Това интервю е част от "Учителска среща" - серия разговори с учителите-шампиони на Red Paper Plane, в които си говорим за образованието, днешните деца и родители и предизвикателствата пред учителите. Ще надникнем в света на истински отдадени професионалисти и ще разберем какво ги вълнува, как виждат работата си и образованието като цяло, по какъв начин преодоляват трудностите, кое продължава да ги движи напред и как се променят приоритетите им.
![broken image](http://custom-images.strikinglycdn.com/res/hrscywv4p/image/upload/c_limit,fl_lossy,h_9000,w_1200,f_auto,q_auto/208165/821064_841523.jpeg)
Здравей, Цецо! Благодаря ти, че си ни на гости днес? Какво трябва да знаем за теб?
Казвам се Цветан Методиев от София. Завършил съм ИММ (Индустриален мениджмънт и маркетинг) с английски език в ТУ София в далечната 1999 г. и НУП (Начална училищна педагогика) в ПУ “Паисий Хилендарски“ в Пловдив. Работил съм над 15 години в индустриални фирми и производствени предприятия като търговски (продуктов) мениджър и като административен мениджър в завод за цветни метали.
Трудовият ми стаж като учител е над 10 години като 7 от тях са като преподавател по английски език в училища и детски градини. От няколко години съм начален учител и от новата учебна година ще съм класен на 2-ри клас. Имам един завършил випуск за начален етап, които ще бъдат сега в 6-ти клас. Преподавам в 202 ОУ “Христо Ботев“ в село Долни Пасарел.
Женен съм за учителка и имаме две деца: момиче на 16 г. и момче на 7 г. Хобитата ми са най-разнообразни - обичам да се гмуркам, да карам сноуборд, да обикалям планините и да чета хубави книги. Освен това, от няколко години участвам като редактор в един интернет проект Нашето детство - сайт за спомени и разкази от детството.
Каква е твоята суперсила?
Моята супер сила е да мога да общувам с всички живи същества, да научавам нови и интересни неща и да ги уча и тях. Особено удовлетворение ми носи общуването под всякаква форма с „малките възрастни“, както аз наричам децата. Умея да прехвърлям на другите моите знания и умения и да „заразявам“ всички с ентусиазъм и неизчерпаема енергия.
А защо стана учител?
Станах преподавател по английски случайно, още като студент, защото трябваше да съчетавам работа и учене :) След няколко години станах и „учител“ по английски език. След това работих по специалността си над 15 години.
Преди около три години се върнах като начален учител, защото много ми липсваше контакта с учениците и, както усещам сега, тази работа ми носи истински смисъл и удовлетворение. Реших се на тази стъпка много трудно. Кандидатствах и преминах през двугодишната програма за насърчаване на учители на фондация „Заедно в час“, на която в момента съм възпитаник. За това време се уверих, че не съм сам в убеждението си за съществуването на полезни уроци, научени в училище. Сигурен съм, че всяко дете може да получи качествено, полезно и забавно обучение.
Имате ли си правила в класната стая? Променят ли се и как ги правиш/правите?
В моята класна стая има преди всичко три основни ценности, от които произлизат и правилата:
Уважаваме се!
- Показваме разбиране и уважение във всяка ситуация
- Държим се с другите така както искаме и те да се държат с нас
- Толерантност, равнопоставеност, откритост
Учим като изследователи!
- Отворени към света, откриватели/изследователи/новатори
- Опознай света, отговаряйки на трудните въпроси сам/а
От нас зависи
- Проактивност и отговорност (лична и обща)
- Поемаме и изпълняваме лидерски роли в различни събития в и извън класната стая
- Даваме обратна връзка за преживяванията си в час и получаваме такава, като я интегрираме я в работата си
Правилата са навсякъде в класната стая и коридорите. Те задължително изключват отрицателната частица „не“. Например, вместо „Не тичаме!“, ние използваме „В училище се придвижваме бавно и спокойно“.
За мен е много важно учениците да участват в изготвянето на правилата и винаги ги правим заедно.
Препоръчай ни един много лесен метод децата да учат по-добре, който прилагаш самият ти.
Аз лично използвам една добра практика, която развива комуникативно-речевите умения на всички ученици.
В началото на седмицата (първи час в понеделник) всеки разказва интересни преживявания от почивните дни, обяснява какво му е харесало и какво не, като след това обяснява и защо. След това другите обясняват какво им е харесало и какво не, като обясняват аргументирано и защо.
Така, освен че работим за развитието на емоционалната интелигентност и споделянето, обогатяваме речниковия си запас и упражняваме и граматическите правила.
Доколко физическата среда е важна за учебния процес?
Физическата среда е важна дотолкова, доколкото успява да създаде уют и спокойстивие в учениците. Аз разбирам това по следния начин: в нашата класна стая има създадени условия за групова работа по различните предмети, има обособени кътове за самостоятелно учене, както и кътове за отдих, където децата могат да общуват свободно.
Също така, всички ученици в нашето училище разполагат и с училищни таблети (за всеки), с които мога да опознават и изследват света (не да си играят😊). Когато учениците се чувстват спокойни, свободни и като “у дома си“, те показват по- добри резултати в усвояване на учебния материал. Тогава на ниво клас се изгражда предразполагаща среда на взаимопомощ, взаимно доверие и сътрудничество.
А как би изглеждал един перфектен ден за едно дете в училище? Започни от влизането в училище.
Още с влизането в училището детето трябва да се чувства комфортно и уютно, както се чувства у дома. Класната стая стая трябва да изглежда уютна и одухотворена със задължително кътче за отдих през междучасието. Трябва да се редуват интересни уроци, включващи всички дигитални средства (интерактивна дъска, таблети за учениците и т.н).
