Как да научим децата да обсъждат с уважение и изслушване, без да “гасим” ентусиазма им.
💥 Предизвикателството
Започвате групова дискусия. Искате децата да споделят идеи, да се чуват едни други, да обсъдят темата. Звучи просто.
Но след 30 секунди се случва нещо, което вероятно познавате много добре. Всички деца искат да говорят едновременно, един върху друг. Вдигат ръце, надигат се от местата си, викат "Аз първо!" и "Не, аз!"Мая вика нещо, но никой не я чува, защото Христо крещи още по-силно. А вие се опитвате да вкарате малко ред в дискусията, който се срива всеки път, когато се обърнете или спрете да повишавате глас.
Опитвате се с "Вдигаме ръка, преди да говорим". Работи за половин час, но после децата забравят. Или действате по-радикално: "Аз ще избирам в какъв ред да говорите". Някои деца се съобразяват, други - не. И малко по малко дискусията се срива.
Най-лошото е, че след няколко опита, децата, които наистина имат какво да кажат (и мнението им може да е интересно и полезно за класа) просто се отказват. А по-тихите деца изобщо не се опитват, защото знаят, че няма как да пробият през този шум и нямат и желание да опитват повече.
И постепенно груповата дискусия престава да е място за споделяне и обсъждане. Тя става място за надмощие и борба за внимание.
Проблемът не е, че децата са невъзпитани. Проблемът е, че не са научени КАК да се редуват при говорене с още хора около тях.Редуване при дискусиите е умение, което се развива чрез практика и структура, точно както умението да слушаш активно.
️⭐️ Решението
Уважителна дискусия не се постига с команди и правила, които се променят всеки ден. Тя се постига чрез повтаряща се, предсказуема техника, която децата могат да следват физически, а не само мислено. Техника, която превръща говоренето в ритъм, който те могат да усетят, видят и оттам - следват.
Представете си: задавате въпрос и вместо какофония, децата вдигат ръка. Но не всички разговарят едновременно. Вместо това те следват визуален ритъм - един говори, докато другите го слушат. Когато той приключи, следващият знае, че е негов ред. Няма викане, няма борба, няма 20 ръце в очите ви :) Просто един след друг, всеки говори и всички се изслушват.
Възможно е :) Ето как можете да го постигнете:
🎤 Техника: "Микрофонът е твой"
Стъпка 1: Представяме физически обект, символ на редуванетос
Всяко редуване при дискусиите има нужда от физически предмет, което децата могат да видят, да държат в ръка и да си предават. Този предмет става символ на самия процес на говорене - ако ти го държиш, значи е твой ред. Това може да бъде микрофон (играчка, например), но също така може да бъде просто мека топка, интересен молив и всеки един предмет, който е лесен за хващане и предаване. Този предмет не трябва да разсейва (копчета, цъкалки, светлинки, звуци не са добра идея). Но трябва да е достатъчно голям, за да бъде квалифициран за символ и да е забележим, когато е в нечии ръце.
Обяснете на децата правилото: само човекът, който държи микрофона, говори. Останалите го слушат. Когато той приключи с мисълта си, предава микрофона на следващия човек (обикновено си избира кого или вие определяте реда).
Ключовото е, че децата виждат как микрофонът преминава от ръка на ръка. Това им показва визуално, без ваша намеса как върви редът на говорене. Няма място за едновременна реч, защото има само един микрофон.
Можете да поставите плакат в стаята със снимка на микрофона и три правила:
1️⃣ Ако имаш микрофона, ТИ говориш.
2️⃣ Ако нямаш микрофона, слушаш без да прекъсваш.
3️⃣ Когато приключиш, предаваш микрофона на някой друг, който не е говорил досега.
Стъпка 2: Започваме с кратки дискусии
Първите дни упражнявайте техниката с по-кратки и структурирани дискусии. Започнете с въпроси, на които децата могат да отговорят с по едно-две изречения, а не с дълги разсъждения - сякаш правите интервю. Например:
- "Кое е твоето любимо животно и защо?"
