добре и реалистично, ако искаме тези около нас да я оценят и одобрят за по-нататъшно развитие. А още по-силно предизвикателство е, да демонстрираме идеята си, когато е за услуга, преживяване или нещо, което няма физическо измерение или никога досега не е било създавано и няма общоприета форма за него. 

 

Ето тук дизайн мисленето има редица техники да визуализират идеите си. Традиционно дизайнерите комуникират главно чрез визуални елементи, за да преведат абстрактните изисквания в конкретни решения. Тези визуални елементи включват скици, чертежи, компютърни модели и физически прототипи. 

Използването на модели е тясно свързано с основни аспекти от дизайн мисленето като създаването и изследването на концепции за решения, идентификацията на нуждата от допълнителна информация за дадения проблем, откриването на неочаквани характеристики или тенденции в самия модел.

Дизайн мисленето като процес за иновации

Когато търсим повече информация за дизайн мисленето в интернет, ще открием процес с вариращи фази - от три до седем. Това може да смути и даже обърка, но когато се зачетем в тях по-внимателно, ще открием с изненада, че по същество става въпрос за едни и същи стъпки разбити или слети заедно за цените на дадения проект.

Описанието на дизайн процеса за иновации в пет фази, както е зададено от хората, които го структутират като такъв (Хасо Платнер, Кристоф Майнел и Лари Лейфер е: (пре)дефиниране на проблема, идентифициране на нуждите, генериране на идеи, създаване, тестване. 

“И докато самите фази на дизайн мисленето са достатъчно семпли сами по себе си, то необходимата експертиза, за да бъдат правилно определени точките на промяна, както и подходящата следваща стъпка, е високо интелектуална дейност, която изисква практика, за да бъде овладяна ”. Платнер, Майнел и Лейфер

Можем да гледаме на процеса дизайн мислене по скоро като на система от застъпващи се пространства, а не като последователност от отделни стъпки. Тези застъпващи се пространства са три - вдъхновение, генериране на идеи и приложение. Проектите могат да се “превъртат” отново и отново през трите фази, за да може екипът да рафинира идеите си и да изследва нови посоки. Какво означава всяка една от тези фази:

  • Първа фаза "Вдъхновение и емпатия"

Основната характеристика на всяка иновация е, че започва и завършва с хората. Обикновено дизайн процесът за иновация стартира с фазата на вдъхновението: да вникнем в проблема и да разберем аспектите и заинтересованите страни, както и да идентифицираме потенциалните възможности за промяна. Често, когато четем за дизайн мислене, става въпрос за метода; за процеса, който го съпътства; за инструментите, които го задвижват и за нагласата на екипа, която е необходима, за да имаме успех. 

В първата си фаза дизайн мисленето изисква неимоверно любопитство към темата, хората и средата, обективност спрямо фактите и емпатия към тези, за които създаваме. В книгата си “Творческа увереност”, Том и Дейвид Кели обръщат специално внимание на значението на емпатията при отношенията с клиентите и потребителите като основа за иновативен дизайн. При взаимодействието с клиенти, дизайнерите целят да опознаят по-добре техните желания и нужди, какво би могло да направи живота им по-лесен и по-приятен и как технологията може да им бъде полезна за това. 

Емпатичният дизайн надхвърля физичната ергономичност, като добавя разбирането за психологическите и емоционални нужди на хората - начинът по който те правят нещата, защо и как мислят и усещат света, и какво им носи смисъл. Основната характеристика на дизайн мисленето (и дизайнът, ориентиран около хората) е, че процесът не стартира с идея за нов продукт или услуга, а с желанието да решим проблем на хората. Само така можем да получим смислени заключения и изводи, които да ни отведат успешно до втората фаза на процеса.

  • Втора фаза "Генериране на идеи" чрез дивергентно и ковергентно мислене

Когато кажем иновация, сякаш си представяме как една лампичка светва над главата на гений и готово! Реалността, обаче не е такава. Иновациите имат нужда от задълбочено разбиране на проблема и много точна преценка. Затова при дизайн мисленето процесът на търсене и генериране на идеи се характеризира с постоянно редуване на дивергентно и ковергентно мислене. 

Дивергентното мислене е мисловен процес или метод, който се използва, за да генерираме креативни идеи чрез проучването на множество възможни решения. Тоест "отваряме" се за нови идеи на база проучването досега. Предпоставка за постигането на дивергентно мислене е да имаме разнообразна група хора, които участват в процеса. Затова дизайн екипите са мултидисциплинарни екипи, съставени от експерти в най-разнообразни сектори, които могат да дадат най-различини гледни точки върху едно и също предизвикателство.

