Милите деца с двойките на зрелостния изпит - само дето не ги изредиха поименно в медиите. Те, разбира се, имат своето участие в случващото се, но не могат да носят отговорността и категорично не трябва да изнасят срама за краха на образованието в България. Но явно само те са потърпевшите от целия театър, който десетилетия натиска обществото ни надолу. Поне аз не чух друг да е пострадал публично или служебно…
Положението в клас е плачевно за всички участващи. Милионите, които тази година се изливат за 3D принтери, плотери и микроскопи нямат да качат оценките другата година. Не е там проблемът, не е там и решението.
Но и двойките не са най-страшното. Най-страшното не се мери така лесно, затова и избягваме да си говорим за него. Непознато им е в Министерството и не правят опити да научат повече по темата. Аз мисля, че истинският ужас се крие в апатията, демотивацията и фрустрацията, която децата вече приравняват с думата “учене”. Това не се поправя. За него няма втори шанс. То остава да тегне като гъста, лепкава мъгла през годините напред над един неразвит народ, над едни малки хора.
Най-добрите и най-лошите новини в една добра държава идват от министерството на образованието. Там се случва магията на качествения живот, стабилното общество и прогрес - интелектуален, научен, граждански, личностен.
Или, както при нас, не се случва.
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина “Новото родителство” - пристига всяка сряда до 2000+ абоната.