Return to site

Има ли нещо още по-важно от уменията на 21-ви век?

 

 

Автор: Цвети Камова, създател на Red Paper Plane

January 20, 2021

Вече близо пет години обучаваме учители как да развиват уменията на 21-ви век. Списъкът с учители-шампиони, както ние ги наричаме от името на учебната ни програма "Дизайн шампиони", е вече над 330 героя, пръснати из цялата ни родина в най-малките и най-големите учебни заведения тук и там на картата. Уменията на 21-ви век имат много имена - уменията на живота, ключови умения, меки умения, лидерски умения, предприемачески умения, фундаментални умения. По същество става въпрос за този набор от способности и компетенции, без които воденето на пълноценен, успешен и щастлив живот става невъзможно.

И когато казваме живот, имаме предвид всеки негов аспект - личен, семеен, професионален. Защото всеки добър професионалист е първо добра и установена личност - а не обратното. Развиваме децата, за да станат успешни хора, които да станат чудесни професионалисти, които ги е грижа за света, следват мечтите си, работят и се усъвършенстват в това, което ги влече силно и вълнува постоянно. И така се надяваме, да имат щастлив, пълноценен и смислен живот.

В напредналите образователни системи развиването на уменията е в центъра на образователния процес, който е ориентиран около детето и го съпровожда умно през всички етапи на развитие, за да подпомогне максимално неговия или нейния добър живот. Защото по тези места предполагат, че това добре развито дете не след дълго става пълноценен гражданин на държавата си, загрижен за средата около него и умел професионалист, който желае да прави света едно по-добро място. Тоест това е една добра формула за успех, която съчетава личното, професионалното и държавното благосъстояние в най-естествения формат за въздействие - образованието.

Има, разбира се, едни широко разпространени словосъчетания, които битуват от десетилетия в страната и висят свободно в образователното пространство - за "връзката на образованието и бизнеса", за "уменията за успешна кариера", за това "да свържем ученето и работата възможно най-рано", да "ориентираме децата професионално в детската градина", да ги "профилираме още в основното училище". Те са изцяло некоректни, дори несправедливи - спрямо доброто и балансирано развитие на децата, спрямо вижданията на родителите, спрямо целите на учителите им и спрямо един добре измислен образователен процес.

Защото, както в тази статия ще покажем и обясним, в основата на всеки успешен човек стоят добре развитите умения. Те не са бизнес умения - те са ключовите ни житейски умения, които ни позволяват всеки наш ден да е пълноценен, позитивен, интересен и да сме доволни от това как сме го преживяли. И отново, ако имаме тези компетенции като хора, значи можем да ги прилагаме и като професионалисти в работата си. Започваме да насърчаваме всяко едно от тях още от детската градина, защото тогава децата естествено имат наклонност да ги развиват.

По време на обученията на учители за учебната ни програма, работя с графиката на Световния икономически форум, защото дава моментална визуална представа за типовете умения и самите компетенции. Аз лично я смятам за непълна, защото липсва едно цяло ниво, което обхваща уменията и което ще разгледам по-нататък в текста.

Всяка колона обособява различна способност на децата. Едно уточнение за начало - когато използваме думата ученици, понеже ние сме превели графиката на български език, имаме предвид деца в учебна среда. За нас тази графика е приложима за деца от предучилищна възраст нагоре.

  • Функционалните грамотности са способността на учениците да прилагат базови умения (четене, писане, смятане, наука и т.н.) в ежедневни задачи. 
  • Компетенциите, които научно носят името 4Cs или 4-те "К"-та, се отнасят към способността на децата да подхождат към сложни предизвикателства през деня си. Тук можете да разгледате специалните графики, които сме направили за всяка една от компетенциите - критично мислене и решаване на проблеми, комуникация, креативност и колаборация (или работа в екип).

Качествата на характера определят как учениците се отнасят към тяхната постоянно променяща се среда или още към неспиращия да се върти свят. В голямата си част тези умения зависят от дейностите по социално-емоционална грамотност и интелигентност на децата. Ние започваме активна работа и в тази сфера, от което зависи всяко едно друго нещо в графиката. Ако искате да ви държим в течение, абонирайте се тук.

