Родителството е нещо невероятно. Но има моменти, през които сякаш не ни се струва точно така. По-трудните ситуации провокират във всеки човек напълно различни ответни реакции. Когато преживяваме яд (дори ярост), разочарование, страх, завист или тревоги, предизвикателствата и за нас, големите, са доста. Способността ни да се овладеем и да възстановим спокойствието си сякаш се изпарява яко дим.
Добре, как бихме могли да помогнем на нашите деца да осъзнаят, разберат и опитат да управляват силните емоции? Ще използваме дизайн мислене, за да създадем заедно работещо решение, като първо видим ситуацията, после опитаме да я разберем, научим малко инструменти (аз по принцип не обичам думата трикове - особено, когато става въпрос за деца) и реагираме адекватно и на момента и спрямо детето си.
И като важен бонус, да помогнем и на себе си да запазваме спокойствие и да видим къде имаме пукнатини за запълване в бягането с препятствия, което наричаме емоционална интелигентност и самоконтрол :)
1. Да разберем
Тази стъпка е ключова, за да открием проблема, върху който искаме да повлияем. Без нея прилагането на каквито и да е техники може и да доведе до потушаване на моментния пожар, но няма да има дългосрочно и благодатно въздействие. А нашата цел като родители е дългосрочна - искаме да помогнем на децата си да са по-спокойни и да успяват да владеят емоциите и реакциите си.
Тези детски реакции са всъщност тяхното основно средство за комуникация. Чрез поведението си, малките ни хора ни казват най-различни неща. Затова и първо ще опитаме да разберем какво ни казват.
- Контекстът (техният): Развитието на децата се случва на етапи, през които те проявяват определено, характерно за този етап поведение. Дори и да не сте съвсем наясно с етапите, като начало помислете как се държи детето ви през последната половин година. Какво се случва в живота му / й? Има ли разни "големи" събития за последния месец?
- Контекстът (нашият): Децата ни наблюдават много изкъсо и улавят всичко, което витае във въздуха - дори и ние самите да не си даваме сметка, че при нас нещо се е променило или даваме вид на нещата, които лично си преживяваме. Дори и да не разбират какво точно се случва, те реагират на това, което усещат. Започнете детективската работа оттук, като съберете "следи" за тях и вас. Така още сега можете да опитате да потърсите начини да намалите стреса, разнищите страховете и подобрите картината.
- Взаимоотношенията: Както знаете, от качеството на взаимоотношенията ни зависи и качеството ни на живот. Добрият и позитивен човешки контакт стои в основата на доброто ни ментално здраве и благосъстояние. Помислете за ключовите за детето ви хора - за вас, учители, приятели и как си взаимодейства то с тях. Има ли някакви ситуации, които можете да откриете тук - неща, които сте забелязали по време на игра, учене, разходка? Ако мислите, че има, реагирайте още сега, като се видите навън за игра с най-важните хора, за да се убедите, че всичко е наред и носи удоволствие. Вижте/чуйте се с учител или роднина, ако смятате, че има нужда от разговор и обсъждане. В крайна сметка, ако детето не се чувства щастливо и спокойно с най-близкия си кръг хора (след които са и учителите му), няма как да се чувства спокойно и щастливо по принцип.
- Учебно заведение: Ако е възможно, наблюдавате как преминава част от деня на детето ви. Търсете още следи във връзката с другите деца и (отново) учителите. Ако забележите, че има проблем с дете/деца, екипната работа с учителя е най-силният ви другар, за да преборите ситуацията. Говорете у дома дали има деца или неща, които го / я притесняват. След това обсъдете с учителя и направете план за действие. Ако в лицето на учителя не срещнете нито разбиране, нито подкрепа, пак помислете - ако комуникацията с учителя спира още на тази стъпка, то как ще продължи развитието на детето ви занапред, когато ще се случват най-различни предизвикателства по пътя на порастването.
- Партньор: В семейството сте двама и това не е случаен факт. Дори и да не живеете заедно към този момент, фактът че детето има двама родители е прекрасен. Този втори чифт очи ви дава една допълнителна гледна точка за неща, които може би не сте отчели или дори забелязали. Работата в екип винаги дава по-добри резултати. Постоянно обсъждайте заедно и ситуациите, и техниките, които прилагате. Когато има такава системност, резултатите и при детето ще са по-бързи и видими.
