Return to site

Учителска среща: Валентина Георгиева

 

На гости ни е Валентина Георгиева от ОУ "Васил Левски",

Разград

November 7, 2019

Това интервю е част от "Учителска среща" - серия разговори с учителите-шампиони на Red Paper Plane, в които си говорим за образованието, днешните деца и родители и предизвикателствата пред учителите. Ще надникнем в света на истински отдадени професионалисти и ще разберем какво ги вълнува, как виждат работата си и образованието като цяло, по какъв начин преодоляват трудностите, кое продължава да ги движи напред и как се променят приоритетите им.

Здравей, Вале! Благодаря ти, че си ни на гости! Разкажи ни накратко за себе си.

Здравейте! Аз съм учител от над 35 години в ОУ "Васил Левски", град Разград. Зад себе си съм оставила 250 ученика или 10 випуска, като съм преподавала и в други класове. Родена, израснала и все още живееща и работеща в Разград. Обичам много децата, най-добре се чувствам по време на работа с тях в детска театрална студия "Роли Дроли". Имам си и хоби - рисувам и в дома ми има вече 17 мои картини.

Ако има три основни правила за доброто образование днес, кои са те, според теб и на база на твоя опит?

Веднага казвам моите правила:

  1. Никаква "скука" в часовете!
  2. Действено обучение - децата да работят в екипи, да създават, не да бъдат слушатели.
  3. По-малко факти и ненужна информация, повече "екшън" в час.

Трудно ли е да си учител?

За разлика от мои колеги, аз съм мечтала да бъда учител. И днес много обичам професията си. Смятам, че всяка професия е трудна, ако целиш да я работиш както трябва. А нашата - учителската, е и много отговорна. Това, което ме притеснява е единствено опазване здравето и живота на децата. Всичко друго е лесно. Децата те зареждат с невероятна енергия. дават ти стимул да работиш. След 35 години стаж, участие в обучения, следдипломни специализации, няма какво да ме затруднява. Професията ни е творческа и дава възможност за изява. Това я прави приятна, не трудна.

Ако беше на мястото на министъра на образованието за 1 месец, кои са трите неща, които щеше да направиш?

  • Ще облекча учебното съдържание откъм фактология. Има много ненужни дати, имена, дефиниции и правила, които се пишат в учебниците и учениците са принудени да ги зубрят, след което ги забравят.
  • Ще въведа екипна работа във всички часове. От години работя така и съм убедена, че това се харесва повече от децата и дава по-добри резултати.
  • И не на последно място, ще разтоваря учителите от "тоновете” ненужна документация. Уж въведохме електронен дневник, а сега пак всичко правим и на хартия.

Как изглежда перфектният учебен ден, според теб? Започни от сутринта.

Ето как преминава моят учебен ден:

  • посрещаме се с индивидуален поздрав - прегръдка, танц, стихче...;
  • следва песен - речитатив на нашия клас с пожелание за усмихнат ден;
  • 1 час - обикновено БЕЛ или математика - работим в екип. Новото съдържание поднасям фронтално чрез мултимедийни уроци, работни листове, обяснявам на дъската. В края на всеки час има творчески задачи. По литература обикновено децата рисуват, съчиняват, пишат сценарий, играят театър... Това отнема 5-10 минути. Понякога, ако им е много интересно, продължаваме в часовете по изобразително изкуство или технологии и предприемачество.
  • По време на изпълнение на екипни задачи работим на килима, на столчета, ползват костюми, маски за драматизации, които сами изработват.
  • Като дойде време за обяд, е и време за отдих. Голямо предимство ни е близкият парк, защото играем редовно там. През зимата играем в класната стая. Децата са си донесли игри.
  • Следва подготовка за другия ден - от две години ние водим тези часове. Избягвам да пишем дълги и ненужни домашни. Само актуализираме ученото преди обяд. Чантите и учебниците на моите ученици стоят в класната стая. Контролът за домашните е само мой ангажимент. Убедих се, че и без домашни работи, съдържанието се възприема, ако е поднесено нагледно. Затова често посещаваме парка. Там има животни, растения; наблюдаваме промените през сезоните. Действеното обучение е интересното и запомнящото се. Там провеждаме часове по физическо - на колодрума. Ние сме запалени футболисти и баскетболисти. Много спортуваме, не само в часовете.
  • От 15.00 ч. започват дейностите по интереси. Има танци, мисиите на Red Paper Plane, баскетбол, футбол, тенис, лека атлетика, религия...
  • В 17.00 ч. децата трябва да си тръгнат. Моите ученици остават последни. Не искат да си ходят. Целият клас остава до 17.00 ч., макар че е по желание. Какво по-хубаво от това?! Това е наградата за учителя. Тази година целият клас бяхме на лагер в Лозенец - през лятото. Децата наистина обичат да бъдат заедно.