Неговата противоположност е ковергентното мислене, което е способността да дадем “верен” отговор на стандартен въпрос, следвайки последователност от логически стъпки и който отговор не изисква значителна креативност (като повечето учебни задачи, тестове и изпити, включително тестовете за интелигентност). Ковергентното мислене цели да се фокусираме върху различните предложения, за да изберем най-доброто сред тях - това, който позволява да продължим процеса по дизайн мислене, за да постигнем крайната си цел.

След събирането и групирането на множество идеи, екипът преминава през процес на откриване на близки една с друга тези и идеи, както и на и синтез, чрез който трябва да трансформира идеите в осмислени “прозрения”. От своя страна, те могат да доведат до решения или възможности за позитивна промяна. Това може да са визия за нов продукт, обновена услуга или посоки за създаване на нови преживявания за клиента ни.

  • Трета фаза "Приложение" чрез прототипиране

Третата фаза на процеса по създаване на иновации дизайн мислене е приложението, когато най-добрите идеи сред вече генерираните в предния етап, се превръщат в нещо конкретно. Иновациите карат "големите" идеи да работят за хората.

В центъра на процеса по приложение е прототипирането: трансформирането на идеите в реални продукти и услуги, които да бъдат тествани, оценени, подобрени и рафинирани. Тоест тук трябва да мислим с ръцете си, за да покажем на бял свят нашите нови идеи.

Прототипът, дори и във вида на съвсем груб макет, ни помага да съберем обратна връзка и да подобрим идеята си. Прототипите могат да ускорят иновационния процес, защото чрез тях можем да получим бърза, евтина и релевантна информация за силните и слабите страни на предлаганото решение и оттам да провокираме нови идеи за подобрение. Тази фаза изисква творческо, визуално представяне и настройката на екипа за постоянно подобрение и постигане на по-добра от сегашната версия на чести интервали от време.

Приложения на дизайн мисленето

В бизнеса

Исторически погледнато, дизайнерите са били въвлечени само в последните етапи на процеса на развитие на даден нов продукт, като логично са се фокусирали върху естетиката и функционалността на продуктите. Затова и често, когато кажем думата дизайн си представяме как едно нещо изглежда, а не как работи. Днес все повече компании и организации откриват нуждата от цялостното интегриране на дизайна като актив в организационните им политики и практики, а дизайн мисленето започва да подпомага най-различен тип компании, държавни институции и социални организации, за да бъдат по-конструктивни, обърнати към клиентите си, полезни на света като цяло и иновативни. 

След 2000-та година стартира вълна на значителен интерес към дизайн мисленето като катализатор за повече конкурентно предимство за бизнеса. Днес дизайнерите включват методите си в работата на компанията или като участват още от самото начало на разработването на продукта или услугата, или като обучат другите как да използват дизайн методите, за да изграждат компетенции за иновации вътре в организацията.

 

За повече от половин век от съществуването си, днес дизайн мисленето се възприема като доказан и повторяем процес за решаване на проблеми, който всеки бизнес, без значение колко голям (или малък) може да приложи, за да постигне значително по-големи резултати от досегашните. Точно комбинацията на критично и креативно мислене на метода позволява идеите и информацията да бъдат организирани, да бъдат взети решения, да бъде подобрена съществуваща среда или ситуация, да бъде придобито релевантно знание и опит. 

 

Повечето от водещите компании, които разпознаваме и чиито продукти или услуги използваме, прилагат дизайн мислене за да намират нови клиенти, създават нови продукти, ъпдейтват съществуващите, подобряват организационната си култура и вътрешни процеси. Един от интересните и бързи начини да разпознаем дали една компания прилага дизайн мислене е, като видим цветни лепящи листчета из конферентните й зали и офисите й. Лепящите листчета (пост ит ноутс) са отличителната черта и запазена марка на метода ;)

В компютърните науки

През последните 40 години дизайн мисленето е основно за клиентски-ориентираният дизайн (user-centerd design, client-centered design) и дизайнът, ориентиран около хората (human-centered design) - водещите методи за създаване на компютърни интерфейси. Дизайн мисленето е също така ключово за разработването на софтуерните продукти като цяло. Тоест трудно е да правил уеб платформи и апове (мобилни приложения), без да го владеем добре. 

В образованието

Всички форми на професионално дизайн образование развиват дизайн мислене у студентите си, дори и индиректно. Днес дизайн мисленето се изучава целенасочено и самостоятелно и в общото и в професионалното образование, както и във всички сектори и нива на образователния процес. 