- Баби и дядовци: Ако детето ви остава редовно с баба и дядо, детегледачка, по-голям брат, сестра или друг човек, задължително споделете с тях техниките, които използвате за различните емоционални ситуации. По пътя ви към справяне с тревожността и емоционалните кризи, синхронизираната реакция на всички хора около детето е много важна. Може би не очаквате разговорите с баба и дядо по тези теми с нетърпение, но координацията в поведението ви е ключова. Може да им препратите и този наръчник, за да го прегледат предварително и когато се видите, да обясните кои инструменти използвате в момента и кога и как ги прилагате на практика.
2. Да измислим
Когато сте проучили обстановката, време е да помислите за план за действие. Седнете с партньора си и поговорете кои са най-честите емоционални ситуации през миналата седмица, на които искате да дадете по-обмислена ваша реакция и по време на които искате да помогнете на детето да запази спокойствие. След това прегледайте инструментите и изберете няколко за старт. Много е важно да отчетете темперамента на детето си - пълно с енергия, по-спокойно, по-прибрано като реакции. Това ще означава и по-различни инструменти - едни деца имат нужда да потичат, други да почетат, трети да сте до тях, четвърти да бъдат гушнати. На етап, когато мислите и тествате, този фактор е водещ.
Ако искате да видите по-ясно картината у дома, може да си отбелязвате тихо и незабелязано на един лист всеки път, когато има емоционална ситуация. Запишете с няколко думи кога се случва, какво е ставало преди това и как реагира детето ви. Така в края на деня ще "видите" не по памет и интерпретация, а наистина какво се случва. Опитайте да запазите този навик около седмица и тогава ще имате една много добра "емоционална картина" за основа на разсъжденията и действията ви.
3. Да пробваме и нагласим
Започва веселата част :) Самоконтролът, запазването на спокойствие, управлението на емоциите са дългосрочна задача. Трябва да ги превърнем в навици, а това става бавно и различно за всяко дете и семейство. Колкото по-рано започнем да си говорим и действаме за това с децата, толкова по-добре.
С растежа, децата ни се променят - влизат и излизат в различни етапи от развитието си и с това едни неща за тях стават по-важни, друго поведение отпада, нови емоции се появяват. Това, което вчера е работило и сякаш сме успели да го преборим, днес вече не е актуална информация. Сякаш през нощта някой е подменил децата :)
И това е напълно нормално. Това не е ваш провал и всъщност, няма много общо с вас. Децата се развиват постоянно и динамично и така върви техният път - ние го следваме, адаптираме се и просто вадим нови техники, когато старите не помагат. Или преоткриваме стари, които пък тогава не са работили. Важното е да сме търпеливи, постоянни в действията си и обичащи безусловно.
Когато децата ни имат тежък момент, това не е МОЯТ тежък момент като родител, а ТЯХНАТА борба в объркания свят на емоциите им. Те не се опитват нарочно да ни навредят, злепоставят или уронят достойнството ни. Те имат нужда от помощ. Често, погълнати от урагана, забравяме това и реагираме лично. Припомняйте си го. Отстъпете крачка настрани, за да поемете вие един дълбок дъх, преди да помагате, за да сте сигурни, че действително помагате. Тогава се върнете, докато наум си повтаряте: "Как да ти помогна, слънчице?"
Когато майстор идва у дома, очакваме да дойде с куфарчето си с инструменти, нали? Иначе как ще поправи? Това важи за всяко нещо, при което имаме нужда от професионална намеса. Инструментите на дърводелеца, архитекта, еколога и психолога са различни, но целта им е една - да помогнат да се реши даден проблем по възможно най-добрия начин. И ние ще приложим инструменти (или още ги наричаме техники), за да повлияем на ситуацията благоприятно. Това са дейности, които ще помогнат на детето ни (и на нас) да вървим напред и учим.
Ще разгледаме емоциите в четири ключови ситуации и моменти - (1) преди да се случат, (2) по време на ситуацията, (3) след като са преминали и (4) по принцип в ежедневието ни.
Преди - да научим емоциите и да се подготвим за тях
Емоциите са ключови и стоят на първо място по приоритет. Трябва да намерим начини да помогнем на децата да ги разберат. Познаването е ключ към разбирането. За да се научат децата да управляват и контролират емоциите си, първата стъпка е да са емоционално грамотни - тоест да могат да ги разпознават, различават и назовават.