Препоръчай ни един много лесен метод децата да учат по-добре, който обаче не е толкова известен/популярен сред колегите ти.

Без съмнение - дизайн методът!!! Аз подсъзнателно години наред съм го "практикувала". Не по този задълбочен начин, а по интуиция. През 2000 година участвах в Национални педагогически четения с доклад, в който представих предимствата на груповата работа. За мен най-успешен е този метод, при който децата играят и се забавляват. Сухото преподаване трябва да спре. Зубренето също. Игровите методи - тези, при които децата създават свои продукти, са печелившите. Новото, което научих при дизайн метода е, че не е необходимо да търсим перфектно изработване на модели от децата, а да се фокусираме върху самият процес по груповото измисляне и създаване на такива. Може би се повтарям, но действените методи са успешните. Съвременните деца търсят "екшън", те не искат да бъдат наблюдатели, а създатели.

Какви са матурите на живота и готви ли ни за тях училището днес?

И да, и не. В училище получаваме знания по отделни науки. За съжаление понякога стигаме дотук. И ако под матура се разбира зрелостен изпит в буквалния смисъл - да, училището дава знания, но те са поднесени "сухо" - само факти, числа, имена. Изпитите, пред които си поставен след като завършиш училище, са други и децата със сигурност не се готвят за това. Не знам защо не сме подготвени добре - не сме подготвени да се справяме с обикновени ситуации, свързани с общуване, работа в екип. В училище няма такъв предмет.

Когато имаш време да наблюдаваш децата в класа отстрани, докато нещо си работят, какво виждаш най-често?

Най-голямо удовлетворение за мен е да наблюдавам работата в екип на моите ученици. Благодарение на груповата работа, те изграждат лидерски качества. Още в първи клас проведох открит урок пред колеги от областта. В продължение на 10 минути децата работиха сами в екип - обсъждаха, репетираха, създаваха... Резултатът беше прекрасен, колегите - изумени. Оставени сами, учениците (след като са обучени) създават невероятни продукти, разбира се при продължителна работа преди това. Когато наблюдавам децата отстрани виждам как обсъждат, спорят, понякога по-сериозно, пишат, драскат, но стигат до резултати, които ме удовлетворяват. Това "работи" по всички предмети.

Ако трябва да дадеш обратна връзка на родителите за миналата учебна година, каква ще е тя? Структурирай я в два аспекта - какво много ти хареса, кое може да се получи по-добре.

Хареса ми това, че от 22 деца създадох един "организъм" - колектив. Когато трябва да работим - работим, след това играем, творим, лагеруваме, танцуваме ЗАЕДНО. Резултатите от УВР ("учебно-възпитателна работа") са много високи. През миналата учебна година имаме 2 Национални награди - 1-во място само нашия клас - нещо, което е рядкост в областта.

А кое можеше да се получи по-добре? Винаги може да е по-добре. Може би по-активно включване на родителите в работата на класа.

Доколко смяташ, че физическата среда е важна за учебния процес?

За успешен учебен процес са важни много неща - качествен учител, уважение и разбирателство между ученици, родители, учители, добра среда. Децата трябва да се чувстват комфортно там, където учат, работят и почиват почти цял ден. Задължително трябва да има място за отдих, кът за игри, удобни работни места с възможност за различно позициониране, просторни и светли стаи, много цветя и картини. Различните кътове са особено важни - класна библиотека, кът "моите добринки", кът "моите идеи за по-интересен ден". От опит се убедих в това. В първи клас работихме в новия мултифункционален център "Време за приключения" - стаи, отговарящи на всички съвременни стандарти за обучение. Във втори клас бяхме в малка неремонтирана стая. Работихме, но в началото на годината на всички ни беше тягостно.

Какви изненади си приготвила за децата за новата учебна? 

Кът "Любими книги, които прочетох". На първия учебен ден получиха листове , за да напишат: 3 препоръчани от тях неща, които много са им харесали и искат да правим, 3 неща, които сме правили миналите години и не искат да ги правим, 3 нови щури идеи, които да реализираме. Нови игри по време на часовете - създаване на групова история, говорещи листчета и др. Децата с нетърпение най-много очакват екскурзии, зелени училища, лагер. Ще се постарая да организирам такива. Любими са ни мисиите и проектите. Тях чакаме с нетърпение!

Благодарим ти за отделеното време, Вале!

Желаете да правите качествени проекти в клас?
Участвайте в програмата ни “Дизайн шампиони”.

Искате да получавате редовно интересни неща от нас?

Запишете се за имейл бюлетина ни.