Фаза "Опознаваме" в процеса за управление на учебни проекти - дизайн мислене
След като в предишното издание разгледахме защо е толкова важно да имаме процес за управление на проектите в клас, в този брой ще се фокусираме върху първата и може би най-важна фаза от дизайн мисленето - "Опознаваме".
Тази фаза е фундаментална, защото именно тук поставяме основите на целия проект. Докато традиционният подход към решаването на проблеми често започва директно с измислянето на нови идеи, дизайн мисленето поставя силен акцент върху разбирането - не само на темата, а на хората, за които създаваме решения.
Повечето неуспешни проекти се провалят именно защото пропускат този ключов етап или го правят твърде повърхностно. Без дълбоко разбиране на човешките нужди, дори най-креативните решения рискуват да останат непрактични или неефективни за хората, за които са предвидени.
🟨 Какво представлява фазата "Опознаваме" в дизайн мисленето?
Фазата "Опознаваме" е систематичен подход за развиване на емпатия към хората, за които създаваме решения.
Тя включва няколко ключови елемента:
- Наблюдение на реално поведение в естествена среда
- Провеждане на задълбочени разговори и интервюта
- Документиране на открития и прозрения
- Потапяне в опита на “потребителите”
- Събиране на истории и примери от реалния живот
- Анализ на съществуващи решения и техните недостатъци
- Идентифициране на скрити нужди и проблеми на хората
Същността на фазата "Опознаваме" е да създаде за учениците ни богата и детайлна картина на реалността, в която съществува проблемът, който искаме да решим. Тя е като фундамента на къща - колкото по-здрав и дълбок е той, толкова по-стабилна ще е цялата конструкция.
В тази фаза не бързаме към решения, а насочваме децата да се фокусират изцяло върху разбирането - защо проблемът съществува, как влияе на различните хора, какви са скритите му измерения, какви са досегашните опити за решаването му.
Това не е просто събиране на информация от учениците - това е процес на изграждане на емпатия, на откриване на неочаквани връзки и на формиране на дълбоко разбиране, което ще направи следващите фази от процеса много по-ефективни и смислени.
В контекста на училищните проекти, това означава децата да:
- да излязат извън класната стая и да наблюдават реални ситуации;
- да разговарят с различни хора, засегнати от проблема;
- да опитат сами да изживеят предизвикателствата;
- да записват и анализират своите открития;
- да търсят модели и повтарящи се теми и насоки в събраната информация.
🟦 Какво НЕ е ефективно опознаване на проблема?
За да разберем по-добре същността на фазата, нека видим някои често срещани грешки.
Повърхностното проучване от страна на децата е може би най-често срещаният проблем при учебните проекти, в които сякаш фокусът е върху генерирането на идеи и създаването, а не върху откриването на реалния проблем. Например:
- Бързо търсене в интернет без задълбочаване
- Разчитане само на съществуващи статистики
- Използване само на вторични източници
- Приемане на първото обяснение без допълнително проучване
Пропускането на мението, нуждите, проблемите на реалните потребители също липсва в учебните проекти, като ги изолира от реалния свят и така обезсмисля целта на проектно-базираното обучение за децата. Например:
- Работа само с предположения за нуждите на хората и слухове
- Разчитане единствено на собствения опит и познания по темата
- Игнориране на различни гледни точки
- Фокусиране върху следствието от проблема, вместо търсене на реалните причини за случващото се
Прибързано преминаване към решения от учениците също е проблем, с който повечето проекти се сблъскват. Често учителят директно поставя проблем, както го интерпретира и на момента чака идеи за решение, сякаш е математическа задача. Например:
- Преминаване директно към идеи с минимално разбиране на проблема
- Приемане на първото очевидно решение
- Пропускане на важни нюанси в проблема
- Фокусиране върху технически детайли преди разбирането на реалните човешки нужди
🟪 Три иновативни техники за фазата "Опознаваме"
🎭 Ролева размяна
Цел:
Да развием дълбока емпатия чрез личен опит
Изпълнение:
Учениците прекарват определено време в "обувките" на засегнатите от проблема - тоест опитват да научат чрез личен опит какво преживяват другите хора, как те виждат ситуацията и с какви предизвикателства се сблъскват. Например, децата имат проект, свързан с достъпността на училището.
❌ Подход без емпатия:
"Трябва ни рампа за инвалидни колички на входа". Веднага имаме решение: поставяме стандартна рампа на главния вход.
✅ Подход с емпатия:
- децата прекарват ден в инвалидна количка и така опитват да достъпват всички общи пространства и класни стаи;
- водят дневник на преживяванията и предизвикателствата;
- споделят и обсъждат откритията в екипа;
- документират неочаквани прозрения.
Резултат от подхода с емпатия след "ролевата размяна".
След един ден в инвалидна количка открихме, че:
- Рампата трябва ни не само на входа, но и вътре в сградата
- Вратите са твърде тежки, за да се отворят самостоятелно
- Коридорите са затруднени за навигация заради саксии и пейки
- Тоалетните са недостъпни заради тесните врати
- Децата в колички се чувстват изолирани през междучасията, защото не могат да стигнат до местата, където останалите играят
Затова предлагаме като решение план "Достъпно училище", който включва:
- Система от рампи и адаптирани пространства в цялото училище
- Автоматични врати на ключови места
- Преподреждане на коридорите за по-лесна навигация
- Достъпни тоалетни
- Зони за игра и време заедно за всички
Този пример показва как емпатичното разбиране чрез личен опит ни води от просто "решаване на проблем" към истинско разбиране на човешките нужди и създаване на смислени, цялостни решения.
