Return to site

„Браво, че опита!“ не е достатъчно

 

Автор: KJ Dell’Antonia

Оригинална статия: “‘Nice Try!’ Is Not Enough”, New York Times

Превод на текста: Гергана Радович

· Родители,Учители

Сред най-често срещаните фрази на моето поколение родители са „Положил си много усилия!“, „Браво, че опита!“, „Личи си, че си се постарал“.

Много от нас са запознати с резултатите от множеството проучванията, които подкрепят тезата, че децата, които са хвалени за усилията си, а не за способностите си, се отдават на работата си по-дълго, търсят по-креативни решения и се наслаждават повече на целия процес. Иска ни се да вярваме, че тези деца придобиват, както го нарича Карол Дуек (Carol Dweck), професор по психология в Университета Станфорд, прогресивно мислене (growth mind-set) или с други думи, това е схващането, че способностите могат да се развиват, противно на фиксираното мислене (fixed mind-set), според което вътрешната нагласа ограничава способността да учиш.

Прогресивното мислене се присъедини към упоритостта (grit) в пантеона от желани качества, които искаме да присъдим на децата си, докато тайно се чудим дали точно тези дарби са наши, за да ги подаряваме. Колективно прегърнахме идеята, че прогресивното мислене води до успех, докато фиксираното мислене превръща детето в тръшкащо се на пода човече, което подсмърча: „Не мога. Не съм добър в това. Никога няма да го разбера“.

В същото време продължаваме песента за усилията отново и отново, дори когато резултатите от тези усилия се различават от това, което сме търсили, а и дори да знаем, че тези усилия са силно повлияни от различните форми на нашата задкулисна помощ. По този начин принизяваме голямата идея, че способността да не се отказваш означава повече от бързия успех, до дребните подробности. Докато го правим, рискуваме да научим децата си да очакват, че всяко усилие, без значение колко е подходящо или не, е достатъчно, за да постигнат резултатите, които желаят.

Само по себе си, усилието не може да доведе до резултати.

Това е далеч от истинското послание на проучванията, които са свързани с прогресивното мислене. „Основният фокус на усилието е подменен“, казва д-р Дуек, чиято най-известна книга „Начинът на мислене: Нова психология за успех“ (Mindset: The New Psychology of Success) всъщност въвежда фразата в ежедневието ни. Ударението би трябвало да е, че ученето е активен процес, а не самоцел. „Ние вече дори не споменаваме само „усилие“, а говорим за използването на добри стратегии и начини за търсене на помощ от останалите“ казва д-р Дуек. Част от прогресивното мислене, е желанието да се научиш как най-добре да учиш. „Родителите може и да са наясно с прогресивното мислене, но най-вероятно го използват с оглед на преследваната цел — следващия тест или кандидатстване в дадено училище. Това не е същината. Тя е в ученето и подобряването на способностите, както и в обикване на самия процес. Останалите неща идват като бонус“.

Само по себе си, усилието не може да доведе до резултати. Поощряването на усилието не е достатъчно, за да помогне на детето да развие любов към предизвикателството на ученето. И родителите, и учителите трябва да подплатят посланието „ти правиш голямо усилие в това“ с нещо повече. Д-р Дуек предлага списък от предложения в статията си за Education Week. „Когато детето се опитва, но не успява“, пише тя, „оценете усилието, а после добавете „Нека поговорим за това какво опита досега и какво можеш още да направиш“. Когато детето е обезкуражено, избягвайте уловката „можеш да успееш, стига да опиташ“. Вместо това признайте предизвикателство „Усещането, че математиката е трудна, е всъщност усещането на твоя мозък, който расте и се развива“.

Родителите могат да разговарят с по-големите си деца за това, че успехите им не зависят изцяло от усилията, които полагат, без значение колко големи са били тези усилия. „Децата трябва да осъзнаят, че не всички имат възможността да развиват своите умения по един и същи начин“, казва д-р Дуек. „Някои деца може да работят упорито, но да нямат хора до себе си, които да ги обучат на правилните стратегии или да им окажат адекватната помощ, за да се развият успешно“.

Децата, които растат с родители и учители, които искат да им помогнат да развият прогресивно мислене, вече са една стъпка напред. Като родители можем да ги окуражим по различни начини да използват стратегиите и уменията, които вече развиват.

„Притеснявам се, че децата вече не се учат как да мечтаят смело“, казва д-р Дуек. „Всичко е фокусирано върху крайната оценка. Смятам, че родителите трябва да се съсредоточат повече върху приноса, който децата могат да направят в света си. Какъв е смисълът на порастването и придобиването на образование и умения? Какво влияние ще имаш върху света? Прогресивното мислене трябва да помага на децата да се почувстват щастливи, че имат възможност да променят средата си“.

В този комплексен урок се надяваме да внушим, че не е достатъчно само да опиташ, а преди всичко трябва да намериш начин да се научиш, че средносрочният и дори дългосрочният успех не са всичко. Колкото и измамно проста да изглежда концепцията „награди усилието, не способността“, няма преки пътища за формиране на прогресивно мислене, нито за нашите деца, нито за нас самите.

По ирония на съдбата, за нас възрастните е много лесно да се превърнем в жертва на фиксираното мислене от собственото ни детство.​

По ирония на съдбата, за нас възрастните е много лесно да се превърнем в жертва на фиксираното мислене от собственото ни детство. Трябва да помним, че приемането на предизвикателство и убеждението, че можем да намерим начин да се променим, научим и израснем, не са статични. И понякога всички ние се борим със страха и обезкуражаването. Понякога се хвърляме към нови преживявания. Понякога трябва да научим нещо, което наистина не искаме да учим. Понякога част от нас е на пода и подсмърча: „Не мога. Не съм добър в това. Никога няма да го науча“.

В крайна сметка как отгледаш дете с прогресивно мислене, признателност към това от къде идва и желание да продължава уверено напред? Като на първо място приложиш тези окуражаващи послания към самия себе си. Ще извадя от контекста още една фраза на д-р Дуек: „Целта не е да си прав през цялото време. Целта е да отгледаш разбирането си стъпка по стъпка. Какво можеш да опиташ още?“.

Това е прекрасно послание, което да кажем на децата си, както и важно нещо, което да напомняме на себе си.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.

Желаете да опитате нещо различно за вас и детето ви?

Пробвайте нашия летен пакет с 5 мисии.

.

Снимка: Flickr

All Posts
×

Almost done…

We just sent you an email. Please click the link in the email to confirm your subscription!

OKSubscriptions powered by Strikingly