Тея Иванова е еколог по професия с неизчерпаема страст към природата, растенията и всичко зелено. Тя живее със семейството си (Момо на 5 г. и Христо) в Лондон, където работи в WWT Wetland Centre - резерват-влажна зона от изключително важно значение. Тея е сертифициран учител по методиката на горските училища (Forest School Teacher). Тя е част от общността ни родители, които правят мисии за дома по програмата "Дизайн откриватели" от самия старт на програмата преди повече от година. Ако има свободно време чете книги, посещава ботанически градини, музеи и галерии, пътува към нови и непознати места и нарича себе си „нещотърсач“.
Срещнах се с програмата за дизайн мислене на Red Paper Plane и нейните създатели, когато уж случайно се оказах учител-доброволец в българското училище на дъщеря ми в Лондон. Търсих нещо подходящо, с което да оползотворя времето с моята предучилищна група извън задължителната програма. Реших да започна с програмата "Дизайн шампиони" за учебна среда, за да провокирам практическото общуване на български език между децата на интересни за тях теми. Първата мисия, която пробвах беше „Архитект в Ню Йорк“ и имаше огромен успех сред децата и родителите.
След тази мисия пътищата ни с училището се разминаха. Аз вече имах смелостта, увереността и самочувствието да се откажа от "стандартното" българско съботно-неделно училище в Лондон (което, според мен страда от липса на мотивирани професионалисти) и да започна „домашното българско училище на мама“. Участниците сме аз - Тея, дъщеря ни Самуила (Момо) на пет години и нашият татко – Христо.
Знам, че моят ентусиазъм и интерес са тези, които повеждат и моето дете, а накрая и цялото ни семейство.
И така сложихме край на бързането, пътуване с влакове и стрес, закуски в движение и най-вече преговорите за това защо да ходим на българско училище през уикенда. Сега моето дете ме чака всеки път след английското училище с въпроса „Ще имаме ли пак българско училище с теб днес? Коя е мисията?“.
Какво правим всъщност? Започвам, следвайки безценния съвет на Цвети да свалим и разпечатаме мисията веднага, щом се получи по мейла в пощенските ни кутии. Отделям малко време в началото да вникна в смисъла и съдържанието. После подготвям старателно материала за първия ден. Грижа се да има организирано симпатично „работно място“, необходими материали – хартия, боички, ножици и т.н. и разбира се закуска със „супер сили“. Провеждаме заниманията си през седмицата, след английското училище.
Сега моето дете ме чака всеки път след английското училище с въпроса „Ще имаме ли пак българско училище с теб днес? Коя е мисията?“.
Когато съм убедена, че Момо е отпочинала, закусила и добре се е раздвижила – започваме. В началото разговаряме за темата на мисията и си определяме дейностите за сесията. Внимателно четем заедно заглавието, написваме името и датата. Ето тук започва и урокът по писане и четене на български език. Навсякъде по време на мисията оставям Момо да пише, когато това е по възможностите й, като я провокирам и да чете сама. Разбира се, помагам с пълна сила в тези нелеки задачи :)
В хода на мисията се спираме на всички нови и непознати за нея думи – обясняваме ги, изговаряме ги и ги включваме в разговора. Така обогатяваме българската лексика и тренираме разговорната реч.
Ето ни, например, с мисията „Главен готвач“. Научили сме нови думи като готварска рецепта и меню. С картите за супер сили сме си припомнили на български имената на много плодове и зеленчуци. Изготвянето на меню за съботния обяд и списъкът за пазар са чудесни упражнения за писане (и напълно необходими и полезни!). Пазаруването в кварталния ни фермерски пазар е празник за всичките ни сетива. Съчетаваме го с упражнение за намаляване на използването на еднократната пластмаса, като си носим собствени кутии и пазарски чанти и коментираме пред всяка сергия продуктите и техните качества. Упражнението се харесва много, защото е свързано и с дегустация на обсъжданите продукти.
Съботното барбекю на двора винаги е чудесно нещо, но с Мисия: „Главен готвач“ тази събота е по-различна и необикновена за цялото семейство. Изработената от Момо шапка е нахлупена на главата на главния готвач за деня – Христо, ролите са разпределени – аз и Момо сме помощници. Подреждаме масата и украсяваме, подготвяме продуктите и салатата. Момо е дегустатор и след като се уверява, че главният готвач се е справил чудесно, следва заслуженият край на мисията – вкусен и здравословен, споделен съботен обяд.
До тук: писахме, четохме и говорихме на български, научихме нови думи и изрази и ги упражнихме в реалния живот. Това е което българското училище иска да постигне, нали? Но има и още неща, нещо като 4 в 1. Освен езиковите постижения, прибавяме житейските умения и компетенции да работим заедно с други хора, усвоихме здравословни навици и едно ново ниво на семейно споделяне.
Ключът към успеха – за мен той се крие в това, че темите и материалите са колкото интересни за децата, толкова и за нас родителите-учители.
Следващата е Мисия: „Читател“. Концепцията за история на четенето не предизвиква особен интерес в началото, но „книжното сафари“ е голям успех: откриваме, че в нашето малко жилище книгите упорито превземат пространството, тук се питаме „Защо?“ и това отново ни връща към темата за четенето … Пишем заедно въпросите за интервюто, звъним по Вайбър и Скайп на българските ни роднини и приятели и правим интервюта. Потапяме се пак неусетно в българоезична среда. Темата съвпада и с новото предизвикателство на английското ни училище – четене всеки ден у дома!
За първи път си дадох сметка, че не можеш да си добър учител, ако самият ти не си изцяло завладян от това, което преподаваш.
Но не, това не са случайни съвпадения, това са изключително добре и професионално подбрани теми от екипа на създателите на мисиите. Те са съобразени с нашето реално ежедневие и предизвикателствата в него и е въпрос на лично въображение и ентусиазъм да бъдат използвани за развиване на най-различни умения, включително и езиковите.
Ключът към успеха – за мен той се крие в това, че темите и материалите са колкото интересни за децата, толкова и за нас родителите-учители. За мен всяка нова мисия е предизвикателство и отправна точка за научаване и пробване на нови неща. Знам, че моят ентусиазъм и интерес са тези, които повеждат и моето дете, а накрая и цялото ни семейство. За първи път си дадох сметка, че не можеш да си добър учител, ако самият ти не си изцяло завладян от това, което преподаваш.
С мисиите всички се забавляваме, научаваме много и имаме усещането за много ценно прекарано време заедно.