Графиката ни води логически към тези три много важни характеристики на уменията, които по-напредналите образователни системи отчитат и използват в полза на развитието на децата. Ние, за съжаление, не можем да осъзнаем и приложим такъв подход вече десетилетия и така продължаваме да допускаме базови грешки, които водят до слаб образователен процес. А слаб образователен процес води до слабо общество и слаба държава.

Ето няколко основни недоразумения по отношение на уменията на 21-ви век:

  1. Разглеждаме уменията като списък с последователност и приоритетност. Първо по колони - грамотности, компетенции и чак тогава характер. А понеже това не е достатъчна грешка, след това и в последователност вътре по самите колони. Тоест първо да се научим да четем и пишем (с цената на всичко), а след някоя и друга година ще помислим за силната неувереност и притеснителност на детето. Не му е дошло времето сега, нали така?! На уменията трябва да се гледа в цялост, те нямат първа и последна колона, няма важно и маловажно умение. Тази графика не е създадена, за да работи в сравнителна степен - няма "по-първо", "по-основно", приоритетно, ключово, базово умение. Хората не растем по списък, а в цялост и индивидуалност. И това не просто разпространена фраза, това е естественият начин, по който учим и се развиваме. Което ни води и до второто недоразумение:
  2. Разглеждаме уменията като норматив за всички едновременно. С нормативите сме свикнали още от плановата икономика, но там знаем, че нито работеше добре, нито завърши успешно цялата работа, а и постоянно се налагаше да се лъже, за да се спазят цифрите. Индивидите се развиваме безкрайно различно по пътя към това да станем добри хора и запазим добро психично здраве. Добри сме в различни неща, стремим се към разнообразни върхове, катерим ги по свой си начин и с различна и непостоянна скорост. Някои се отказват бързо и имат нужда да им помагаме често; други катерят толкова бързо, че пропускат гледките и трябва да ги насърчаваме да спират; на трети им се пее, на четвърти им се танцува, на пети им се рисува, шести се скатават, седми искат компания, а осми могат само сами. И всички тези различни индивиди трябва да преминат през образователен процес, който да уважи различията им, но и да им помогне да вървят напред все по-уверено и все по-можещи към общата цел за всеки човек - добро образование, което е равносилно на добро качество на живот. Графиката е за референция, не е за норматив.

Разглеждаме развиването на уменията без участието на най-важните актьори в този спектакъл. Има една единствена личност, която асоциираме с образователен процес - учителите. Някои от тях са изиграли добре ролята си и помним през целия си живот - помогнали са ни да разберем, да се осъзнаем, да се променим, да научим, да следваме мечтите си, да намерим призванието си, окуражавали са ни, давали са ни утеха, показали са ни как, били са там, когато сме имали нужда. Защото учителите ни познават - те са с нас по цял ден, гледат ни и ни виждат, чуват ни и ни слушат, говорят ни и ние попиваме. Единственият, който може да създаде програма за мен, която да отчита силните и слабите ми страни, да бута там, където трябва и да ме остави там, където мога сам, е учителят ми. За да се случи това, в по-напредналите образователни системи учителите имат свободата да предадат учебното съдържание в много плаващ и отворен времеви диапазон, с учебни помагала по избор и с индивидуално темпо за всяко дете. Тоест "таблицата за уморение" може да се преподаде в тригодишен времеви диапазон, без изискване кое дете кога ще я овладее, точно кога учителят ще я преподава и по колко часа седмично, как ще я покаже на децата, какъв ресурс онлайн или офлайн ще използва. Така е във Финландия - там всички деца боравят с таблицата за умножение и няма задължителни държавни учебници за нито едно училище. Там учителите имат свободата и задължението да развиват децата си, за да може всяко едно от тях да процъфтява в учебна среда. Тестовете са за вътрешна информация на учителя, от която той да прецени как и какво да преподава на детето занапред. От оценката на НВО в 7-ми клас не зависи приема в гимназия и повечето финландчета не знаят точно колко са изкарали на изпита. Повече за финланската система можете да научите от разговора ми с Нели Грозева тук.

