Изработихме специалното ни “Коледно издание” с много желание. Предизвикателството пред нас беше: как бихме могли да покажем Коледа от няколко различни ъгъла и така да създадем предпоставки за весели моменти заедно в семейството? Много работихме, докато изберем кое и как. Затова нямах търпение да покажа изданието на децата, но за разлика от друг път, когато играем и тестваме мисията първи и много преди официалното й пускане, сега изчаках, за да наближи самия празник. Затова и нямахме реални снимки от игра при пускането на мисиите.

Винаги правим по една мисия в даден момент с пълния цикъл на проекта — започваме, играем, завършваме и прибираме при изиграните мисии в шкафа. И чак тогава избираме и започваме нова. Играли сме, разбира се, и по две едновременно. В свободните летни ваканционни дни в един момент имахме две паралелни мисии и не се усещаше, защото Сони си ги беше разпределил в различен момент от деня. Но в стандартен дневен режим, в който имам по около два часа за децата, правим винаги по една. А и Ани (3 г.), която съвсем отскоро е едно малко дизайнерче, успява да играе пълноценно само по този начин.

Избрах за старт Мисия: Разказвач — “Моята коледна история”, защото беше 20 ноември и не беше дошъл моментът за декорация и картички. А и тя беше чудесна за старт в темата. Принтирах два дневника — по един за всяко дете, изрязах само един комплект карти, ламинирах и щастлива се втурнах да прибирам децата от градина. Предупредих ги още в колата, че у дома ще правим нова мисия и не им казах коя ще е. Набързо се приготвихме у дома и раздадох дневниците.

Не можахме да спрем да разказваме сигурно цял час. В първите истории се усети, че картите бяха нови за децата и те трябваше да ги разучат, преди да могат да говорят по тях — не правеха много комбинации, не ги обвързваха помежду им, разказваха само това, което виждат на картинката. Като новак в коледните теми и герои, Ани не можеше да навърже историята, но това бързо се промени. Мисля, че помогна и фактът, че точно тогава стартираха коледните подготовки в детската градина и децата ден след ден се връщаха с нови песни, сценки и стихчета.

В следващите дни децата нямаха търпение за история — разказвахме вечер преди сън. Създаването на истории е много бърза дейност — отнема ни около 10 минути с четирима разказвачи, но пък е много наситена с емоции и изисква внимание и търпение (след това дизайнерите са доста изморени). Тогава беше и период, в който започнахме да посрещаме гости за празниците от близо и далеч. На никой не му се размина разказването с коледните карти. И големите, честно казано, учудени и дори леко притеснени от първоначалното предизвикателство (“сега вие трябва сами да си измисляте истории”), искрено се забавляваха. Открихме неподозирани разказвачески таланти сред роднините си.

Все още разказваме и рядко пропускаме вечер — аз също нямам търпение да дойде моментът от деня, в който да се потопя в съвсем друг свят, който всички заедно създаваме. Взимаме картите с нас даже и когато ходим по гости. Разбира се, децата си имат любими карти и се радват, като ги изтеглят (ние играем с варианта с обърнатите надолу карти). Сони надгражда и обвързва, Ани повтаря запомнени варианти, които са я впечатлили и описва в детайли какво вижда. А историите ни стават по-шарени, по-дълги, включват се танци, мимики, говор и мелодии. Истинска веселба!

Още на следващия ден, след края на Мисия: Разказвач, продължихме с Мисия: Декоратор — “Семейна коледна тема”. Принтирах и раздадох двата дневника у дома. Радостта беше огромна, короните се направиха веднага! Тук имахме малко трудност да си изберем обща тема. Сони настояваше на плажна Коледа с пясък и море. Ани наклони везните, като започна да рисува в нейния дневник коледни елхи, звезди, елени, снежни човеци и някъде на шейните имахме консенсус. Семейната ни тема беше “Зимна магическа гора”. Обсъждането, даването на предложения, отхвърълянето им и даването на нови, защитата на собствения избор и достигането до съвместно решение са изключително важен елемент в мисиите. Ние ги насърчаваме, а и те се случват естествено, когато има две и повече деца.

На етапа с избора решихме да изработим три гори — за всяка детска стая и за хола. Избрахме си животни и елементи (лимитирахме до 10 обекта общо на гора) и през уикенда започнахме изработката. Отне ни доста време — сигурно над 3 часа. Принтирахме животни за всеки, изрязвахме, лепихме на клечки, направихме саксиите като гори, направихме им украси и voila — станаха много ефектни зимни магически гори. Работихме в екип — разделихме работата по хора (на всекиго, според уменията), а не по собствена гора. Децата бяха поизморени за представянето на мисията и творението си. Сони успя, но за Ани беше невъзможно да се концентрира отново. Е, винаги има и утре :)

За гранд финала оставих Мисия: Пътешественик — “Коледа около света”; нямах търпение да я покажа на децата! Имахме съвсем друга идея за мисията, която още в началото си пролича, че няма да се получи ефектно (хубавото на дизайн мисленето е, че много от неуспехите се познават отрано). Целта ни беше да покажем на децата и родителите различните истории зад дядо Коледа, както и различните традиции и места, на които се празнува. След много труд по намирането, избирането и създаването на седемте истории, мисията беше факт. Та, старт!

Сони избра маршрут, като имаха разногласия с Ани, които оставихме да разрешат и да ни кажат общия финален маршрут, по който ще обикаляме света. Нашата последователност беше: Финландия, Холандия, Сингапур, Мадагаскар, Мексико, Хавай и САЩ, България. Всяка вечер минаваше идентично — четем историята, говорим си за нещата, които искрено са впечатлили децата, гледаме видеата и рисуваме. И така седем дни поред.

На осмия ден с изненада открихме, че имаме да изработим цели 16 картички. Всяко дете си избра по осем роднини. Сони избра всеки от тях да получи картичка с различна дестинация. С Ани решихме, че е по-добре да изберем една дестинация за всички роднини. Тя се спря на Финландия със Северното сияние като основен елемент. Пак три часа работа, радост и удовлетворение, умора и бонбони за всички от екипа :) Получиха се страхотни картички. Много впечатляващи, неочаквани за близките ни и непознати като дестинации. Честно казано, нямах идея как ще изглеждат и дали децата ще имат упоритостта да довършат всичките. Е, децата показаха, че щом имат започната задача, тя трябва да се довърши. И не просто да се довърши, а да се довърши възможно най-добре. Като родители не можем да искаме повече от това.

С Коледното ни издание решихме да покажем празника през по-важното му значение — времето заедно. Разказахме 7 напълно различни начина, по които празникът се чества и съответно и традициите и самият дядо Коледа е различен. И Йоулупукки със сламената коза във Финландия, и Синтерклаас с Черния Петър в Холандия, и Санта Клаус с Мисис Клаус в Америка, и дядо Мраз с внучката си Снежанка — накъдето и да погледнеш, всеки си има вариация. Създадохме си десетки собствени коледни истории с карти (и продължаваме да ги създаваме всяка вечер). Декорирахме с такава коледна тема, каквато заедно си избрахме — в зимната магическа гора имаше място за (почти) всички идеи.

В това време от годината най-важната тема не беше дали дядо Коледа съществува или не, а каква история сме решили да си създадем за празника и какъв дух и атмосфера имаме вкъщи. С мисиите успяхме да постигнем нещо наше и наистина специално — миг след миг, карта след карта, дестинация след дестинация, всички заедно преживяхме един чудесен семеен празник.

До следващата Коледа!