Диана Първанова е директор на ОУ „Васил Левски“ в Разград, което от миналата учебна година е одобрено от МОН за иновативно училище с програмата на Red Paper Plane “Дизайн шампиони”. В този текст Диана споделя с училищния психолог Стела Ковачева впечатления от пътя, по който програмата е минала — от идея на ентусиасти към истински значим принос с конкретни резултати за развитието на децата.
Аз съм Диана Първанова и от 1998 година съм директор на Основно училище „Васил Левски“ в Разград. Училището има над стогодишна история, то е най-старото в града и самата аз съм негов възпитаник. Първият ми работен ден като учител започна в това училище. Когато поех ръководството, ситуацията не беше лесна. Трудно беше да сформираме две паралелки първи клас. Родителите предпочитаха училищата в центъра, а нашето е близо до парка, в квартала са старите градски къщи, в които живееха все възрастни хора — децата и внуците им бяха вече напуснали Разград.
Поех предизвикателството да стана директор и обещах на себе си, че ще работя, за да предам нов блясък на старото ни училище. Обичам промените, винаги съм се стремяла към новото, но не съм привърженик на революционните пориви. Убедена съм, че истинските промени се постигат с малки стъпки, трябва да е ясна посоката и да не се отклоняваме от пътя. Вярвам, че
Вярвам, че училището съществува заради децата, а учителите са тези, от които зависи колко полезно ще е то за учениците.
20 години по-късно се вижда, че заедно с колегите успяхме в много неща. Днес нашето училище е най-голямото основно училище в областта. В него учат 700 деца от три етноса, родители от съседните общини записват децата си при нас. Наши възпитаници са момчетата от детско-юношеската школа на „Лудогорец“, децата на футболните звезди също учат в ОУ „Васил Левски“. От септември ще имаме и паралелка с португалски език. Мога да изброявам цифри и данни за резултатите от външното оценяване, за медали, призови места и шампионски титли в олимпиади, спортни състезания, арт конкурси. Статистиката е количествен измерител на резултати, зад които стоят истинските достижения. А те са свързани с чувството за принадлежност към училището, което деца, родители и учители споделяме заедно.
Защото училището за нас е споделено пространство, отворено за знания, в което деца и възрастни си взаимодействат.
Не беше лесно да постигнем атмосферата на целенасочено търсене на новаторски подходи в обучението, нито да приобщим към този стремеж всички учители едновременно. В началото заложих на малка група от 2–3 -ма колеги, които виждах, че сами търсят как да променят уроците си, като стимулират проактивното поведение на децата. Създадохме професионално учителско обединение с тях, те споделяха помежду си практиките, показваха си един на друг създадени от тях проектно-базирани уроци. Нововъведенията бързо излязоха от класните стаи, родители заговориха за различния подход в класа на тяхното дете. Учителите, които не се страхуваха да експериментират, станаха разпознаваеми в общността, желаещите да се запишат в техните паралелки бяха видимо повече от обичайното.
Това скрито вълнение предизвика нови течения сред учителите. Колеги, които дълги години бяха работили по стандартния модел на класно урочната система, взеха да се оглеждат, да заимстват елементи от подходите на новаторите. Кръгът на преподавателите, готови да използват интерактивни методи на преподаване, се разширяваше.
Динамиката на промяната придоби видими измерения и климатът в училище стана различен — по-творчески, по-колегиален, отворен към новото.
Това ми даде увереност да започнем целенасочено да въвеждаме иновации не само в класовете или по предметите, за които има мотивирани за промяна учители, а за цели випуски, без значение от субективните характеристики на учителите.
Решихме, че е най-добре да започнем с първокласниците, които идват в класната стая необременени от старите преподавателски пратики. Малките ученици нямат изградени стереотипи, креативни и любопитни са. Целият етаж, където те учат, е модернизиран по проект, финансиран от Фондация „Америка за България“, и предразполага за работа в нетрадиционна училищна среда.
Отделихме много време да търсим и проучваме различни методи и практики, върху които да стъпим, за да съставим иновативната си програма. Като мениджър бях абсолютно наясно, че учителите ще приемат много положително методика, която е вече разработена, апробирана и разполага с готов набор от дидактически материали. В „Дизайн шампиони“ първо ме привлече цялостния пакет от пособия за преподавателите, децата и родителите, които ще се ползват по време на уроците.
Мисиите, в които децата сами — в условия на предизвикателство, търсят проблем, намират решения, заедно в екип изработват продукт и го презентират, са като филм на живо от света на възрастните.
