Как да овладеем ситуацията за минути, без да губим учебно време и без децата да останат неразбрани.
💥 Предизвикателството
Децата току-що са влезли в стаята, а вие все още се оправяте за старта на деня. И в един момент чувате така добре познатото: "Той ме блъсна!" и "Не съм те блъснал, ти ме удари пръв!".
Вдигате глава - две от децата се карат яростно, а останалите веднага се събират около тях. Някои започват да подкрепят едната или другата страна, други просто гледат любопитни какво ще се случи. И вие знаете, че ако не се намесите веднага, напрежението ще ескалира, този конфликт ще отнеме поне половин час от учебното време и ще остави негативна атмосфера за целия ден.
Опитвате да разберете какво точно се е случило, но всеки разказва различна версия на историята. Питате "Кой започна?", но и двете деца твърдят, че другото е виновно. Опитвате се да бъдете справедливи, но без да имате цялата картина е трудно. И в крайна сметка губите ценно време - а конфликтът все още не е решен, защото никой не се чувства чут или разбран.
Такива конфликти се случват постоянно, почти всеки ден и на най-различни места. Рано сутринта в стаята, по обед на двора, после в коридора... И всеки път това отнема поне 10-15 минути от учебното време, разсейва целия клас и оставя негативна енергия, която трудно изчезва.
Проблемът не е, че децата се карат. Конфликтите са нормална част от социалното развитие и са неизбежни там, където има повече от двама души.
Проблемът е, когато липсва начин да се спре ескалацията веднага и да се позволи на учебния ден да продължи нормално, а конфликтът да се реши по-късно, когато има повече време и спокойствие (и у самите деца).
️⭐️ Решението
Този тип конфликти не се решават с дълги разговори и търсене на истината в самия момент на напрежение. Те се овладяват чрез бърза техника, която потушава напрежението още на старта, признава чувствата на децата и отлага решаването за по-подходящ момент.
Представете си: двама ученици влизат сърдити и вече готови да се скарат. Вие реагирате спокойно, прилагате една проста техника, която отнема две минути, и след това и двете деца сядат на местата си, макар и все още леко напрегнати, но без да разваляте атмосферата за останалите. Часът започва навреме, а конфликтът ще бъде разрешен по-късно, когато всички са много по-спокойни и могат да мислят по-ясно.
Възможно е :) Ето как можете да го постигнете:
✋ Техника: “Спираме сега, решаваме после”
Стъпка 1: Спираме ескалацията
Когато двама ученика влизат в кавга или избухва конфликт в стая, първото нещо е да спрете ескалацията, преди тя да се разрасне. Не с викане, не с заплахи, а с ясно, спокойно действие, което прекъсва негативната динамика веднага.
Застанете между двете деца, но не прекалено близо, за да не усещат допълнителен натиск. Вдигнете ръка с дланта напред в универсалния жест и кажете тихо, но твърдо: "Стоп". Не питайте какво се е случило, не коментирайте кой е прав или виновен и не се опитвайте да разберете кой е започнал. Просто спирате действието.
Ключовият момент тук е, че вие не навлизате в конфликта, не ставате съдия и не се опитвате да го решите веднага. Просто слагате граница на ескалацията и казвате ясно: "Да, това се случва, но сега не е моментът да го обсъждаме." Децата трябва да усетят, че имате контрол над ситуацията, но без драма и без допълнително напрежение, което би се създало, ако започнете да разпитвате и обвинявате.
Стъпка 2: Даваме емоционално признание
След като сте потушили напрежението, следващата стъпка е да признаете емоциите на децата, без да навлизате в детайлите на конфликта. Погледнете едното дете в очите и кажете спокойно: "Виждам, че си много ядосан сега." После се обърнете към другото и кажете същото: "И ти си много ядосана, разбирам." Не казвайте "Не трябва да си ядосан" или "Това не е толкова сериозно". Просто назовете емоцията, която виждате, и я признайте като валидна, без да я оценявате.