Емоциите като игра: Използвайте игри с лица, които изразяват определени чувства, за да развивате това умение. Емоцията има различни аспекти - изражение, жестове, тон на гласа. Всеки един от тях е важен, за да може детето да се ориентира. Тук можете да използвате нашата игра с карти "Как си ти?" от семейната ни програма "Дизайн откриватели", за да превърнете "ученето" на емоциите в забава за всички у дома.
Емоциите на близките: Почти всичко, което децата ни научават за емоциите, идва от нас и примера ни - как реагираме на притеснение, как говорим за чувствата си, показваме ли ги изобщо. Така всеки ден неусетно ние учим малките ни герои как да се справят те самите с предизвикателствата. Като изразяваме собствените си чувства и как се справяме с тях, ние моделираме поведение за отговор на малките проблеми с оптимизъм, спокойствие и увереност. Затова бъдете напълно искрени и изразете това, което мислите: "Много съм ядосана, че продължавам да правя една и съща грешка, затова сега ще спра за момент и ще продължа след малко, когато се поуспокоя!"
Емоциите на другите: Едно са нашите емоции, други са тези на... другите. При децата отнема време да се научат да "четат" по лицата, интонацията и езика на тялото на другите. Забелязвайте и отбелязвайте емоциите на останалите, когато ги виждате около вас, в парка, докато гледате филм. "Тя изглежда малко нервна преди срещата" или "Виж как се радва това дете на хвърчилото си. Щастливо е!"
Намерете провокаторите за по-бурните реакции: Агресивните постъпки се случват, когато нещо ги "отключи". Намерете го - умора, глад, превъзбуда или прекомерна стимулация (с екрани и устройства). Веднага насочете енергията в друга дейност, която знаете, че ги концентрира и успокоява. Агресията може да дойде и когато децата се чувстват зле психически - подценени или несигурни (или когато имат такъв пример пред себе си). Задайте си въпроса "Кога е най-вероятно детето ми да реагира така?" и намерете начин да не стигате до такава ситуация, ако е предотвратима.
По време - как реагираме в емоционална ситуация
Децата също изпитват ГОЛЕМИ емоции, както всеки един друг човек на планетата. Когато емоциите поемат рязко нагоре, не се опитвайте да ги спрете, да давате поуки за живота, да контролирате. Мозъкът на децата не може да поеме такава информация, защото емоционалното чувство и рационалната реакция се контролират от различни места и докато първото работи, второто не е активно. Бъдете там, за да усетят децата сигурност от присъствието ви и да сте в действителна помощ. Може да ги подържите, ако поискат; говорете с тих и спокоен глас, за да ги окуражите да вдишват и издишват дълбоко в продължение на известно време. Когато нещата поотминат, похвалете ги, че са се успокоили, за да им дадете допълнително усещане за щастие и удоволствие и тогава поговорете за случилото се
Търпение и спокойствие: В началото емоциите ще превземат всички опити за рационално мислене, въпреки, че детето ви знае правилния начин да се реагира. Запомнете - емпатията и самоконтролът ще дойдат с възрастта. Това не означава да сте наблюдател на случващото се, разбира се. Когато усетите, че нахлува силна емоция, отведете детето си настрани от "дразнителя" на по-тихо място (не можете да очаквате спокойствие, ако тичат братя и сестри, работи телевизор, някой говори по телефона, кучето лае, имате гости или абсорбаторът бучи) и изчакайте една тиха минута. Ако сте навън, заведете детето на по-тихо място без хора, където може да излее емоциите си без десетки погледи върху него. Ако можете, гушнете го или го оставете да се опре на вас. Бъдете опора в истинския смисъл на думата :) След това клекнете на нивото на очите и използвайте спокоен и по-тих от обичайното глас, за да го накарате да ви слуша целенасочено, за да ви чуе какво казвате - "Как се чувстваш в момента?". Ако детето не може да назове емоцията, нека ви нарисува личице, която я изразява (с времето детето само ще казва защо се чувства така, непосредствено след като назове емоцията си.). Обяснете, че емоциите идват, преминават през нас като облак за около минута-две и след това си тръгват. След това споделете: "Абсолютно нормално е да се чувстваш така. Всеки човек изпитва емоции - от най-дребните, през най-хубавите, до най-смешните. И аз също." Не коментирайте - целта тук е да оставите емоцията да си тръгне - да я "изпратите". Оставете поученията за по-нататък, когато всичко е отминало. Тогава седнете с детето и поговорете спокойно и за кратко какво точно се е случило :)
Дишане: Ритъмът на дишането ни е ключов за емоционалното ни състояние. Ако ходите на йога, медитация или упражнявате mindfulness, знаете, че започвате оттам. Обяснете на децата, че когато дишате спокойно и дълбоко, мозъкът решава, че сте спокойни и сменя настроението ви. Затова, когато нещо неочаквано и емоционално ни се случва, първото, което можем да направим е да вдишваме и издишваме в продължение на поне минута мноoooooго дълбоко до предела на дробовете си (диафрагмено дишане) и след минута-две, вече сме значително по спокойни.
