Return to site

Учителска среща: Мирослава Минчева

На гости ни е Мирослава Минчева от ОУ ”Отец Паисий”, Русе

· Родители,Учители

Това интервю е част от "Учителска среща" - серия разговори с учителите-шампиони на Red Paper Plane, в които си говорим за образованието, днешните деца и родители и предизвикателствата пред учителите. Ще надникнем в света на истински отдадени професионалисти и ще разберем какво ги вълнува, как виждат работата си и образованието като цяло, по какъв начин преодоляват трудностите, кое продължава да ги движи напред и как се променят приоритетите им.

Здравей, Мира! Благодаря ти, че си ни на гости! Разкажи накратко за себе си.

Привет! Казвам се Мирослава Минчева и съм начален учител в ОУ" Отец Паисий", град Русе. Стажът ми като учител е малък - 10 години и около 80 деца, с които съм работила, но затова пък мотивацията ми е голяма. През свободното си време обичам да изработвам укаршения от мъниста, оригами и много, много обичам да чета. Все още нямам деца.

Каква е твоята суперсила?

Преди време децата имаха за задача да изобразят себе си като фея-сръчковка и да напишат каква е нейната суперсила. В един момент внезапно решиха, че е добра идея да нарисуват и мен като фея-сръчковка, а суперсилата ми беше "бяга супер бързо" :)

Истината е, че изобщо не бягам бързо, но явно в очите на децата изглеждам като герой от комикс. Често ги чувам да казват "г-жа Минчева може всичко!" или "Аз ви казах, че като дойде г-жа Минчева, ще реши проблема!".

Иначе аз бих казала, че моята суперсила е търпение. Вярвам, че когато човек е търпелив, последователен и обича това, което прави, несъмнено ще има успех.

Защо стана учител?

Колкото и банално да звучи, винаги съм искала да стана учител. Като малка си подреждах куклите на леглото и им свирех с акордеон. Представях си, че съм учител по музика. Е, не станах учител по музика, нито пък мога да свиря на акордеон.

Харесва ми да съм сред децата, те ме зареждат с много положителни емоции и с тях никога не е скучно. Досега всичките ми ученици са били щури, но децата от последния ми випуск бяха особено талантливи щурчовци. Никога не съм съжалявала за избора си на професия.

Имаме един любим израз за днешното образование - "децата на бъдещето влизат в класните стаи на миналото". Защо е така?

Мисля, че е важно какви учители искаме да бъдем ние - учители на бъдещето или учители от миналото. Мисля, че ученето се случва тук и сега, навсякъде и по всякакъв начин и не е въпрос на класна стая. Всичко около нас се променя непрекъснато и неочаквано, но и ние трябва да се променяме. Ние обучаваме децата на бъдещето, затова трябва да излезем от рамката и да сме гъвкави в мислите си и действоята си.

Има ли нещо, което особено много ти пречи да бъдеш учителят, който искаш?

Особено много ми пречат всички видове декларации, които трябва да се попълнят, за да заведа децата някъде, например в парка (който е на 10 минути от нашето училище). За сроковете да не говорим, но това може би е тема на друг разговор.

Иначе в нашето училище, директорът абсолютно приветства новото и различното, за което съм изключително щастлива. Имам свобода да разнообразя уроците.

Другата "рамка", която имам, освен темата на урока, е начало и край на часа.

Имате ли си любими игри или нещо, което използваш често като техника с децата?

С децата много обичаме да си говорим в междучасията. В един момент ме бяха помолили да ги науча на някои игри от моето детство и стана много весело за всички.

А в часовете по четене много обичах да ги питам "Какво би станало, ако...". Децата много обичаха този час, защото постоянно ги провокирах, а те имаха свобода да изразят себе си. Наричаха го "Часът за говорене". Благодарение на всичко, което си казахме и написахме в "Час по говорене", издадохме и книга.

Кои са трите думи, които веднага ти хрумват, когато спомена думата "бъдеще"?

Предполагам, че всеки от нас си е мислил за това как вижда своето бъдеще. На този етап, обаче, на мен ми хрумва само една дума - деца. Те са началото, те са бъдещето. И, ако искаме добро бъдеще, трябва да се погрижим добре за нашите деца, като няма значение дали са нашите собствени деца или нашите ученици.

Как изглежда перфектният учебен ден в това бъдеще?

В това бъдеще не са важни само писането на домашни и преподаването. Важно е децата да се чувстват добре в училище, за да могат да изградят пъноценни взаимоотношения със съучениците си.

Денят започва в 8:00 с  "физкултурна минутка" за около 15-20 минутки. Мисля, че така ще се създаде настроение у децата.

Часовете започват в 8:30 и приключват в 13:00. Децата не носят раници. Домашното им е под формата на проект. В този перфектен учебен ден не решаваме "на живот и смърт" тестове за НВО. Големите ученици са ментори на по-малките в някои учебни часове. 

В училището от бъдещето има стаи за релакс, а класните стаи са по-големи и дават възможност да се обособят различни кътове, които са постоянни за деня и седмицата.

Винаги съм се чудила как се справят учителите с привързването след 4 години с едни и същи деца. Ти как го преборваш?

Тази година завърших успешно първия си випуск, така че мога да ти отговоря в някой друг наш разговор. В момента се вълнувам толкова, колкото когато преди 4 години имах първолаци. Всяка раздяла досега е била емоционална и всяко ново начало с нов клас - трудно и същевременно интересно.

Споменаваш стаи за релакс, кътове в учебната стая. Колко е важна физическата среда за доброто учене? А за самите деца? А за теб?

Физическата среда е важна дотолкова, че децата да се чувстват комфортно в училище. Тя сама по себе си е и предоставка за добро учене. В кътовете и стаите за релакс, децата могат да се организират според своите интереси. Мисля, че е важно децата да имат избор, защото стремейки се да създадем стриктна организация, понякога създаваме хаос.

Ако имаш машина на времето и можеш да се върнеш обратно в ученическите си години, какво би променила в образованието си?

Нищо не бих променила. Дори съм си взела. Имала съм страхотни учители и в началното училище, и в гимназията. Класната ни разговаряше с нас, когато сме имали нужда, въпреки че ще пропуснем материала по литература. Разпределения...?! Май учителите ми не се тревожеха, че днес не са по разпределение. Имах една учителка по Английски език, която преподаваше страхотно. Винаги питаше дали сме разбрали и ако някой не е разбрал нещо, тя започваше да обяснява отначало.

Възхищавам се на учителите си!

Какво би подобрила веднага на работното си място?

Аз постоянно променям нещо. Но сега веднага бих подредила чиновете по различен начин.

Започна новата учебна година! Какво ново си приготвила за децата?

За първия учебен ден приготвихме малки изненади - награди. А през учебната година планувам всичко седмица за седмица, така че отсега ми е трудно да кажа.

И, разбира се, продължаваме да работим по "Дизайн шампиони"!

Благодарим ти за отделеното време, Мира!

Искате да получавате редовно текстове като този?
Запишете се за имейл бюлетина ни.

Желаете да правите проекти с дизайн мислене в клас?

Изпратете запитване за програмата ни “Дизайн шампиони”.

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OK