В динамичния свят на 21-ви век, където технологиите и информацията са на преден план, лесно можем да пренебрегнем едно от най-важните умения за успех в живота - социално-емоционалната интелигентност (СЕИ или СЕУ - социално-емоционално учене). Това е способността да разпознаваме, разбираме и управляваме собствените си емоции, както и да разпознаваме, разбираме и влияем на емоциите на другите около нас.
Развитието на СЕИ в ранна възраст е от решаващо значение за децата. Само така те научават как да формират здрави взаимоотношения с другите, как успешно да се справят с предизвикателствата и как да поставят и постигат както лични, така и учебни и професионални цели.
🟨 Какво представлява социално-емоционалната интелигентност при децата в начален етап?
СЕИ при децата в начален етап включва няколко ключови компонента:
- Емоционална грамотност - мога да разпознавам и назовавам собствените си емоции.
- Емоционална регулация - опитвам и понякога успявам да контролирам емоциите и поведението си по подходящ начин.
- Социална осъзнатост - мога да разпознавам емоциите и нуждите на другите, както и мога да проявявам емпатия.
- Управление на взаимоотношенията - мога да изграждам и поддържам позитивни връзки с връстници и възрастни, както и мога да разпознавам и прекратявам негативни (токсични) взаимоотношения.
- Отговорни решения - мога да правя етични и конструктивни избори.
За малките деца, тези ключови компоненти могат да се проявят по различни начини. Например:
- Да могат да изразят какво точно чувстват в момента с думи. В началото могат да започнат с 4-5 базови емоции (щастие, тъга, яд, обич, вина, разочарование, притеснение, въодушевление), след това да надграждат по целия списък с над 70 емоции и човешки състояния 🙂
- Да могат да разпознават емоциите по изражението на лицето и езика на тялото.
- Да могат да проявяват емпатия към съучениците си.
- Да опитват да работят ефективно в екип по учебни задачи в свободна игра.
- Да пробват да разрешават конфликтите си чрез разговор.
- Да опитват да се саморегулират, когато са под въздействието на стрес, тревога или разочарование.
Като възрастни e добре да знаем някои важни “изречения” на СЕИ, с които да сме истински полезни на децата:
“И мен ме е страх, когато навън така трещи. Да ни е страх от нещо е съвсем нормално.”
С това показваме на децата, че няма срамна, странна, отвратителна, неподходяща или необичайна емоция. Всички хора изпитваме всички емоции.
“Може да си ядосан, но не можеш да удряш."
С това показваме, че не е важно каква емоция изпитваш в момента - важно е как й реагираш. Ние нямаме контрол върху емоцията, но имаме контрол върху поведението си. Трябва да намираме добри начини да изразяваме емоциите си.
“Какво изпитваш в момента?”
С това учим децата, че първата стъпка на контрола на емоциите ни е да опитаме да ги разпознаем и назовем.
“Ако имаш нужда да споделиш с някого, аз съм тук.”
Изключително важно е да не оставяме децата сами във великото и страшно пътешествие в света на емоциите. Те трябва да знаят, че в наше лице имат подкрепа.
“Ти не си притеснителна. Ти в момента изпитваш притеснение от случващото се.”
Посланието, че ние не сме емоциите си, а само изпитваме определени емоции, е много силно. Да поставяме етикети на децата е изключително вредна и остаряла практика. Тя не ни помага с нищо - напротив, пречи ни в процеса на тяхното изграждане като можещи и успешни личности.
“Благодаря!”, “Моля!”, “Съжалявам!”, “Извинявай!”
И не на последно място - ако искаме да научим децата на емоционална интелигентност, трябва в наше лице да имат добър пример за това. Трябва и ние да можем да казваме тези думи, ако искаме да ги чуваме и от тях.
🟦 Какво НЕ е развита социално-емоционална интелигентност?
