Return to site

Учителска среща: Цветан Методиев

На гости ни е Цветан Методиев от 202 ОУ ”Христо Ботев”, Долни Пасарел

· Учители,Родители

Това интервю е част от "Учителска среща" - серия разговори с учителите-шампиони на Red Paper Plane, в които си говорим за образованието, днешните деца и родители и предизвикателствата пред учителите. Ще надникнем в света на истински отдадени професионалисти и ще разберем какво ги вълнува, как виждат работата си и образованието като цяло, по какъв начин преодоляват трудностите, кое продължава да ги движи напред и как се променят приоритетите им.

Здравей, Цецо! Благодаря ти, че си ни на гости днес? Какво трябва да знаем за теб?

Казвам се Цветан Методиев от София. Завършил съм ИММ (Индустриален мениджмънт и маркетинг) с английски език в ТУ София в далечната 1999 г. и НУП (Начална училищна педагогика) в ПУ “Паисий Хилендарски“ в Пловдив. Работил съм над 15 години в индустриални фирми и производствени предприятия като търговски (продуктов) мениджър и като административен мениджър в завод за цветни метали.
 

Трудовият ми стаж като учител е над 10 години като 7 от тях са като преподавател по английски език в училища и детски градини. От няколко години съм начален учител и от новата учебна година ще съм класен на 2-ри клас. Имам един завършил випуск за начален етап, които ще бъдат сега в 6-ти клас. Преподавам в 202 ОУ “Христо Ботев“ в село Долни Пасарел.

Женен съм за учителка и имаме две деца: момиче на 16 г. и момче на 7 г. Хобитата ми са най-разнообразни - обичам да се гмуркам, да карам сноуборд, да обикалям планините и да чета хубави книги. Освен това, от няколко години участвам като редактор в един интернет проект Нашето детство - сайт за спомени и разкази от детството.

Каква е твоята суперсила?

Моята супер сила е да мога да общувам с всички живи същества, да научавам нови и интересни неща и да ги уча и тях. Особено удовлетворение ми носи общуването под всякаква форма с „малките възрастни“, както аз наричам децата. Умея да прехвърлям на другите моите знания и умения и да „заразявам“ всички с ентусиазъм и неизчерпаема енергия.

А защо стана учител?

Станах преподавател по английски случайно, още като студент, защото трябваше да съчетавам работа и учене :) След няколко години станах и „учител“ по английски език. След това работих по специалността си над 15 години.

Преди около три години се върнах като начален учител, защото много ми липсваше контакта с учениците и, както усещам сега, тази работа ми носи истински смисъл и удовлетворение. Реших се на тази стъпка много трудно. Кандидатствах и преминах през двугодишната програма за насърчаване на учители на фондация „Заедно в час“, на която в момента съм възпитаник. За това време се уверих, че не съм сам в убеждението си за съществуването на полезни уроци, научени в училище. Сигурен съм, че всяко дете може да получи качествено, полезно и забавно обучение.

Имате ли си правила в класната стая? Променят ли се и как ги правиш/правите?

В моята класна стая има преди всичко три основни ценности, от които произлизат и правилата:

Уважаваме се!
- Показваме разбиране и уважение във всяка ситуация
- Държим се с другите така както искаме и те да се държат с нас
- Толерантност, равнопоставеност, откритост

Учим като изследователи!
- Отворени към света, откриватели/изследователи/новатори
- Опознай света, отговаряйки на трудните въпроси сам/а

От нас зависи
- Проактивност и отговорност (лична и обща)
- Поемаме и изпълняваме лидерски роли в различни събития в и извън класната стая
- Даваме обратна връзка за преживяванията си в час и получаваме такава, като я интегрираме я в работата си
 
Правилата са навсякъде в класната стая и коридорите. Те задължително изключват отрицателната частица „не“. Например, вместо „Не тичаме!“, ние използваме „В училище се придвижваме бавно и спокойно“.

За мен е много важно учениците да участват в изготвянето на правилата и винаги ги правим заедно.

Препоръчай ни един много лесен метод децата да учат по-добре, който прилагаш самият ти.

Аз лично използвам една добра практика, която развива комуникативно-речевите умения на всички ученици.

В началото на седмицата (първи час в понеделник) всеки разказва интересни преживявания от почивните дни, обяснява какво му е харесало и какво не, като след това обяснява и защо. След това другите обясняват какво им е харесало и какво не, като обясняват аргументирано и защо.

Така, освен че работим за развитието на емоционалната интелигентност и споделянето, обогатяваме речниковия си запас и упражняваме и граматическите правила.

Доколко физическата среда е важна за учебния процес?

Физическата среда е важна дотолкова, доколкото успява да създаде уют и спокойстивие в учениците. Аз разбирам това по следния начин: в нашата класна стая има създадени условия за групова работа по различните предмети, има обособени кътове за самостоятелно учене, както и кътове за отдих, където децата могат да общуват свободно.

Също така, всички ученици в нашето училище разполагат и с училищни таблети (за всеки), с които мога да опознават и изследват света (не да си играят😊). Когато учениците се чувстват спокойни, свободни и като “у дома си“, те показват по- добри резултати в усвояване на учебния материал. Тогава на ниво клас се изгражда предразполагаща среда на взаимопомощ, взаимно доверие и сътрудничество.

А как би изглеждал един перфектен ден за едно дете в училище? Започни от влизането в училище.

Още с влизането в училището детето трябва да се чувства комфортно и уютно, както се чувства у дома. Класната стая стая трябва да изглежда уютна и одухотворена със задължително кътче за отдих през междучасието. Трябва да се редуват интересни уроци, включващи всички дигитални средства (интерактивна дъска, таблети за учениците и т.н).

Да има застъпена практическа част, в която се прилагат знанията и уменията на учениците.