Да има застъпена практическа част, в която се прилагат знанията и уменията на учениците.
След приключване на часовете - задължителен отдих, включващ игри навън (по възможност сред природата). За начален етап следва самоподготовка по различни предмети. Чудесно е след това в дейностите по интереси да се включва запознаване с различни професии, включително и тези на 21 век. В края на учебния ден децата да се прибират изпълнени с позитивни емоции и с желание на другия ден да дойдат пак.
Каква е мисията на учителя през този перфектен ден?
Мисията ми е да бъда изобретателен и интересен, за да мога да задържам вниманието на учениците в час и да превърна класната стая в забавно и приятно кътче, където всички се доверяват един на друг и са любознателни и отворени към заобикалящия ни свят.
А каква е мисията на Министерството (МОН), за да го има този перфектен ден?
Министерството има три мисии, според мен.
- Как бихме могли да повишим престижа и мотивацията в учителската професия?
- Как младите хора да бъдат мотивирани още като кандидатстват в университет, да избират педагогически специалности с ясното съзнание, че правят правилния избор, без никакви компромиси?
- Как да обучаваме непрекъснато действащите учители, за да успяват да преподават смисъл за реалния живот, да учат учениците на познания и умения, необходими за справяне в обикновени житейски ситуации, като например попълване на данъчна декларация, организиране на пътуване и др.?
Да речем, че отваряме тестова паралелка :) Имаш свободата да въведеш едно единствено подобрение в класа си за тази учебна година, което да подобри образователната стойност на ученето. Кое ще е?
Единственото подобрение, което бих направил, е да направя цялата учебна програма така, че да не е разделена на отделни учебни предмети, а на взаимносвързани с междупредметни връзки модули. Например, подготвяме екскурзия до голяма европейска столица с определен бюджет, брой участници, нощувки, транспорт и т.н. Както се вижда, в тази задача са включени знания по география, история, математика, български и чужди езици.
Цецо, досега минахме доста въпроси и така и не чух писане, четене, смятане. Какво стана с предметите, защо не ги споменаваш?
Не споменавам конкретни неща като български език, математика, околен свят, диктовка, задачи, защото предметното знание е само "повърхността на айсберга" в цялостната учителска работа. Аз смятам, че ако се фокусираш само върху това, ти си преподавател ( тоест просто прехвърляш придобити знания на другите), а не учител - личност, която учи на нещо полезно и качествено.
Кои са "предметите", които ни трябват в живота? Защо все не влизат в учебната програма?
Предметите, които ни трябват в живота, са тези, които имат практическо приложение: да пресметнем рестото в магазина, да инсталираме приложение на смартфона, да работим с миксер, да пуснем пералнята, да окосим ливадата, да сменим крушката, да си попълваме данъчната декларация, да изготвяме автобиография, да се явяваме да интервю, дори да си организираме почивка спрямо бюджета.
Не влизат в учебната програма, защото все още хората одобряващи и изготвящи тези програми залагат на изучаването на справочни и изключително теоретични знания и работят сякаш с някаква рутина и умора, без замисляне за взаимовръзката между теория и практика. А времето лети, вече има професии на бъдещето, изискващи съвсем различни компетенции.
Как премина миналата учебна година за теб?
Най-позитивното нещо през миналата учебна година е, че всички първолаци от моя клас се научиха да четат и пишат. У тях „пламна“ интересът към хубавата и интересна книга, разбраха че всъщност смартфонът е една малка енциклопедия в джоба. Уверени и спокойни са, разчитат на собствените си знания и умения, също така дават и получават помощ на ниво клас.
Уви, през миналата учебна година пътищата ни се разделиха с няколко много креативни и търсещи мои колеги. Хубавото е, че посоката остава една и съща, а голямата цел на всички е еднаква.
Най-голям потенциал, аз лично виждам в новите колеги, които започват работа в нашето училище. В тях виждам много мотивирани, разбиращи и иновативни личности. Друго нещо, което ме изпълва с радост, са учениците, които започнаха да вярват в собствения си потенциал и индивидуалност, изглеждат сигурни, че светът е толкова голям, колкото са големи мечтите им.
Остана малко до 15 септември. Какво интересно планираш за децата тази нова учебна година? Няма да им издаваме изненадите, обещаваме :)
- През новата учебна година съм планирал да продължа работата си по критичните нужди, идентифицирани още от миналата година - да се чувстват като граждани на света, т.е да не изпитват притеснения от това, че живеят в малко населено място.
- Планирал съм всеки месец изнесени уроци/посещения на музеи: Природонаучният музей, Музеят на София, Музеят на авиацията в с. Крумово и др.
- Освен това планирам да продължим да изпълняваме мисиите си с Red Paper Plane 😊.
- Ще продължа с вече създадената от мен традиция по поднасяне на цветя на паметника Левски в София на 19 февруари, по случай годишнината от смъртта на Апостола на свободата.
- Ще продължа да запознавам учениците с ролеви модели – хора, успели в различни области на живота, които да ни дойдат на посещение и да разказват за себе си и работата си.
- В края на учебната година смятам да организирам “Прави добро и бягай“ 3 - три седмична лятна академия за менторство и обучение от по-големите ученици към по-малките. Тоест моят клас (2-ри клас), както и 3-ти и 4-ти клас да бъдат ментори на бъдещите първолаци от подготвителната група на детската градина и на 1-ви клас от нашето училище, като изработват проекти по предварително избрана тема, свързана с реалния свят и професиите на бъдещето.
Благодарим ти за отделеното време, Цецо!
Искате да получавате редовно текстове като този?
Запишете се за имейл бюлетина ни.
Желаете да правите проекти с дизайн мислене в клас?