Примерът (най-вече вашият): Това е голямо предизвикателство за вас, защото актовете на агресия от нашите собствени деца са удар под кръста за всеки родител. Ние настръхваме, хваща ни зверски срам и реагираме на момента. НО! Трябва да опитате да реагирате минималистично. Спокоен отговор ще ви даде в пъти по-добри резултати от... всякакъв друг, значително по-емоционален. Така ще разпръснете искрите на ситуацията бързо и ще покажете кой е правилният начин да се реагира, когато сме разстроени. А децата често обичат да ни копират.
Подсказки: Когато детето е по-малко, упражнявайте разпознаване на емоциите като му "подсказвате" какво точно изпитват и защо. "Опа, разля целия сок. Сигурно сега си много ядосана." или "Сам ли построи всичко това?! О, сигурно си много горд от себе си."
След - какво научихме за в бъдеще
Ако се опитвате да научите децата как да бъдат спокойни в моментите, когато всичко е под напрежение, успехът ви просто няма да дойде. Използвайте, когато детето е спокойно и опитайте тогава. А когато има и малко подготовка и децата знаят какво предстои, това изгражда чувството им за контрол, спокойствие и увереност.
Разберете кое работи за вас: Поговорете с детето (след бурята) за нещата, които вас ви правят спокойни и които вие прилагате, когато сте разстроени. Предложете му/й да пробва нещо такова още следващия път. Различните деца имат различни механизми, по които намират тишина и мир. По енергичните може да искат да потичат, други биха искали да прекарат тихо време с книжка, трети да полеят цветята или изчистят, четвърти да бъдат гушнати. Трябва да намерите коя стратегия работи за вашето дете.
Подготовка за следващата буря: Упражнявайте тези техники в спокойните моменти от деня, докато детето ги приеме и напомняйте, че когато бурята ви връхлети, той/тя трябва да пробват някоя от тях. Поздравявайте ги, че са опитали, дори и да не се е получило. С времето и опита ще стане по-лесно и ефективно. Друго място за похвала е, когато сами в ситуация (дори и не напрегната) опитат да приложат техника. Това е много добър знак, че опитват да саморегулират емоциите си.
Събития: Около нас постоянно нещо се случва - отиваме на гости, приемаме гости, идва състезание, събираме багаж за пътешествие, идва ново бебе. Ако искаме детето ни да се чувства щастливо през тези моменти, необходимо е да го подготвим за тях предварително. Защо? Когато детето попадне в ситуация, която е нова и неочаквана, то губи усещане за сигурност и бързо влиза в състояние на тревога и безпокойство. Тези негативни чувства могат да останат по време на цялото събитие и детето да не може да се отпусне и адаптира. Това се дължи на липсата на житейски опит и емоционален контрол. Затова наша задача е във времето преди събитието да дойде да подготвим детето за него, като напомняме след колко време идва, какво ще се случи, с кого ще се срещаме и какво се очаква от малчугана. Ако той/тя иска да подготви нещо за случая (подарък, изненада), още по-добре - дайте поне няколко часа време за подготовка :)
Ежедневна рутина: Изграждането на сравнително постоянен план за деня и уикенда е ключово за спокойствието на всички у дома. И за нас включително. Кога ставаме, какво правим веднага след това, как минава закуската, как отиваме на училище, кога се връщаме, какво става у дома, кога вечеряме, кога играем, как и кога лягаме? Познатият път създава сигурност, която води до спокойствие. Това важи и за уикенда - дали пътешестваме, дали се виждаме с баба и дядо, дали отиваме на вилата? Все неща, които, ако се знаят и са рутина, ще носят повече удоволствие, отколкото ако се действа в последните 5 минути. Може да нарисувате визуално плана на деня с картинки, за да следи детето къде се намира и какво идва - или да използвате нашия "План за седмицата ми".