🎤 "5-те защо"
Цел:
Да достигнем до корена на проблема чрез последователно задълбочаване.
Изпълнение:
За всеки идентифициран проблем питаме "Защо?" пет поредни пъти, като всеки отговор води до по-дълбок въпрос, за да минем отвъд очевидното в нашето проучване.
След това записваме веригата от причини и следствия и търсим повтарящи се по-дълбоки "корени" на проблемите. Например:
Проблем: "Децата не четат книгите от задължителната литература"
Защо #1: "Защо децата не четат книгите?"
"Защото според тях са скучни."
Защо #2: "Защо смятат книгите за скучни?"
"Защото не виждат връзка между историите и техния живот."
Защо #3: "Защо не виждат връзката с живота си?"
"Защото никой не им помага да направят тази връзка - просто им се казва да прочетат книгата."
Защо #4: "Защо никой не им помага да направят връзката?"
"Защото традиционно фокусът е върху препитването дали са чели, а не върху преживяването на историята."
Защо #5: "Защо фокусът е върху препитването?"
"Защото системата оценява знанието за книгата, а не личната и емоционална връзка с нея."
Този анализ ни води до много по-дълбок корен на проблема, отколкото първоначалното "децата не четат". Сега вече можем да започнем да мислим за решения, които трансформират начина, по който представяме литературата на децата, вместо просто да ги караме да четат повече.
🗺️ Карта на преживяването
Цел:
Да визуализираме целия опит на хората, засегнати от проблема
Изпълнение:
- Създаваме визуална линия на времето на всички стъпки в преживяването
- Отбелязваме емоциите във всяка точка
- Идентифицираме критичните моменти за хората
- Добавяме цитати и наблюдения от интервюта
- Търсим възможности за подобрение
Например, когато изследваме проблема със затлъстяването при децата, една карта на пътуването може да изглежда така:
6:30 - Събуждане
😴 Чувства се сънливо и няма апетит
↓
7:00 - Закуска
😟 Пропуска закуската или грабва нещо сладко от дома за из път: "Все едно, после ще хапна нещо".
↓
10:30 - Междучасие
😫 Вече е много гладно
🏃 Бърза да стигне първо до павилиона
💰 Купува си чипс и вафла - евтини са и засищат
↓
12:30 - Обяд
🤢 Училищната храна не изглежда апетитна или няма нищо “яко” приготвено от дома
😔 Няма си приятели на масата - всички са на двора
🍫 Купува си още нещо от павилиона и излиза бързо навън при тях
↓
15:30 - След училище
😩 Уморено е и иска бърза енергия
🛋️ Сяда пред телевизора с пакет бисквити, сладки или соленки
↓
19:00 - Вечеря
🍕 Семейството поръчва нещо бързо, няма време за приготвяне на домашна храна
📱 Яде пред телефона
😴 Заспива с тежест в стомаха
Тази карта разкрива множество важни точки за намеса:
- Липса на сутрешна рутина за здравословно хранене
- Недостъпност на здравословни закуски в училище
- Социална изолация по време на хранене
- Емоционално хранене след училище
- Липса на структурирани семейни хранения
Вместо да се фокусираме само върху "децата трябва да ядат по-здравословно", виждаме сложна мрежа от поведенчески, социални и емоционални фактори, които изискват много по-комплексен подход към решението.
🟩 Защо е толкова важна фазата "Опознаваме"?
Фазата “Опознаваме” в дизайн мисленето е много различна от останалите процеси за управление на проекти, защото създава емпатична основа и така развива разбиране за реалните човешки нужди. Децата са стимулирани да изградят връзка с хората, за които създават и така да стигнат до по-човечни, по-практични и ефективни решения, вместо да хвърлят време и ресурси да работят в грешна посока.
Фазата “Опопзнаваме" е критична, защото само тя може да “захрани” по възможно най-добрия начин следващите фази на учебния ни проект. Тя дава на децата богат материал за анализ, вдъхновява ги за по-добри идеи и осигурява критерии за оценка на решенията им на финала.
И може би най-важното. Тази фаза учи децата на един от най-ценните житейски уроци: преди да решаваме проблем, трябва наистина да го разберем. Това е умение, което ще им служи през целия живот, независимо каква професия изберат.
Затова не е пресилено да твърдим, че фазата "Опознаваме" не е просто етап от процеса - тя е философия за това как подхождаме към предизвикателствата около нас.
В свят, който често търси бързи решения, тя ни учи на търпение и задълбоченост. Тя ни напомня, че най-добрите иновации идват не от това колко сме умни или креативни, а от това колко добре разбираме хората, за които създаваме.
Когато помагаме на децата да развият тази чувствителност към човешките нужди и емпатия към проблемите на другите, ние не просто ги учим как да правят проекти - ние ги подготвяме да станат по-добри създатели на промяна в света.
В следващото издание на бюлетина "Новото образование" ще разгледаме втората фаза от процеса - "Избираме", където ще видим как да превърнем събраните знания и прозрения в конкретни възможности за действие.
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина "Новото образование" - пристига всяка седмица.