Когато се запознах задълбочено с метода на преподаване вече знаех, че това е моделът за нашето училище. Свързах се с Red Paper Plane и още по време на първата ни среща им предложих заедно да разработим иновативната програма за нашето училище. Мисля, че сътрудничеството ни беше полезно и взаимно обогатяващо. Проектът ни бе одобрен от МОН, екипът от учители, възпитатели, училищният психолог и аз преминахме обучение и през октомври 2017 първокласниците организираха първата си Мисия „Архитект“.
Още от началото стана ясно, че иновацията има потенциал и резултатите ще са повече от добри. Децата посрещнаха различния тип занимания с ентусиазъм. Учителите бързо разбраха, че работата в екип, поощряването на креативността, свободата на изразяване държат вниманието на учениците будно и знанията се усвояват много по-бързо и по-лесно. Родителите отначало с любопитство, а после напълно съзнателно започнаха да правят предварителни проучвания с децата си, подготвяйки ги за поредното предизвикателство.
Класните стаи на малките ученици заприличаха на работни ателиета, а коридорът и фоайетата на шоурум зали, в които се показваха продуктите от различните мисии. Това възбуди любопитстото на цялата общност — учители, родители, колеги от другите училища. Оживлението придоби реални характеристики още преди края на първия срок, когато в училище организирахме Ден на отворените врати за бъдещи първокласници.
Дойдоха деца и родители, повече отколкото училището можеше да приеме през следващата учебна година.
През януари направихме междинно изследване за нивото на удовлетвореност от прилагането на иновативната програма. В него участваха 82 първокласници, 62 родители, 4 учители и 4 възпитатели. То стъпваше върху тестово проучване с родителите за силните и слаби страни на всяко дете, направено още през октомври. Стартовите данни показаха, че между 3 и 7 деца във всеки клас са били в риск от повишено ниво на трудности в обучението и социализицията в училищна среда, поради завишени нива на емоционалността, поведенческите характеристики, белези на хиперактивност (описани по тестовата скала от техните родители).
След четири месеца работа с програмата „Дизайн шампиони“ само един учител е отбелязал, че в класа му има 3 деца с подобни проблеми и е подчертал, че новият метод помага за преодоляване на трудностите. 75 от всички 82 първокласници, запитани чрез невербален способ харесва ли им да участват в мисии, са отговорили с категорично одобрение. При родителите процентът на одобрение достига 100.
Висока е оценката и на учителите за програмата „Дизайн шампиони“. Валентина Георгиева, класен ръководител на IА клас, обяснява: „На децата им е интересно да участват в мисии. Работят в екип, в който всяко дете е действащо. Няма пасивни ученици. Така в класната стая няма аутсайдери. Агресивните деца работят в екип, в който си харесват другарчетата и това ги прави спокойни. Активните се налагат като лидери, поемат повече функции и развиват уменията си, без да са притиснати от стандартния темп на работа, който в обикновените уроци се задава от средното ниво на класа. Това е важно, защото всяко дете в максимална степен развива не абстрактни качества, а собствения си потенциал и дава предимство на тези умения, които са част от неговите силни страни."
Най-позитивното е, че децата идват с радост на училище, те са щастливи от постигнатите резултати, техните продукти се виждат от всички и това им дава самочувствие.“
Като правя оценка на резултатите от първата година, в кoято работихме по програмата „Дизайн шампиони“, си спомням времето, когато като участник в Академията за училищни лидери бях на обучение в Ню Йорк. Тогава си мечтаех творческата свобода, която видях да цари в класните стаи на малките ученици, в училищата, които посетихме, да пренеса някак си в нашето училище. И ми се струваше трудно, дори невъзможно. Вече знам, че не е така. Защото съм свидетел как се промени атмосферата при нас, след като въведохме дизайн мисленето в програмата на първокласниците.
Вече се готвим за следващото предизвикателство — във втори клас да се организират нови мисии, в които да се съдържат и точно определени знания от задължителната програма. А първокласниците ще тръгнат по стъпките на випуска, който вече премина с успех първия етап на програмата за дизайн шампиони.
Като училищен директор не обичам да давам съвети на колеги, защото знам колко различни са условията, характеристиките и особеностите на всяко училище. Но като учител с опит и като мениджър, който отлично съзнава колко е нужна промяната в българското училище, не крия, че „Дизайн шампиони“ е отличен начин да направим класната стая, уроците, преживяванията в училище радост за децата. И след цяла година на нововъведения, най-изненадващо не сме открили недоволни. Напротив, кръгът на съмишлениците ни се увеличава.
Не се страхувайте да опитате и вие — ще видите, че ползите са повече от очакваното, а усилията си струват.
Искате да получавате редовно текстове като този?
Запишете се за имейл бюлетина ни.
Желаете да правите качествени проекти в клас?
Изпратете запитване за програмата ни “Дизайн шампиони”.