Задължения: Тъкмо си седнал да играеш и някой влиза с куп сухи дрехи и казва да прекараш следващия половин час в сгъване на чорапи. Не е хубаво така, нали :) Всеки у дома има задължения - относно себе си и общи по дома и семейството. Направете визуален план кой, кога и за какво отговаря, като напомняте от предната вечер за следващия ден, за да няма изненади - "Утре е време за цветята", "Тази седмица отговаряш за кучето", "В събота ще пера и след това ще имаш дрехи за подреждане", "Другата седмица сме планирали пролетно почистване и всеки следобед ще отделяме всички заедно по час за това."
По принцип - как да живеем по-добре с емоциите
Децата учат как да адаптират поведението си от всяка една ситуация, която преживяват. Помислете за ежедневието си и как в него можете да "вплетете" уроци за емоциите, които на пръв поглед нямат нещо, директно свързано с тях.
Хвалете усилията им и показвайте чиста обич: Убедете се, че правите и казвате неща, които им помагат да се чувстват доволни от себе си - такива, каквито са, и им показвате непринудена, безусловна любов. Хвалете конкретно поведение "Харесва ми колко добре си оправила стаята си!", вместо много по-общото "добро момиче" или "послушното ми дете".
Насърчавайте нови неща: Насърчавайте упоритостта им като ги окуражавате да опитват разнообразни неща като дейности, игри, книги, умения. И, като отговорят: "Аз не зная / не мога това да го правя!", реагирайте с усмивка: "Да, все още не можеш, но колкото повече опитваш, толкова повече ще се получава. Помниш ли, когато за първи път пробва да... (караш ролери, например). А виж се сега! Същото е!" Тук най-добрият урок го давате с личен пример - пробвайте нови хобита, разнообразни четива и дори нови храни. Обсъждайте с децата как ви се получи, кое ви е особено, кое много ви допадна и си давайте похвали: "Хубаво е, когато научавам нови неща!"
Празнувайте спокойните моменти: Този аспект минава така незабелязано в ежедневието! Родителите имаме склонност да обръщаме внимание, само когато нещо не се е получило спрямо нашите очавания. А, всъщност, къде отиват онези моменти, когато детето се е справило и всичко върви чудесно? Задължително отбелязвайте моментите, когато детето ви има добър тих момент (спокойно е, погълнато от книга, увлечено в игра, споделя, държи се мило, проявява емпатия).
Заедно: Най-добрата награда (винаги, а не само в онези случаи) е вниманието и времето ви. Дори 15 минути игра с вас през деня ще направят голяма разлика за детето.
Всеки ден, всеки от нас се сблъсква с най-разнообразни ситуации. За някои от тях имаме готови реакции, за други не - но можем да предположим как да се държим, какво да кажем и дали да се намесваме. Това го можем заради годините опит в най-различни среди, хора и предизвикателства.
Децата, обаче, са на стартовата линия. Те нямат това, което ние сме трупали с десетилетията. А колкото и да искаме, не можем да им предадем тази житейска мъдрост за ден, два или година. Те също, както и ние, ще трябва да минат по неравния път на емоциите.
Ако имат нашата адекватна подкрепа, безусловна обич и сигурна закрила, имат всичко необходимо, за да вървят успешно напред. В тези тежки за всички ситуации, подадената ръка е много по-силна от вдигнатия пръст; спокойният глас помага повече от високия тон; усмивката е по-добър другар от напрегнатото чело. В нас децата виждат пример, помощ, упора, утеха и надежда. Ние сме всичко за тях, без значение дали го казват, показват или осъзнават напълно.
Заедно можем повече - особено, ако самите ние решим да подадем ръка тогава, когато светът наоколо сякаш се върти по-бързо от очакваното. Ако ние можем, и децата ще се научат как да бъдат спокойни в реакциите си и уверени в себе си.
Двата инструмента от семейната ни програма "Дизайн откриватели", които споделихме в наръчника:
Искате да получавате редовно текстове като този? Запишете се за имейл бюлетина ни.
Искате да създавате безценно време с децата у дома?
Опитайте семейната ни програма "Дизайн откриватели".