Исторически погледнато първият път, в който дизайнът като предмет се включва официално в учебния материал за гимназиален етап, става във Великобритания през 1970 г., постепенно измествайки някои от традиционните занимания по изкуство и засилвайки фокуса върху технологиите. 

Нови курсове по дизайн мислене се създават и на университетско ниво, специално обвързващи секторите по бизнес и иновации. Един от най-известните ранни курсове от този тип се създава през 2003 г. в Университета Станфорд като Института за дизайн Хасо Платнер, известен още като d.school.

В предучилищното, началното, основното и гимназиално образование дизайн мисленето се прилага, за да подобри учебния процес, да насърчи креативното мислене, работата в екип и ученическата отговорност към обучението. Днес дизайн-базираният подход към преподаването и ученето се прилага все по-широко в образованието на всички нива.

В учебна среда, дизайн мисленето помага на децата да организират информация и идеи, да вземат решения, да подобряват ежедневни или комплексни ситуации и да придобиват знания и умения. С всеки изпълнен проект децата научават, че могат да създават нови и смислени решения и свикват, че има процес, който им съдейства. Малките дизайнери се превръщат в активни участници в света, който ги заобикаля и биват провокирани да го подобряват във всеки един негов аспект.

История на дизайн мисленето

Разработването на нови техники за креативност през 50-те и нови методи за дизайн през 60-те години водят до идеята за дизайн мисленето като целенасочен подход за креативино решаване на проблеми. Сред първите автори, които пишат за дизайн мисленето, са Джон Арнолд в “Креативното инженерство” (1959 г.) и Брус Арчър в “Систематичен метод за дизайнери” (1965).

Джон Арнолд е един от първите автори, които използват термина “дизайн мислене”. В “Креативното инженерство” (1959 г.) той разграничава четири области на дизайн мисленето. Според него, дизайн мисленето може да доведе до: 

  1. новаторска функционалност, т.е. решения, които (1) да удовлетворят нови нужди или решения, които (2) да задоволят стари нужди по напълно нов начин

  2. по-висока резултатност на дадено решение

  3. по-ниски производствени разходи

  4. повече възможности за продажби

Така, според неговата ранна концепция, “дизайн мисленето” покрива всички форми на продуктова иновация, включително по-специфичните “частична иновация” (с по-висока резултатност) и “радикална иновация” (с напълно новаторска функционалност). Арнолд препоръчва пълноценен дизайн подход: професионалистите, които разработват нови продукти трябва да търсят възможности за подобрения във всички тези четири области на дизайн мисленето.

В книгата си “Систематичен метод за дизайнери” (1965 г.) Брус Арчър изразява мнение, че е необходимо да се разшири обхвата на понятието дизайн: “Трябва да бъдат намерени начини да се включат науките ергономия, кибернетика, маркетинг и мениджмънт в дизайн мисленето”. Арчър работи активно по взаимовръзката между дизайн мислене и мениджмънт: “Наближава времето, в което техниките при взимането на решения в дизайна и в мениджмънта ще имат толкова общо, че едното ще бъде като естествено продължение на другото”.

През следващите години дизайнът започва все повече да се възприема начин на мислене. Първата такава книга в научния свят е на Хърбърт Саймън “Науката за изкуственото” (1969 г.), както и в книгата на Робърт МакКим “Преживяванията при визуалното мислене” (1973 г.). А Браян Лоусън с книгата си “Как мислят дизайнерите” (1980 г.) поставя началото на принципното описание на дизайн мисленето като пълноценна концепция. 

В статията си “Дизайнерските начини да знаеш” (1982 г.), Найджъл Крос откроява присъщите за дизайн мисленето качества и учения, което отваря процеса към сферата на образованието и масовата публика. Един от най-ранните употреби на термина е в книгата на Питър Роус “Дизайн мислене” (1987 г.), където той описва методи и подходи, използвани от архитекти и урбанисти в работата им. Първата серия от международни семинари по дизайн мислене започват в Технологичния университет в Делфт през 1991 г.

Ролф Фаст надгражда работата на МакКим в Университета Станфорд през 80-те и 90-те години, като преподава “Дизайн мислене - метод за креативно действие”. Дизайн мисленето е адаптирано за бизнес цели от колегата на Фаст в Станфорд Дейвид Кели, който основава дизайн консултанската компания IDEO през 1991 г. 

В статията си “Проклети проблеми в дизайн мисленето” (1992 г.) Ричард Бюканан разширява обхвата на дизайн мисленето като процес, който може да посрещне по-трудните и неподатливи за решение човешки проблеми в света. Бюканан описва и четирите основни сфери, в който работят дизайнерите като професионалисти и които имат голямо влияние върху съвременния живот: (1) дизайн на символи и визуална комуникация; (2) дизайн на материални продукти; (3) дизайн на дейности и организирани услуги; (4) дизайн на комплексни системи или среда за живеене, работа, игра или учене.