- "Какво прави през уикенда?"
- "Какво ти хрумва веднага, когато чуеш думата цвете?"
- "Ако трябва да напишеш енциклопедия, за какво ще е?"
Дайте на всяко дете по един ход (едно държане на микрофона). Децата веднага ще усетят колко е спокойно, когато всеки може да говори без прекъсване. А хаосът изведнъж ще спре, защото в този случай няма място за едновременна реч.
Докато микрофонът преминава от ръце в ръце, хвалете децата, които се стараят: "Виждам, че слушаш внимателно, докато Петър държи микрофона." или "Харесва ми как Неда чака своя ред и е готова да говори, когато получи микрофона."
Ако вече работите с платформата ни Red Paper Plane, ще откриете тази тема в Учебна програма "Приказни герои" > Модул 1: "Откриваме магията на разказването" > Тема 4: "Слушаме с всички сетива: Активно слушане и внимание".
Стъпка 3: Усложняваме постепенно
След първата седмица, когато децата вече са свикнали с микрофона, можете да добавите варианти и да удължите дискусиите.
Вариант 1: Свободен избор. Човекът с микрофона избира на кого да го предаде. Това провокира децата са внимават, за да знаят кой все още не е говорил и да поканят него.
Вариант 2: Надграждане на идеи. След като дете сподели мисъл, следващият, който получи микрофона, трябва да коментира или да добави нещо към това, което е чул. Това трансформира говоренето в реален разговор, а не просто списък от монолози един след друг (и отново помага за внимателното слушане).
Вариант 3: Дискусия в екип. Вместо децата да говорят пред целия клас, можете да ги разделите на екипи (по 4-5 деца) и всяка група да си има свой микрофон. После по един представител от всеки екип споделя заключенията пред останалите.
✅ Полезни съвети
Кои са сигналите, че техниката работи:
🗓️ Първа седмица: децата свикват с правилото и се редуват без напомняне.
🗓️ Втора седмица: започват да слушат по-внимателно, защото дискусиите са по-тихи и спокойни. Отделно знаят, че някой може да ги попита за това, което са чули.
🗓️ След месец: микрофонът е естествена част от дискусиите ви.
Какво да избегнете:
- Не използвайте микрофона като наказание - "Ако не спреш да викаш, няма да ти дам микрофона." Микрофонът е инструмент за справедливост и структура, не за наказание. Всяко дете трябва да има възможност да говори, когато е неговият ред.
- Не прекъсвайте редуването с поправки - ако дете говори и каже нещо неточно, позволете му да завърши. Преди микрофона да отиде на следващия човек, можете да добавите информация или да поставите въпрос, който подканва към правилния отговор, но не прекъсвайте мисълта на децата, докато говорят.
- Не очаквайте, че микрофонът ще работи от първия ден за всеки клас - на някои деца ще им трябва повече практика. Зависи и от темперамента на децата, и от семейната среда. Продължете последователно и не се отказвайте - в един момент всички деца ще свикнат, че това е редът в класната им стая.
- Не забравяйте да давате пример за добро активно слушане - когато дете говори на микрофона, покажете, че го слушате: поддържайте зрителен контакт, кимайте, задавайте въпроси след това. Децата учат основно чрез подражание.
Ако не ви достигат време/ресурси:
Не се отказвайте - опитайте по-лека версия, която не изисква физически предмет:
1. Нарисувайте микрофон на дъската с едно име до него.
2. На когото е името, той / тя говори.
3. Когато приключи, напишете следващото име.
4. Останалите деца чакат да видят своето име до микрофона, за да говорят.
Визуалното обозначаване на реда е достатъчно за повечето деца. Техниката ще работи и в този формат.
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина "Новото образование" - пристига всяка седмица.