“Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.” Конфуций
Основата на доброто ни общество се корени в способността ни да отгледаме следващото поколение. Образователната система е критично важна част в съвременния свят - когато поддаде, цялото общество потъва. И обратното - когато е силна и здрава, обществото процъфтява. Здравите обраователни системи са адаптивни и ориентирани около промяната и разнообразието, което 21-ви век ни донесе (или си създадохме) - от дигитализацията до обществените проблеми.
Тази промяна и разнообразие нахлу директно не само на всяко работно място и във всеки дом, но и във всяка класна стая. Едни образоватлни системи си затвориха очите, за да изчакат бурята да премине и решиха да се барикадират, за да не ги завладее новото време: издигнаха стени за преодоляване с допълнителни изпити, тестове, критерии и администрация и обявиха, че така, както и досега децата са се подчинявали на общ стандарт, същото ще е и за в бъдеще. Тоест поставиха знак за равенство между минало, сегашно и бъдеще.
Други образователни системи, които наричаме устойчиви, модерни и съвременни предприеха друг подход: адаптираха се към разнообразните нужди на децата и ги подкрепиха за променливия живот, който им предстои наред. Точно тези образователни системи водят панели по международните образователни събития и каним техни предскавители на нашите конференции - но само, за да се похвалим, не че учим нещо от примера им.
Какво, ако имаме образователна система, която припознава и отчита цялата картина от всички нейни учащи? Образователна система, която не просто сляпо им преподава, а ги вижда и чува; не просто ги изпитва, а ги разбира такива, каквито са; не наказва грешките им, а търси начини да ги развива? Какво, ако имаме учебна среда, която е толкова разнообразна и динамична, колкото са децата, които са част от нея? Какво, ако имаме образование, което не е непосилна планина за катерене, а е широка пътека, в която няма значение от къде тръгваш и колко можеш, защото винаги има кой да те посрещне и винаги има път напред?
Реалната оценка за успешната образователна система не е колко двойки има на НВО, а колко ефективно е успяла да предвижи всички свои деца напред. Защото най-скъпите ни неща са децата - и в образованието, и в живота, и в обществото. Хванали сме се със зъби и нокти за тестовете си, за стандартите си, за учебните си планове, за учебниците си и сме забравили за децата. От десетилетия те се опитват да ни покажат, че нещо не е наред, но ние сме заети да им проверяваме контролните с червено и да им казваме и показваме колко много не се справят. И в крайна сметка, децата ни вярват изцяло и се превръщат в това, което чуват ежедневно за себе си. В България чуват само за оценки, домашни и контролни - това са ценностите, това мерим и нямаме за какво друго да си приказваме. На други места по света децата не се вълнуват от оценките си, защото фокусът в училище е на друго място; те са постоянно поощрявани за усилията си (малки, средни и големи), извънредното си старание, активното си участие в час, въвличането в живота на училището и общността си.
Големите знаем от личен опит, че правилните въпроси са много по-важни от правилните отговори. Иначе можем да прекараме десетилетия, решавайки грешните задачи и все нещо да не ни се получава. 21-ви век ни показва, че правилният въпрос за една успешна образователна система не се крие в това как всички да имат шестици. Оценката е следствие от положено усилие, а не причина за него. Все още виждаме образованието като съвкупност от оценки, а не от деца в класната ни стая. А най-важното за една образователна система са децата й. Добра отправна точка за смислен разговро би била: “Как чрез образованието можем да развием потенциала на всяко едно дете, без значение от къде тръгва, какъв език говори и какво е правило досега?”. Оценките ще дойдат сами след това.
Като създаваме приобщаваща, адаптивна и подкрепяща образователна среда, ние не просто инвестираме в индивидулани деца - ние изграждаме бъдещо общество, богато на таланти, с разнообразни способности и пълно с потенциал. Пътят напред изисква кураж, иновативност и непоклатим ангажимент към правото на всяко дете да получи образование. Но не какво да е образование, а образование, което да го чака там, където е то в момента и да му помогне да стигне висоти, за които не е и мечтало. Това означава образованието да е обърнато към децата и да ги следва по пътя на израстването им, а не обратното - децата да слдват унифицирана система и критерии, която не отчита индивидуалните способности и ниво.
Докато не започнем да си задаваме верните въпроси, няма да стигнем до верни отговори. Децата, обаче, не ни чакат - те си растат. Образованието е това, което решава дали ще го правят все по-малко можещи, все по-пасивни, все по-демотивирани и потиснати - или амбицирани, способни и уверени в динамиката, промяната и стреса на съвремения свят.
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина “Новото родителство” - пристига всяка сряда до 2000+ абоната.