🟨 Какво представлява критичното мислене при по-малките ученици?
Критичното мислене в начален етап е способността децата да мислят ясно и рационално за това какво да правят или на какво да вярват. Тук говорим за развиване на умения за анализиране на информация, сформиране на преценки и вземане на решения въз основа на доказателства, а не на емоции, слухове или инстинкт.
Споделяме няколко ключови аспекта на критичното мислене, които са важни при малките ученици.
- Да ги насърчаваме да ни задават въпроси "Защо?" и "Как?" по време на урока. Например, когато учат за растенията: "Защо растенията се нуждаят от слънчева светлина?" или "Как семената знаят в коя посока да растат?"
- Да анализират, като разделят информацията на по-малки части. Например, при четенето на разказ учениците да могат да идентифицират главните герои, обстановката и ключовите събития.
- Да оценяват информацията, като преценяват достоверността й. Например, като сравнявате информация от различни източници по дадена тема, като "Замърсяване на въздуха".
- Да опитват да решават проблеми по собствен начин. Например, да им поставите задача да измислят как да постоят мост само с избрани от вас материали.
- Да опитват да взимат решения въз основа на критерии, когато имат избор между различни възможности. Например, да решат коя книга да прочетат, за да е интересна на целия клас / да е по дадена тема / да е според препоръки на по-големите съученици.
- Да се научат да размишляват за действията и решенията си. Например, след решаването на математическа задача да обяснят пред останалите в класа как са подходили към решението и какъв е бил техният начин.
🟦 А какво е "безкритично" мислене?
Учениците да запаметяват факти без разбиране - например, да рецитират таблицата за умножение, без да разбират какво означава умножението.
Да приемат информация, без да я поставят под въпрос - например, да вярват на всичко, видяно в телевизионна реклама, без да могат да осмислят нейната цел.
Да взимат решения, само въз основа на емоции или лични предпочитания - например, да си купят книга само заради цветната ѝ корица, без да отчитат съдържанието.
Да следват инструкции, без разбират целта им - например, да копират решение на математическа задача, без да разбират процеса.
Да се отказват при сблъскване с трудни проблеми - например, да откажат да решат пъзел, защото изглежда труден на пръв поглед.
🟪 Три техники за насърчаване на критично мислене в клас
🗺️ Мисловна карта
Цел > Учениците да визуализират съставните части на дадена тема и нейния анализ
Изпълнение > В най-чистия си, лесен и работещ вариант, мисловната карта изглежда като слънце. В средата в кръгче изписвате темата, която ще анализирате (литературно произведение, урок по ЧП или ЧО). След това децата се редуват да изброяват компоненти, като всеки един поставяте като индивидуален лъч от слънцето. Така децата виждат мисълта си и структурата на това, което разглеждате като тема.
За по-големите деца можете да добавите втори кръг лъчи. Например: Пипи Дългото Чорапче (в центъра) > герои (един лъч) > Аника, Пипи, Капитан Дългия Чорап и т.н. (последващи лъчи от първия лъч).
👋 Рефлексия (конструктивна обратна връзка)
Цел > Учениците да се научат структурирано да си дават сметка за действията и да могат да обосновават решенията си.
Изпълнение > Рефлексията, или още конструктивната обратна връзка се прави, след като сме приключили нещо, за което да си дадем равносметка. Може да е финал на проект, училищен базар, краят на срока / учебната година.
Тя преминава в три въпроса:
🧡 “Какво най-много ми хареса?” (от проекта)
⚡️ “Какво мога да подобря?” (в представянето си в проекта)
💡 “Какво научих?” (от проекта)
Можете да я организирате в рамките на един учебен час. Целта е всяко дете да помисли за три идеи във всяка една от тези посоки, които впоследствие заедно да обобщите и да дискутирате. Така всичко в главите излиза наяве, приоритизираме го, правим причинно-следствена връзка и накрая си правим равносметка за себе си и прогреса си.
🚘 Гараж за въпроси
Цел > Да свикнем децата да задават въпроси по дадена тема, като визуализираме процеса.
Изпълнение > Раздавате по няколко цветни лепящи листчета и един тъмен тънък флумастер на всяко дете. Залепяте на стената един флипчарт лист и записвате заглавие: “Гараж за въпроси”.
Отделяте си 5 минути в края на часа и по темата на урока карате децата да си помислят по 1 въпрос, който започва с “Как?” или “Защо?”. Давате 1 минута всички да си помислят и още 1 минута да запишат четливо въпросите си на по едно лепящо листче.
Всички заедно ги залепят в гаража и след това в “Час по интереси” отделяте 30 минути, за да прегледате един по един всички въпроси и заедно да потърсите отговорите им. Първо питате всички деца дали се сещат и ако не могат, то вие насочвате към отговора (ако са по-малки) или давате въпроса на ученик, който иска да го проучи за утре и да го представи.
Ако имате множество въпроси без отговор, то давате всеки един на доброволец за проучване у дома и впоследствие за представяне в клас пред останалите.
🟩 Защо е важно да насърчаваме критичното мислене?
Целта на образованието е не само да учи децата какво да мислят, но и как да мислят в практически, ежедневни ситуации.
Затова критичното мислене е от решаващо значение при децата като ученици, а впоследствие и като активни граждани в едно общество. Насърчаването му изисква целенасочена работа - но с техниките и примерите, които споделихме показваме, че не е толкова трудна и непосилна задача.
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина "Новото образование" - пристига всяка седмица.