Цял живот е трябвало да бъдем отличници - това се е искало на всяка крачка. И понеже една шестица не стига, отличници намираме навсякъде - у дома, в офиса, сред приятели, в социалките, пред децата. Отличник или не-отличник - по средата няма нищо друго.
Вярваме, че другите също са отличници, защото и те така (се стараят да) изглеждат и звучат пред околните. Никакви следи от уязвимост, слабост, обърканост - изобщо нищо човешко.
Днес, докато разхождах кучето в близката градинка, дойде и местната ветеринарка, която е с две огромни кучета. Щом е ветеринарка, тя е отличник - знае какво прави, не губи самообладание. Стараеш се пред нея и ти такъв вид да имаш. Докато едното й куче не хукна през най-натоварената улица, защото подгони нещо в последния момент. И изведнъж нещо стана - ужас, продължителни викове и недобри сцени напълниха пространството. Всички се умълчаха и започнахме да си тръгваме - всеки си намери извинение. Градинката опустя - само нахоканото куче в един момент се върна.
И това е недопустимо, нали? Та тя е Ветеринарят с главно “В” на целия квартал!
Цял живот се стараем да сме такива, каквито училището искаше от нас десетилетия наред - отличници. Някой наистина станаха - и до днес си страдат от това. Старата образоватлена система, която продължава да се вихри смело между чиновете, настоява, че светът се дели на две - шестица и всичко друго. А хората всъщност сме там по средата, в интересното пространство между отличник и не-отличник. И точно там цял живот откриваме себе си, другите и света, в опитите си да живеем по-добре.
Колкото по-рано децата научат, че не са оценките си, толкова по-щастлив и пълноценен живот ще имат. Особено в образователна среда като нашата, това е най-важното послание, което можем да им дадем като родители, минали вече по този неприятен път.
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина “Новото родителство” - пристига всяка сряда до 2000+ абоната.