След приключване на часовете - задължителен отдих, включващ игри навън (по възможност сред природата). За начален етап следва самоподготовка по различни предмети. Чудесно е след това в дейностите по интереси да се включва запознаване с различни професии, включително и тези на 21 век. В края на учебния ден децата да се прибират изпълнени с позитивни емоции и с желание на другия ден да дойдат пак.

Каква е мисията на учителя през този перфектен ден?

Мисията ми е да бъда изобретателен и интересен, за да мога да задържам вниманието на учениците в час и да превърна класната стая в забавно и приятно кътче, където всички се доверяват един на друг и са любознателни и отворени към заобикалящия ни свят.

А каква е мисията на Министерството (МОН), за да го има този перфектен ден?

Министерството има три мисии, според мен.

  1. Как бихме могли да повишим престижа и мотивацията в учителската професия?
  2. Как младите хора да бъдат мотивирани още като кандидатстват в университет, да избират педагогически специалности с ясното съзнание, че правят правилния избор, без никакви компромиси?
  3. Как да обучаваме непрекъснато действащите учители, за да успяват да преподават смисъл за реалния живот, да учат учениците на познания и умения, необходими за справяне в обикновени житейски ситуации, като например попълване на данъчна декларация, организиране на пътуване и др.?

Да речем, че отваряме тестова паралелка :) Имаш свободата да въведеш едно единствено подобрение в класа си за тази учебна година, което да подобри образователната стойност на ученето. Кое ще е?

Единственото подобрение, което бих направил, е да направя цялата учебна програма така, че да не е разделена на отделни учебни предмети, а на взаимносвързани с междупредметни връзки модули. Например, подготвяме екскурзия до голяма европейска столица с определен бюджет, брой участници, нощувки, транспорт и т.н. Както се вижда, в тази задача са включени знания по география, история, математика, български и чужди езици.

Цецо, досега минахме доста въпроси и така и не чух писане, четене, смятане. Какво стана с предметите, защо не ги споменаваш?

Не споменавам конкретни неща като български език, математика, околен свят, диктовка, задачи, защото предметното знание е само "повърхността на айсберга" в цялостната учителска работа. Аз смятам, че ако се фокусираш само върху това, ти си преподавател ( тоест просто прехвърляш придобити знания на другите), а не учител - личност, която учи на нещо полезно и качествено.

Кои са "предметите", които ни трябват в живота? Защо все не влизат в учебната програма?

Предметите, които ни трябват в живота, са тези, които имат практическо приложение: да пресметнем рестото в магазина, да инсталираме приложение на смартфона, да работим с миксер, да пуснем пералнята, да окосим ливадата, да сменим крушката, да си попълваме данъчната декларация, да изготвяме автобиография, да се явяваме да интервю, дори да си организираме почивка спрямо бюджета.

Не влизат в учебната програма, защото все още хората одобряващи и изготвящи тези програми залагат на изучаването на справочни и изключително теоретични знания и работят сякаш с някаква рутина и умора, без замисляне за взаимовръзката между теория и практика. А времето лети, вече има професии на бъдещето, изискващи съвсем различни компетенции.

Как премина миналата учебна година за теб?

Най-позитивното нещо през миналата учебна година е, че всички първолаци от моя клас се научиха да четат и пишат. У тях „пламна“ интересът към хубавата и интересна книга, разбраха че всъщност смартфонът е една малка енциклопедия в джоба. Уверени и спокойни са, разчитат на собствените си знания и умения, също така дават и получават помощ на ниво клас.

Уви, през миналата учебна година пътищата ни се разделиха с няколко много креативни и търсещи мои колеги. Хубавото е, че посоката остава една и съща, а голямата цел на всички е еднаква.

Най-голям потенциал, аз лично виждам в новите колеги, които започват работа в нашето училище. В тях виждам много мотивирани, разбиращи и иновативни личности. Друго нещо, което ме изпълва с радост, са учениците, които започнаха да вярват в собствения си потенциал и индивидуалност, изглеждат сигурни, че светът е толкова голям, колкото са големи мечтите им.

Остана малко до 15 септември. Какво интересно планираш за децата тази нова учебна година? Няма да им издаваме изненадите, обещаваме :)

  • През новата учебна година съм планирал да продължа работата си по критичните нужди, идентифицирани още от миналата година - да се чувстват като граждани на света, т.е да не изпитват притеснения от това, че живеят в малко населено място.
  • Планирал съм всеки месец изнесени уроци/посещения на музеи: Природонаучният музей, Музеят на София, Музеят на авиацията в с. Крумово и др.
  • Освен това планирам да продължим да изпълняваме мисиите си с Red Paper Plane 😊.
  • Ще продължа с вече създадената от мен традиция по поднасяне на цветя на паметника Левски в София на 19 февруари, по случай годишнината от смъртта на Апостола на свободата.
  • Ще продължа да запознавам учениците с ролеви модели – хора, успели в различни области на живота, които да ни дойдат на посещение и да разказват за себе си и работата си.
  • В края на учебната година смятам да организирам “Прави добро и бягай“ 3 - три седмична лятна академия за менторство и обучение от по-големите ученици към по-малките. Тоест моят клас (2-ри клас), както и 3-ти и 4-ти клас да бъдат ментори на бъдещите първолаци от подготвителната група на детската градина и на 1-ви клас от нашето училище, като изработват проекти по предварително избрана тема, свързана с реалния свят и професиите на бъдещето.

Благодарим ти за отделеното време, Цецо!

Искате да получавате редовно текстове като този?
Запишете се за имейл бюлетина ни.

Желаете да правите проекти с дизайн мислене в клас?

Изпратете запитване за програмата ни “Дизайн шампиони”.

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OK