Как да преподаваме критично мислене, когато децата чакат само готовите отговори.
💥 Предизвикателството
Задавате въпрос на класа. Въпрос, който изисква разсъждение, анализ и дори малко въображение. И какво се случва? Децата вдигат ръце, но не за да споделят своя отговор, а за да попитат: „Госпожо, кой е правилният отговор?" или „Какво да напиша?" или просто „Не зная.".
Опитвате се да обясните, че този въпрос няма „единствен правилен отговор". Че искате да чуете тяхното мнение и идеи. Но децата ви гледат объркано. Някои замълчават напълно, защото не искат да кажат нещо „грешно". Други просто чакат вие да им кажете отговора, за да могат да го запишат в тетрадката.
И вие знаете много добре как се е стигнало дотук. Години наред, образователната система е награждавала правилните отговори. Тестовете са с избираеми отговори. Оценките са за точност, не за оригиналност. Децата са научени, че целта е да повторят наученото, да познаят какво мисли учителят, а не да развият собствено мнение.
Най-тревожното е, че когато децата спрат да мислят самостоятелно, те губят не само способността да решават проблеми - те губят и увереността, че могат да имат стойностни идеи. А това е много трудно за “възстановяване” по-късно в живота.
Проблемът не е, че децата не могат да мислят критично. Проблемът е, че никой не ги е научил как да го правят.
Критичното мислене не се развива с изискване: „Мислете!". То се изгражда чрез специфичен тип въпроси, които провокират разсъждение, вместо извличане на научена информация.
А такива въпроси можете да задавате всеки ден, без допълнителна подготовка.
️⭐️ Решението
Критичното мислене не се преподава като отделен предмет или специален урок. То се развива чрез начина, по който задаваме въпроси - всеки ден, във всеки час, по всеки предмет. Когато заменим въпросите тип "един правилен отговор" с въпроси, които нямат единствен отговор, децата започват да мислят, а не да гадаят.
Представете си: задавате въпрос и вместо мълчание или объркани погледи, виждате как децата се замислят. Някой казва „Мисля, че..." и друг добавя „Да, но какво, ако...". Дискусията върви, идеите се надграждат, и вие само модерирате, без да давате „правилния отговор" - защото такъв няма. А децата излизат от часа с усещането, че техните мисли имат стойност.
Възможно е :) Ето как можете да го постигнете:
🧠 Техника: „Въпросите, които отварят умове"
Стъпка 1: Разпознаваме разликата между затворени и отворени въпросиа
Първата стъпка е да разберем разликата между два типа въпроси - и да започнем съзнателно да използваме повече от втория тип.
Затворените въпроси имат един или ограничен брой правилни отговори. Те проверяват доколко добре децата са запаметили или познават факти. Например: „Коя е столицата на България?", „Колко е 7 по 8?", „Кой е написал “Под игото”?"
Отворените въпроси нямат един правилен отговор. Те провокират анализ, оценка, творчество и аргументиране. Например: „Защо, според вас, България е избрала точно този град за столица?", „По какви различни начини можем да стигнем до резултат 56?", „Ако беше на мястото на Бойчо Огнянов, какво щеше да направиш различно?"
Затворените въпроси не са лоши - те са необходими за проверка на знанията. Но ако всички ваши въпроси са затворени, децата никога няма да се научат да разсъждават. Целта е баланс и постепенно увеличаване на отворените въпроси.
Затова, направете си мисловен експеримент: помислете за последните 5 въпроса, които сте задали на децата днес. Колко от тях имаха само един правилен отговор? Ако повечето са такива - това е възможност за промяна.
Стъпка 2: Използваме „Въпросите-ключове"
Има няколко типа въпроси, които почти винаги отварят вратата към критичното мислене. Наричаме ги „Въпроси-ключове", защото отключват разсъждаване. Ето ги:
„Защо мислиш така?" - Този въпрос изисква от детето да обоснове отговора си. Дори когато отговорът е правилен, този въпрос показва, че важното е разбирането, а не наизустяването.
„Какво, ако...?" - Този въпрос отваря вратата към хипотетично мислене. „Какво, ако нямаше Слънце?", „Какво, ако България беше остров?", „Какво, ако героят беше избрал друг път?"
„По колко начина можем да...?" - Този въпрос развива креативно мислене и показва, че рядко има само един начин да се реши проблема. „По колко начина можем да разделим 12 на равни части?", „По колко начина можем да опишем пролетта?"
„Откъде можем да разберем, че …?" - Този въпрос учи децата да търсят доказателства и източници. Той е основата на научното мислене. „Откъде можем да разберем, че растенията имат нужда от светлина?", „Откъде можем да разберем, че това е вярно?"
„Съгласен ли си с...? Защо?" - Този въпрос учи децата да оценяват чужди мнения и да изграждат позиция. „Съгласен ли си, че героят постъпи правилно?", „Съгласна ли си с това, което каза Марина?"