За да разберем по-добре СЕИ, нека разгледаме някои примери за поведение, което показва недостатъчно развити социално-емоционални умения. То се проявява, когато детето:
- видимо има трудности в назоваването или разпознаването на основни емоции;
- веднага започва да плаче или вика при минимални провокации;
- не може да се съобрази с чувствата на другите;
- не може да разпознае емоциите на връстник по изражението на лицето или езика на тялото;
- изпитва трудности да създава нови или поддържа вече създадени приятелства;
- избягва групови дейности, игри или работа в екип;
- не може да се справи, когато има неочаквана промяна в плана за деня или учебната рутина;
- изпитва прекомерна тревожност при взаимодействие с останалите.
🟪 Три техники за насърчаване на СЕИ в клас
🎭 Емоционален театър
Цел > да развием умения за разпознаване и изразяване на емоции
Изпълнение > създайте кутия с карти, на които са изписани различни емоции (радост, тъга, страх, изненада и т.н.). Децата изтеглят карта и трябва да изиграят емоцията без думи, а останалите се опитват да познаят емоцията.
След като емоцията е позната, обсъдете ситуации, в които децата скоро са изпитвали тази емоция. Обсъдете и различни ситуации, при които децата по принцип могат да изпитват тази емоция. С времето добавяйте нови карти с емоции към кутията, за да надграждате емоционалния речник на децата.
🌈 Цветовете на емоциите
Цел > да подобрим емоционалната осъзнатост и саморегулация
Изпълнение > направете "емоционален термометър" с различни цветове за различните емоции (например, червено за гняв, синьо за тъга, жълто за радост).
В началото на всеки ден, децата поставят щипка или магнит на цвета, който отговаря на настроението им. Обсъдете как емоциите могат да се променят през деня. Помислете заедно кои са нещата през учебния ден, които имат силата да повлияят на емоциите ни и как точно става това.
В края на деня, преди да ги изпратите към дома, проверете дали и как се е променило настроението им и защо.
🤝 Мостове на приятелството
Цел > да управляваме по-добре взаимоотношенията ни и да разрешаваме конфликти
Изпълнение > разделете класа по двойки. Всяка двойка получава сценарий на конфликт между приятели.
Задачата им е да изградят "мост" помежду си, като измислят стъпки за разрешаване на конфликта. Могат да използват материали като хартия, моливи или строителни елементи, за да визуализират "моста".
След това нека да представят своите решения пред класа. Обсъдете различните подходи и как могат да се приложат в реални ситуации.
🟩 Защо е толкова важно да развиваме социално-емоционалната интелигентност?
Социално-емоционалните умения ни служат, за да се справяме с предизвикателствата, които срещаме всеки ден - и да не се страхуваме да търсим помощ, когато имаме нужда от нея.
Ползите от това да развиваме СЕИ в начален етап са много и са от огромно значение за нашата работа с децата. Добре развитата емоционална културапомага на всяко дете да е по-концентрирано и мотивирано в училище. Тя намалява поведенческите проблеми, защото по-добрата саморегулация води и до по-малко конфликти, агресия и като цяло неприятни ситуации през деня. Работата с емоциите в ранна възраст въздейства много позитивно върху психическото здраве на децата и те показват по-ниски нива на стрес, тревога и депресия.
А от нашия житейски опит можем да кажем, че хората, които са наясно с емоциите си и могат да ги контролират, водят по-добър живот, имат по-добри взаимоотношения с околните и са по-адаптивни към предизвикателствата, с които дните ги заливат.
Имаме уникалната възможност да помогнем на децата да развият тези жизненоважни умения още от ранен етап. С целенасочени дейности и създаване на подкрепяща среда, можем да положим основите на емоционално интелигентни личности, готови за 21-ви век.
Нека не забравяме, че развитието на СЕИ е непрекъснат процес, който изисква време, търпение и постоянство. Но инвестицията в тези умения ще се отплати многократно в бъдещето на нашите деца.
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина "Новото образование" - пристига всяка седмица.