До неотдавна, учениците избираха какво искат да станат като пораснат още в училище, след това кандидатстваха в най-добрите колежи/университети, в които могат да се класират, прекарваха години, придобивайки опит в съответната област и започваха работа в компании, които се нуждаят точно от техните умения. Кариери, които продължаваха цял един живот.

Сега, по мои изчисления, кариерата изминава половината си път за около 10 години. Очаквам, че в рамките на едно десетилетие този период ще спадне до 5 години. Напредъкът в технологиите ще се отрази толкова много в почти всяка индустрия, че цели професии ще изчезнат. И тогава, след около 15–20 години, ние ще бъдем изправени пред бъдеще без професии, в което повечето дейности ще се изпълняват от машини и разходите за основни нужди като храна, енергия и здравеопазване ще са пренебрежимо ниски — точно както сега са такива разходите ни за мобилни комуникации и информация. Ще навлезем в ера на изобилието, в която не е необходимо да работим, за да задоволяваме нашите основни нужди. Ще получим свободата да преследваме творчески /креативни начинания и да правим нещата, които наистина харесваме.

Не се шегувам. Промяната се случва толкова бързо, че нашите деца може би няма да има нужда да се учат как да шофират. До края на 2020, самоуправляващите се автомобили ще са много по-безопасни от тези, управлявани от хората и тогава ще обсъждаме дали да ограничим достъпа на хората до обществените пътища; както и чистите енергийни източници, като слънчевите и вятърните, ще могат да задоволят на 100% нуждите от енергия на планетата и ще струват една малка част от това, което изкопаемите горива и ядрено-базираното поколение от енергийни източници струват днес.

Въпросът, който много често родителите ми задават, е ако тези прогнози са даже приблизително верни, към какви професии да се насочат техните деца: дали е най-добре да се насочат в областта на науката, инженерството или технологиите (НТИМ), защото това са дисциплини, които водят до напредъка, който вече се случва.

Противопоставянето с хуманитарните науки е традицинно за родителите, защото в поседните десетилетия хуманитарните специалности — лингвистика, психология, история и изкуства все са били във финансово неизгодна позиция спрямо инженерните. Родителите винаги са окуражавали децата си да се насочат в области като финанси, инженерство, право и медицина, защото там са “големите” пари. Но това се променя.

Съветвам ги да не правят това, което родителите ни правеха: да ни казват да какво да учим, карайки ни да приемаме образованието като тежест; а вместо това, да окуражават децата си да преследват своите страсти и да обичат самия процес на учене. Без значение дали искат да бъдат артисти, музиканти или водопроводчици, за децата е много важно да разберат, че образованието е за цял живот и те трябва да бъдат готови постоянно да преоткриват себе си и търсят смисъл.

Всички ние трябва да можем да учим нови умения, да мислим критично, да овладяваме нови професии и да се възползваме от най-добрите възможности, които идват на пътя ни.

В наши дни технологиите са важно умение, така както са четенето, писането и математиката. Всеки трябва да бъде в състояние да използва компютър, да търси информация в Интернет, да използва програми за текстообработка и електронни таблици, да сваля приложения. Тези умения вече са обичайни и полезни за всяка професия. Хората, които усвояват социалните медии имат предимството да споделят знание и да се свързват с другите. Хлапетата в Силициевата долина, които могат да създават компютърен код имат предимството да стартират свои технологични компании.

Но това също се променя, защото вече става възможно за всеки да създаде приложение и да сглоби компютърни системи с индустриална мощ. В обозримо бъдеще професии като обработка и анализ на данни, софтуерно проектиране и био-инженерство ще бъдат водещи, а дизайнът и хуманитарните науки ще придобиват все по-голямо значение.

Стив Джобс е създал най-високо оценената от пазара компания в света, фокусирайки се върху дизайна. Той показа, че добрата инженерна работа е важна, но това, което има най-голямо значение, е страхотният дизайн. Можете научите творците как да използват определен софтуер и графични инструменти, но е много по-трудно да превърнеш инженер в творец. Инженерната диплома е много ценна, но чувството на емпатия (съпричастност), което идва от музиката, изкуството, литературата и философията дава голямо предимство в областта на дизайна. Историята като дисциплина, с която се изучава Просвещението или възходата и падението на Римската империя дава представа за човешките аспекти на технологиите и важността на тяхната използваемост. По-вероятно е един психолог да знае какво мотивира хората и да разбира нуждите на потребителите повече от един инженер, койно работи основно в технологичните дебри. Музикантът или художникът е цар в свят, в който можете да отпечатате триизмерно всичко, което можете да си представите.

Образованието винаги ще бъде платформата, върху която ще градим успеха си, но наистина вече няма значение какво точно ще учите. Моят съвет към учениците е, да завършат най-малкото бакълавърска степен в области, в които имат най-силен интерес. Те трябва да отидат в което и да е добро училище и да не бъдат обсебени от скъпите, елитни образователни институции, които ще ги натоварват със заеми и ще ограничават възможностите им за добро качество на живот. В гимназията, децата ще доразвият своите социални умения и ще научат как да взаимодействат и работят с другите; как да правят компромиси; да се справят с отхвърлянето, грешките и промяната. И най-важното, те ще научат какво не знаят и къде да намират ново знание, когато имат нужда от него. А ние можем да се надяваме, че децата ни ще развият най-ценното умение — истински дълбока страст към ученето.

Цялата тази несигурност и промяна може да изглежда обезпокоително. Но, както Питър Диамандис е казал: ”по пътя към изобилието ще има сътресения”. Светлината в края на този тунел, може би е свят, в който стремежът към просвещение е по-съкровен от преследването на пари.

Вивек Уадуа е сътрудник в Rock Center по Корпоративно управление към Стандфордския университет, директор “Изследвания” в Центъра по предприемачество и изследвания в универститета Дюк и почетен сътрудник в Singularity University.