Рафтовете са пълни с книги, листата с рисунки повдигат капака на кутията, слънцето грее приятно и колелото ни чака, а тротинетката е с постоянно присъствие в багажника на колата. Времето, обаче, някак не стига за всичко. Летните дни са дълги и приятни и по-често слагаме каската и наколенките, отколкото да откривателстваме с книги и проекти.

Децата овладяват умения и знания за живота около тях основно чрез игра. Играта, обаче, не е общо понятие - тя може да бъде свободна, но може и да е структурирана. Умният баланс между тези два типа занимание е ключов за развитието и растежа на децата ни и не трябва да оставяме той да зависи от сезоните.

Общувам ежедневно с родители и основна тема на нашите разговори е как да насърчим повече организираност, търпение и самоконтрол. Всъщност, отговорът на това родителско предизвикателство е част от самия въпрос - насърчаваме ги със занимания, които изискват проява на организираност, търпение и самоконтрол. Накратко - със структурирана игра. И, както се сещате, това най-често не е инстинктивен избор за детето.

Децата имат нужда от структура, за да знаят какво се очаква от тях, да придобият усещане за ред и последователност, да се научат как да преследват цел, да проявяват постоянство при постигането й или упорство при неуспех. От друга страна, децата също се нуждаят от време, което не е планирано. Неструктурираната игра е изключително важна, защото им дава време да си представят, да експериментират, да обмислят или да си почиват. Нито едно от двата типа занимания няма превес при развитието на децата. Затова именно балансът между свободното и структурираното време, е ключът към успешното развитие на малките откриватели.

А защо търсим баланс? Защото ползите за децата ни от двата типа занимания са много различни. Всяка една дейност - свободна или структурирана, изисква различни умения, за да се случва добре. Затова, вместо да ги противопоставяме, най-добре е да гледаме на тях като на супер успешна комбинация.

Ползи от структурираната игра:

• чувствам контрол над живота ми
• научавам се на ред
• управлявам времето си по-добре
• подобрявам концентрацията и търпението си
• зная точно какво се очаква от мен и кога
• развивам самодисциплина
• преследвам цел
• проявявам упорство при неуспех

Ползи от свободната игра:

• развивам краетивността си
• експериментирам
• представям си и си почивам
• откривам таланта и способностите си
• пробвам дейности, които ме интересуват
• уча как нещата работят
• решавам проблеми и практикувам умения

Дали една дейност е структурирана или свободна, зависи изцяло от нашата роля и намеса. Дори и навън, детето ни може да няма никаква свобода, както и да няма никаква структура, когато сме у дома. Самото място - дали сме в парка или вкъщи, не е определящо за това какъв вид време има детето ни в момента.

Откривателят има свободна игра, когато може изцяло да определи как да играе. Играта не е планирана и самото дете има свобода на избор - т.е. то е начело. Този вид игра е напълно неструктуриран. Детето ни се води от собствените си преживявания и използва своите умения, за да планира, управлява и контролира времето си за игра. Ние можем да предожим подкрепа и насоки, но само, ако е търсена или наложителна. Казано малко по-различно, не трябва да превземаме играта.

Откривателят има структурирана или целенасочена игра, когато ние планираме предварително заниманието. Така заедно (родител и дете) гоним и постигаме конкретна цел - учим децата си на житейски умения като търпение, самоконтрол, емпатия; предаваме ново знание - месеците, континентите, космоса; работим върху физическите способности - фина моторика, двигателни умения. При структурираната игра родителят и детето заедно посрещаме дадено предизвикателство в момента (емоционално, интелектуално, физическо, социално).

За да процъфтяват децата ни, те имат нужда от два типа занимания - такива с наше активно участие и такива без него. Ангажирането на откривателите ни само в свободна или само в структурирана игра не ги развива оптимално. В единия случай страда самостоятелността и въображението им, в другия - самоконтролът и организираността им.

Ех, само да имахме още няколко часа, нали? Можем да намерим много причини, които ни спират да организираме оптимално времето с децата си. Сигурна съм, обаче, че можем намерим много повече, които да ни мотивират да действаме по-ефективно, когато сме заедно.

Най-добрият начин да насърчим у децата си самоконтрол и добра организация на времето е, като ние самите сме пример и им покажем как става. Невинаги е лесно, но е безкрайно полезно - и за децата, и за нас. Неслучайно се казват житейски - това са уменията, които са в основата на нашия по-пълноценен и щастлив живот сега и занапред.

Искате да създавате безценно време с децата у дома?

Опитайте семейната ни програма "Дизайн откриватели".

Искате да получавате редовно интересни неща от нас?
Запишете се за имейл бюлетина ни.