Return to site

Пет мисии, двама учители и куп хлапета, готови за приключения!

 

 

Автор: Наталия Димитрова, начален учител, който използва програмата "Дизайн шампиони" във 2 клас на 202 ОУ "Христо Ботев", Долни Пасарел

· Учители

"Училище", "уча", "занималня", "домашни". Какво е усещането на един родител или ученик, когато чуе тези думи?

Първите асоциации са за нещо трудно, отговорно, задължително. Нещо много сериозно, което не е свързано с радост, а още по-малко със забава, вълнение или емоционално преживяване.

В училище децата от ранна възраст спират да се радват на постиженията си. Те не намират къде са полезни техните натрупани академични знания в живота им или за обществото. Няма го разбирането и преживяването на ученето като личен избор, а не като наложен отвън процес.

Тези нужди – децата да откриват знание за света, за решаване на проблемите в обществото ни, и това да е техен личен избор, са основно предизвикателство пред педагозите, психолози, образователни експерти по цял свят.

Затова не е чудно, че когато за първи път чух за Red Paper Plane, бях сериозно впечатлена. Интересът ми беше огромен и бързо се свързах с авторите на
програмата „Дизайн шампиони“. С колегата на първи клас – г-н Цветан Методиев, започнахме обучение и изведнъж светът застана пред очите ни от друга гледна точка.

В цялото училище колегите разбраха, че нещо ще правим. Дочуваха се подхвърлени думи, нещо секретно, мисии , шампиони... Стигна се до предположението, че ще спортуваме. За децата от двата класа тази неизвестност също беше предизвикателство.

И така, дойде ден първи от Мисия „Архитект“. Това бяха най-завладяващите часове, изпълнение с нетърпение, въпроси, трудни имена като Франк Гери и странни животни като наутилусите. След живия разказ на колегата Методиев колко е важна каската за всеки работещ на строителен обект, децата слагаха с голямо старание направените лично от тях картонени каски, веднага щом започвахме ден от мисията.
 

В разходките си и срещи с други ученици питаха „Ти знаеш ли кой е Франк Лойд Райт?“. В тези дни на мисии нямаше домашни, но и никой не се сети да бяга по коридорите, да се разсейва или намери причина да си тръгне рано от училище. „Строежите“ на децата превърнаха следобедната стая в място с много ангажирани хора.

При всяка следваща мисия вълнението на децата нарастваше. Имаше непрекъснато питане: „Кога започваме мисия? Кога? Кога?“

И така преживяхме емоции в космоса с втората ни Мисия: Космонавт и намерихме причина да посетим „Музейко“, защото не ни стигаше само да четем и гледаме клипове, за да построим ракета :) Имаше сериозни притеснения: „Ох, исках да стана архитект, ама сега вече искам да стана космонавт!“.

След това с Мисия: Откривател, Мисия: Еколог и Мисия: Пътешественик заживяхме с проблемите на белите мечки в Арктика, и какво му е хубавото да си имаш дебела подкожна мазнина, ако живееш на Северния полюс. Ескимоското „Алуу“ стана нашият сутрешен поздрав и живи детски очи, които откриват света ни очакваха всеки ден в класната стая. Правихме:
➢ експерименти, планове, макети;
➢ биваци и посещения от гости, които ни разказваха за своите пътешествия по света;
➢ викторини;
➢ ескимоски олимпийски игри и танци.

Една първокласничка беше категорично забранила на близките си да я взимат по-рано от училище, защото ще изпусне нещо интересно.​

Добре, а изчезнаха ли така важните преписи, четене, смятане и упражнения в следобедните часове? Не се ли намали успеваемостта на малките ученици?
Отговорът дойде с моменталните резултати и успешната промяна на образователната среда и ученическа активност. Изборът да учи и открива нови неща идваше от детето и неговите собствени интереси.
 

Всички искаха да четат трудни текстове на глас и да участват във всяка дейност. Пишеха в своите дневници на мисиите собствени мисли, изречения и разбирания. Рисуваха идеите си и преживяванията и осъзнаваха, колко е важно да умеем да работим заедно – да общуваме, да се разбираме, да изглаждаме противоречията си.

В дните на мисиите децата нямаха домашни, но в сутрешните часове  бяха много по-активни, защото децата имаха цели, които бяха значими за тях и ги преследваха неуморно.

Тази една година беше изпълнена с толкова много приключения и опит за децата и за нас, възрастните. Всяко действие, с което помагаш на едно дете да участва в живота на планетата активно, да създава, измисля и да бъде човек, си струва усилието.

С едно „Алуу!“ от 202 ОУ „Христо Ботев“, Пасарел
Наталия Димитрова , Цветан Методиев и куп щастливи приключенци

Тук можете да видите интервюто с Нати, която въодушевено разказва за впечатленията си от Мисия: Архитект.

През учебната 2018/2019 г. Наталия Димитрова провеждаше програмата "Дизайн шампиони" като учител на 2 клас в 202 ОУ "Христо Ботев" в Долни Пасарел. Следващата учебно година тя става част от екипа на друго учебно заведение в София.

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OKSubscriptions powered by Strikingly