И както споменях в началото, има един компонент в графиката, който липсва. Развиването на компетенции и характер не се случва от само себе си, а се организира и води от умен и преднамерен процес. Трябва ни както системност, така и систематичност, за да постигаме цели и управляваме детското развитие в дадена търсена посока. Методи има различни, като някои от тях са по-адекватни и лесно приложими от други. Ние използваме дизайн мислене, световен метод за иновации, креативност и решаване на проблеми. Чрез метода дизайн мислене децата учат, че имат силата да променят света. Той е трансформиращ метод - дава им увереност, че могат да поемат в непозната посока; кураж как да продължат с вече научени, лесни и забавни техники; удовлетворение, че са ключова част от решението и радостта бързо да видят резултата от своя труд заедно с екипа си. Дизайн мисленето ни позволява да работим и върху компетенциите, и върху характера, и върху настройката на децата. Което ни води до липсващия компонент.

Около графиката минава една голяма синя рамка, в която е изписано "Учене през целия живот" (Lifelong learning в оригинал), тоест развиването на всички тези умения води до това да насърчаваме живот изпълнен с постоянно търсене, учене и преоткриване. Това е безкрайно важен аспект и съм напълно съгласна, че това е единственият начин да го постигнем. Аз, обаче, бих сложила още една голяма лента, червена, с надпис "Настройка за живота". Работата върху уменията и на децата, и на възрастните има непосредствен отзвук върху мирогледа ни. Ставаме по-отворени, по-позитивни, по-експериментаторски настроени, по-просоциални. В образователната литература и книгите за позитивна психология, детско развитие, самоусъвършенстване, качество на живот и благосъстояние присъства една дума, която стои над всички други. И тя е mindset, което на български най-адекватно се превежда като мироглед, настройка, светоусещане, отношение.

Работата върху уменията и на децата, и на възрастните има непосредствен отзвук върху нещо по-ключово за живота ни - нашата нагласа. Ставаме по-отворени, по-позитивни, по-експериментаторски настроени, по-просоциални към всичко, което ни заобикаля.

Когато сме активни на полето на уменията, променяме настройката на децата за тях самите, за другите и за живота като цяло - а това ги прави по-склонни да търсят ново развитие и усъвършенстване. Получава се кръг, който се самозахранва и усилва. Така, водени от любопитството и оптимизма си, че по-добри неща са възможни и точно те могат да им помогнат да се случат, децата с желание подобряват себе си и взаимодействието си с останалите и света. И тогава постигат истински напредък и удовлетворение. Тогава казваме, че имаме добро образование

Това е аспектът, който е задължителен при графиките за уменията на 21-ви век. Иначе усещаме, че липсва по-висшата човешка цел - настройката за живота, промяната в мирогледа ни, новото ни отношение към нас самите, другите и света. Защото, всъщност, там е истинското съкровище за всеки човек, за всяко образование и за всяко общество. Защото само тогава целенасочено гоним промяната, която искаме да ни се случи.

"Настроени" добре, вървим по-уверено и успешно напред - не с добрата ни работа в екип, а с просоциалното си отношение по принцип; не с бързото ни решаване на проблеми, а с експериментаторството и любопитството си към заобикалящия свят; не с блестящите ни презентационни умения, а с проактивната настройка към това, което се случва наоколо и желанието за подобрение.

Умения, компетенции, способности, настройки, нагласи - все термини, които обозначават способността на един човек да въздейства целенасочено върху живота си, да го управлява в желана посока, да го променя, когато реши, че е време за това, да се адаптира към бързо въртящия се свят, да живее пълноценно и щастливо. Нито едно от тези неща не се развива лесно, от само себе си, бързо и без план. Но с много воля, разбиране, грижа и подходящи инструменти, резултатите са налице изненадващо бързо.

Защото имаме прекрасни деца и те го заслужават!

Искате да правите качествено проектно-базирано обучение в клас?

Искате да получавате редовно интересни неща от нас? Запишете се за имейл бюлетина ни.