Екипната работа или още съвместното създаване е основната ни роля в постановката на живота. До около 4-5 г. възраст децата играят паралелно (или още го наричаме успоредна игра), тоест, както и думите подсказват, нямат много допирни точки, дори и да са разположени едно до друго на масата. Затова и дразгите за споделянето и собствеността “мое е, твое е, остави го, не го давам” са разбираеми и не трябва да съдим остро децата, както и да ги квалифицираме по играта им. Природата ги учи първо да опознаят себе си (и съответно да пазят нещата си), преди да започнат да опознават другите и да споделят с охота.
Втората фаза по отношение на екипната работа започва на около 5 г., когато децата са увличат по съвместната игра. Тази екипност тръгва бавно и трудно (и гръмогласно, болезнено понякога и овладяването й продължава завинаги - да се научим да бъдем добри партньори (у дома, в бизнеса, сред другари), да играем честно, да имаме ефективно взаимоотношения, да надграждаме идеите, да признаваме грешките си, да водим хора напред, както и да бъдем водени в името на обща кауза. Все неща, за които трябва екип.
И, да, изкушаващо е да кажем, че той/тя е индивидуалист, лидер, водач. Но, точно тези хора, те са най-добри в екипната работа и зад тях често стои супер добър екип, без който те няма как да създават прогреса / промяната, към която са се отправили. Лидерските умения са в огромната си част способности да управляваме ефективно хора и да създаваме заедно с тях.
Екипната работа е основно качество сред уменията на 21-век, което трябва да владеем добре, за да живеем добре. То е изградено от множество способности, които се овладяват най-добре в най-добрата за това възраст - предучилищните и началните училищни години, когато сетивата на децата са готови и отворени да създават, живеят и се наслаждават на живота ЗАЕДНО с другите.
Но точно това умение провокира доста противоречие в учебната среда на децата ни - те дори са в противовес на структурата на учебния процес (учиш сам, имаш домашни сам, изпитват те сам, наказват те, ако помагаш) и организацията на физическата среда (чинове по един или двама, с гръб към останалите съученици). От всичко това децата индиректно разбират и свикват, че е правилно да са сами, да се състезават срещу останалите и да ги побеждават на всяка цена. И след това, поставени в условия на екипни задачи, повечето деца не успяват да преодолеят изградените навици и настройка към света. Това неумение да работят в екип се задълбочава с годините и възпрепятства нормалното развитие на децата, които точно в училищните си години са най-социални, комуникативни и отворени към предизвикателства.
След това, поставени в условията на реална работна среда, порасналите деца започват да срещат сериозни трудности. Тогава умението по съвместно създаване и ефективна екипна работа се развива доста по-бавно, неефективно и с цената на много компромиси. А малко по-късно идват и живота ни заедно с партньор и изграждане на щастливо семейство, което по същество също е работа в екип, от която вече истински зависи пълноценния ни и успешен живот.
Искате да получавате редовно интересни неща от нас? Запишете се за имейл бюлетина ни.