Началото на 21-ви век носи значително повишаване на интереса към дизайн мисленето, след като терминът започва да се популяризира в бизнес литературата. Започва издаването на бизнес книги за това как да създадем работна среда, която е фокусирана около дизайна и в която иновациите да процъфтяват. Интересни съвремени автори по темата са Ричард Флорида (2002 г.), Даниел Пинк (2006 г.), Роджър Мартин (2007 г.), Тим Браун (2009 г.), Томас Локууд (2010 г.), Виджай Кумар (2012 г.) и други. 

Дизайн подходът започва да се прилага и адаптира не само за продукти, но и в сферата на услугите, като така дава началото на много близкото като понятие към дизайн мисленето “дизайн на услуги” (service design). През 2005 г. d.School на Станфордският университет започва да преподава дизайн мислене като цялостен общ подход към технически и социални иновации. През 2007 г. институтът Хасо Платнер в Потсдам, Германия създава своя подобна програма по дизайн мислене.

Хронология

  • преди 1960: Произходът на дизайн мисленето частично е свързан в развитието на техниките за креативност през 1950 г.
  • 1960: Първите известни и значими книги за методите за креативност са публикувани от Уилям Гордън (1961 г.) и Алекс Осборн (1963 г.) По време на конференцията през 1962 г. “Систематични и интуитивни методи в инженерния дизайн, индустриалния дизайн, архитектурата и комуникациите” в Лондон стартира по-широкия интерес за изучаването на дизайн процесите и развитието на нови дизайн методи. Публикувани са книги за методите и теориите в дизайна в най-различни професионални сфери: в инженерството от Морис Асимов (1962 г.), в архитектурата от Кристофър Александър (1964 г.), в индустриалния дизайн от Брус Арчър (1965 г.) и в продуктовия дизайн и дизайна на системи от Джон Джонс (1970 г.).
  • 1970: В книгата си “Универсалният пътешественик” Дон Коберг и Джим Банал създават новаторски дизайн процес за “меки системи”, чиято цел е да се справят с проблемите на ежедневния живот. Хорст Рител и Мелвин Вебер публикуват книгата си “Дилемите в универсалната теория на планирането”, където показват, че проблемите на дизайна и планирането са от т.нар. “проклети” проблеми, противоположни на “управляемите и кротки” научни проблеми в отделните области на науката. Брус Арчър разширява проучването за дизайнерските начини за познание, като заявява, че: “Съществува дизайнерски начин на мислене и комуникация, който е различен от научния и академичен начин и е еднакво мощен като тях, когато се прилага към своя собствен тип проблеми”.
  • 1980: 80-те години бележат възхода на човешки-ориентирания дизайн и дизайн-ориентирания бизнес мениджмънт. Доналд Шьон публикува книгата “Разсъдливият практик”, в която търси да установи “основите на практиката, характерна за артистичните, интуитивни процеси, които дизайнерите и другите професионалисти прилагат към ситуации на несигурност, нестабилност, уникалност и конфликт на ценности”.
  • 1990: Първият симпозиум по дизайн мислене се провежда в Университета в Делфт, Холандия през 1991 г. Дизайн агенцията IDEO се сформира чрез комбинирането на три индустриални дизайн компании. Те са сред първите, които демонстрират техния собствен дизайн процес, базиран на дизайн методи и дизайн мислене. 
  • 21-ви век: Началото на 21-ви век носи значително повишаване на интереса към дизайн мисленето, след като терминът започва да се популяризира в бизнес литературата. Започва издаването на бизнес книги за това как да създадем работна среда, която е фокусирана около дизайна и в която иновациите да процъфтяват: от Ричард Флорида (2002 г.), Даниел Пинк (2006 г.), Роджър Мартин (2007 г.), Тим Браун (2009 г.), Томас Локууд (2010 г.), Виджай Кумар (2012 г.) и други. Дизайн подходът бива приложен и адаптиран не само за продукти, но и в сферата на услугите, давайки началото на много близкото като понятие към дизайн мисленето “дизайн на услуги”. През 2005 г. d.School на Станфордският университет започва да преподава дизайн мислене като цялостен общ подход към технически и социални иновации. През 2007 г. института Хасо Платнер в Потсдам, Германия създава своя подобна програма по дизайн мислене.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.

Желаете да правите качествени проекти в клас?

Изпратете запитване за програмата ни “Дизайн шампиони”.

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OK