Скоро разказахме на децата индианската поговорка за двата вълка. Тя има много силен и еднозначен финал - в теб остава този вълк, който храниш.

В живота, обаче, нещата не са черни и бели - нали така? В света на големите все казваме, че истината е някъде по средата, че всичко е в нюанси, че трудно можем така да отсечем кое е правилно и кое е грешно, че зависи кой питаш. Знаем, че всички тези басни / легенди / поверия са по-скоро за децата. Те са силно преувеличени, за да им покажем на тях, малките, да ги научим, пък те с времето сами ще разберат.

Само че, не е така. Истината трудно е по средата; нещата не са в петдесет нюанса на сиво; животът не следва да зависи от това как днес съм решил да интерпретирам ситуацията; решенията не са колелото на късмета, която го чакаме да спре, пък тогава ще видим. Или поне не е редно да е така и със сигурност не е устойчиво като стратегия.

Имаме много думи в света на големите, които практически обозначават пътя напред и крачките, които следва да поемем, за да вървим по него. Можем да създаваме визии, планираме стратегии, приемаме политики, кроим планове, да решаваме Новогодишни резолюции за следващата година. Всяка една от тях стъпва в основата си на един от двата вълка от приказката на децата. Не може и на двата - не става да направим ефективен микс, работещ компромис, симпатична комбинация. Големият свят ще продължи да си работи така, но нашият свят ще рухне.

Белият вълк стои за доброто - любовта, уважението, емпатията, състраданието, подкрепата, безопасността. Черният вълк символизира другото начало - страха, егото, подчинението. И, замислете се - всичко около нас е изградено и работи на тези два принципа.

Образованието, например. Какво показват постоянните тестове, оценки, авторитета на учителя, отсъствията, стриктно разграфената по дни и часове учебна програма, липсата на свобода за учителите, липсата на свобода за децата, пълните с часове дни, строго йерархаризираната учебна структура, постоянния страх у всеки дали ще покрие материала, дали ще се справи, дали е добър, дали може? Върху какво е изградена тази образователна система, която днес и сега обучава децата ни? Какви деца произвежда тя? Какво общество ще създадат те и какви граждани ще бъдат в него?

Сега да помислим за работата си. После да прехвърлим към семейството. Хайде да видим и връзката ни с децата - не по принцип, а тази седмица, вчера и днес.

И двата пътя работят - хиляди години по тях са вървели империи, кралства, монархии, републики, компании, кооперативи, профсъюзи, училища, семейства, индивиди и светът никога не е спирал да се върти, без значение кой каква дългосрочна стратегия или новогодишна "резолюция" е приел. Няма и да спре :)

Но мен лично ме вълнува какво и как се случва в моя ден - как живея аз, как се чувствам с решенията си, какви са взаимоотновенията у дома, какъв брак имам, как се отнасям с децата си, къде учат те, какво работя и как допринасям за благото на света. И това е най-важното, защото това зависи само от мен. От това зависи дали водя пълноценен, спокоен, щастлив живот - такъв, какъвто аз си го създам.

Пътят, основан на любов и уважение е по-бавен път, но по-устойчив в перспектива. Гради се трудно, но с течение на годините дава обилна, регулярна и фантастична реколта. По-труден път е, защото не сме му свикнали - ние сме били отглеждани и възпитавани по другия.

Пътят, основан на страх и подчинение е по-бърз, но по-нестабилен с годините. Той се създава мигновено, дава бързи резултати с форсирана обилна реколта през първата-втората година. Но след това сякаш дърветата ни започват да страдат. Този път е по-лесният за всички ни, защото го познаваме добре и знаем всичките му трикове и фокуси.

Не решаваме всяка сутрин днес кой вълк ни е по-симпатичен и кой ще нахраним. Така винаги побеждава черният, за съжаление. В края на деня ни писва, тропваме по масата, пишем двойка, пускаме становище, крясваме по-силно на децата, лягаме си сами в леглото демонстративно, махваме с ръка и готово.

Но готово ли е всъщност? Щастливи ли сме? Добър ден ли имахме? Горди ли сме от себе си? Такъв живот ли искаме да водим? Това ли значи пълноценно?

Белият вълк изисква внимание и грижа. Изисква мислене и отговорност. Той се храни с уважение, изчакване, разбиране, подкрепа, кураж. А тези неща не идват от само себе си. Тях ги няма в учебника и не се включват в изпита. Те се отглеждат първо у нас, а чак след това и у другите, бавно и упорито, ден след ден. Само и единствено с любов.

Без страх.

Искате да създавате безценно време с децата у дома?

Опитайте месечната ни семейна програма "Дизайн откриватели".

Искате да получавате редовно интересни неща от нас?

Запишете се за имейл бюлетина ни.