Създайте плакат с тези 5 въпроса-ключове и го поставете на видно място в стаята. Когато дете даде отговор, вместо да кажете „Правилно" или „Грешно", посочете към плаката и използвайте един от въпросите.
Ако вече работите с платформата ни Red Paper Plane, ще откриете тази тема в Учебна програма "Отборът на звездите" > Модул 3: Управление на конфликти.
Стъпка 3: Отлагаме решаването за по-късно и минаваме напред
След като сте признали емоциите, кажете на децата кога ще се занимаете с конфликта. Не казвайте "Ще говорим за това по-късно", защото "по-късно" е неясно и може да означава много неща (включително и никога).
Вместо това, дайте конкретно време: "Ще говорим за това по време на голямото междучасие" или "Ще седнем тримата след края на часовете и ще видим какво се е случило". Колкото по-конкретно е времето, толкова по-спокойни ще се почувстват децата, защото знаят, че няма да бъдат игнорирани, а просто трябва да изчакат малко.
След това дайте ясна инструкция за това, което трябва да се случи сега: "Сега и двамата се върнете по местата си. Започваме часа. По време на голямото междучасие (или когато сте решили) ще имаме време да разговаряме." Кажете го спокойно, но категорично, без да оставяте място за преговори. Не питайте "Може ли да седнете сега?", защото това звучи като молба и децата могат да решат, че могат да откажат. Просто кажете какво трябва да се случи и го кажете така, сякаш знаете, че те ще го направят.
Ако вече работите с платформата ни Red Paper Plane, ще откриете тази тема в Учебна програма „Дизайн шампиони" > мисията за месеца > Ден 3 (поставяне на предизвикателството в проекта и измисляне на идеите за него).
Стъпка 3: Създаваме култура на „Няма грешни отговори"
Най-големият враг на критичното мислене е страхът от грешка. Ако децата се притесняват, че ще кажат нещо „глупаво", те просто няма да отговорят. Затова е важно да създадете среда, в която мисленето на глас се насърчава, дори когато идеите не са перфектни.
Ето няколко начина да го постигнете:
- Хвалете процеса, не само резултата: „Харесва ми как мислиш!" вместо само „Правилно!"
- Преформулирайте „грешките": „Интересна идея! Какво ни трябва, за да проверим дали е вярна?" вместо „Не, това не е правилно."
- Показвайте несигурност: Споделете и вие понякога: „Хм, не съм сигурна. Нека помислим заедно..." Това показва, че и възрастните не знаят всичко – и това е напълно нормално.
- Използвайте „мислене на глас": Когато решавате задача пред децата, говорете какво мислите: „Първо се питам...", „Сега се чудя дали...", „О, нека опитам по друг начин..." Така показвате, че мисленето е процес, а не моментален отговор.
Стъпка 4: Въвеждаме „Време за мислене"
Един от най-честите проблеми е, че когато зададете въпрос, първите традиционно най-активни 2-3 деца вдигат ръка веднага, а останалите просто изчакват другите да отговорят и да се приключи. Така дни и същи деца винаги участват, а другите никога не развиват умението да мислят самостоятелно.
Решението е да въведете „Време за мислене". След като зададете въпрос, кажете: „Сега всички имаме 30 секунди да помислим. Никой не вдига ръка." И наистина изчакайте. Може да пуснете таймер за 30 секунди или просто да преброите наум. След това кажете: „Сега може да споделите."
Това прави огромна разлика, защото:
- Дава време на по-бавните “мислители” да формулират идея
- Намалява тревожността при по-срамежливите деца
- Показва, че мисленето изисква време - и това е нормално
- Увеличава качеството на отговорите, защото децата имат време да ги обмислят
✅ Полезни съвети
Кои са сигналите, че техниката работи:
🗓️ Първа седмица - децата все още питат „Кой е правилният отговор?", но започват да разбират, че търсите техните мисли и идеи.
🗓️ Втора-трета седмица - повече деца започват да използват „Мисля, че..." и „Може би..." в отговорите си.
🗓️ След месец - децата започват сами да задават въпроси-ключове на съучениците си: „А ти защо мислиш така?".
Какво да избегнете:
- Не давайте отговора накрая „за да знаят" - ако след дискусията кaжете „Но всъщност правилният отговор е...", вие обезсмисляте цялото разсъждение. При отворените въпроси няма единствен правилен отговор - и това е смисълът им.
- Не претоварвайте с отворени въпроси - започнете с 2-3 отворени въпроса на ден и постепенно увеличавайте. Ако всеки въпрос изисква дълбоко мислене, децата (и вие) ще се изтощят.
- Не приемайте „Не знам" за отговор - вместо това кажете „Ако трябваше да предположиш, какво би казал?" или „Кажи ми поне една идея, дори да не си сигурен." Това учи децата, че винаги могат да опитат.
- Не критикувайте „странни" отговори - понякога най-креативните идеи звучат абсурдно в началото. Вместо да ги отхвърлите, попитайте „Интересно! Как стигна до тази идея?".
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина "Новото образование" - пристига всяка седмица.