Това е може би най-важната част от техниката, защото децата се нуждаят да бъдат чути, дори когато няма време за дълъг разговор. Когато признаете чувството им с ясни думи, те усещат, че не са игнорирани, че техният гняв или обида са забелязани и че ще има момент, в който ще могат да споделят пълната версия на случилото се. Това моментално намалява напрежението, защото децата не се чувстват пренебрегнати или неразбрани.
Стъпка 3: Отлагаме решаването за по-късно и минаваме напред
След като сте признали емоциите, кажете на децата кога ще се занимаете с конфликта. Не казвайте "Ще говорим за това по-късно", защото "по-късно" е неясно и може да означава много неща (включително и никога).
Вместо това, дайте конкретно време: "Ще говорим за това по време на голямото междучасие" или "Ще седнем тримата след края на часовете и ще видим какво се е случило". Колкото по-конкретно е времето, толкова по-спокойни ще се почувстват децата, защото знаят, че няма да бъдат игнорирани, а просто трябва да изчакат малко.
След това дайте ясна инструкция за това, което трябва да се случи сега: "Сега и двамата се върнете по местата си. Започваме часа. По време на голямото междучасие (или когато сте решили) ще имаме време да разговаряме." Кажете го спокойно, но категорично, без да оставяте място за преговори. Не питайте "Може ли да седнете сега?", защото това звучи като молба и децата могат да решат, че могат да откажат. Просто кажете какво трябва да се случи и го кажете така, сякаш знаете, че те ще го направят.
Ако вече работите с платформата ни Red Paper Plane, ще откриете тази тема в Учебна програма "Отборът на звездите" > Модул 3: Управление на конфликти.
Стъпка 3: Отлагаме решаването за по-късно и минаваме напред
След като урокът приключи, по време на голямото междучасие или когато сте обещали, седнете с двете деца насаме - и сега вече отделете време да изслушате всяка страна спокойно и да помогнете за решаването на конфликта. Използвайте по-прости въпроси като "Какво се случи от твоя гледна точка?", “Как мислиш, че се чувства сега той, след като му каза тези неща / го блъсна?” и след това помогнете на децата да намерят решение заедно. Важното е, че сега и двете страни са по-спокойни, имат време да мислят ясно и могат да участват в конструктивен разговор, вместо да крещят и обвиняват.
Това разделяне на потушаването на конфликта от реалното му решаване е ключът към ефективното управление на конфликтите в класната стая. Вие не игнорирате проблема, но и не позволявате на конфликта да завземе цялото учебно време и да разсее останалите деца. Вместо това, използвате бърза техника за стабилизиране на ситуацията и отлагате решаването за момент, когато можете да се заемете с него качествено.
.
✅ Полезни съвети
Кои са сигналите, че техниката работи:
🗓️ Първите 1-2 седмици - децата все още се опитват да "продължат" конфликта, но започват да свикват с отлагането.
🗓️ След 3 седмици - конфликтите вече не са така яростни, защото децата знаят, че ще има време да се изясни ситуацията по-късно.
🗓️ След месец - децата сами казват "Знаем, ще говорим за това по-късно" и сядат на местата си без допълнителна намеса.
Какво да избегнете:
- Не се опитвайте да разберете истината веднага - в момента на конфликта емоциите са прекалено силни и всеки ще разкаже версията, която го оправдава. Истината се разбира по-добре, когато има време и спокойствие.
- Не питайте "Кой започна?" - този въпрос почти никога не води до ясен отговор и само задълбочава конфликта, защото всяко дете ще обвинява другото. Вместо това се фокусирайте върху чувствата и решаването.
- Не казвайте "Това не е толкова важно" или "Не си струва да се карате за това" - за вас може да изглежда дребна работа, но за детето в момента това е най-важното нещо на света. Ако омаловажите чувствата му, то ще се почувства неразбрано и конфликтът ще ескалира още повече.
- Не забравяйте наистина да седнете с децата по-късно - ако кажете, че ще говорите след час, но след това забравите или решите, че вече не си струва, децата ще престанат да ви вярват и следващия път няма да се съгласят да изчакат. Думата ви трябва да има тежест.
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина "Новото образование" - пристига всяка седмица.