Честит 15-ти септември! Иначе един обикновен петък, ние - учители, родители, директори, образователни специалисти, сме тези, които го изпълваме с трепет, приключенски дух, нови вълнения и малко притеснение.
Предстоят ни едни нови девет месеца, в които основен ориентир са ни само децата, а не разни стандарти и безкрайни образователни цели, които понякога си противоречат. Виж при децата, обаче, няма такива грешки и недоразумения, както и безумно дълги или нереално кратки срокове. Децата са много добри в това да ни дават мигновена и прецизна обратна връзка дали се справяме и дали успяваме да им дадем това, от което се нуждаят, за да се развиват като уверени млади хора в този променлив, но интересен свят.
Често институциите забравят, че учителите нямат един клас, а имат много отделни деца - всяко едно със собствените си потребности, начини да учи, характер, силни страни, които да разгърне и слаби, върху които да работи. Това неразбиране създава проблеми - поставят се единни цифри за постигане, единни стандарти за спазване, които за едни ученици са ОК, за други са абсолютно непосилни, а за трети са просто неадекватни. И с времето едни дечица отпадат, други им става скучно и се демотивират, трети просто ходят на училище и изкарват добри оценки, а за най-напредналите … ами нищо по-специално, което да ги изстреля напред спрямо потенциала им.
Нито една учебна година не е лесна, но сякаш всяка следваща става все по-трудна, заради особения свят, в който живеем в момента. Като възрастни не трябва да забравяме, че основната ни задача пред децата е да им покажем как можем да живеем по-пълноценно, по-отговорно и по-осъзнато. Защото целта на човека не е да има високи оценки и липса на отсъствия - това е много подвеждащо послание, което образованието ни изпраща и с което продължаваме да се борим през десетилетията напред.
Целта ни е да водим щастлив, качествен и балансиран живот, да можем да бъдем добри със себе си и с другите, да ни е грижа за планетата и нейните обитатели, да можем да постигаме целите, които сме си набелязали и да се адаптираме, когато това не е възможно или вече не ни е релевантно. Да сме здрави и да се поддържаме в добра форма във всеки един етап от живота си. Да имаме приятели - да знаем как да ги правим и как да поддържаме връзката си с тях през годините напред. Да знаем как да учим нещата, които са ни важни в момента, включително и нови личностни и професионални умения.
На прага сме на още една учебна година, в която целите на учителите и целите на образователната система се разминават драстично. Затова, мили учители, пожелаваме ви успех, смелост и воля! И оставяме на децата това, в което са истински майстори - да носят безгранично щастие, огромна радост, непрестанен смях, заразяваща позитивност и нестихваща енергия!
Честит 15-ти септември!
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина “Новото родителство” - пристига всяка сряда до 2000+ абоната.