Защо развиването на активно слушане е ключът към добрите комуникационни умения.
💥 Предизвикателството
Груповата дискусия започва. Мартин започва да разказва нещо вълнуващо от изминалите почивни дни. Но преди да е завършил първото си изречение, Георги вече го прекъсва с "А пък на мен вчера … ". След 5 секунди Анелия също се включва с "Да, но знаете ли какво направи моята сестра...".
Мартин замлъква - и приключва с опитите да се доизкаже. А вие се чудите защо никой не слуша никого.
Опитвате се да обясните: "Децата, трябва да се изслушваме, когато някой друг ни говори." Те кимват. Определяте правило: "Не се прекъсваме!" Обещават.
5 минути по-късно се случва същото. Един разказва за динозаври, друг вече мисли какво ще каже за своето куче. Едно споделя за проблем с приятел, друго дете вече вдига ръка да сподели за своята игра.
Чувствате се като рефер на турнир - всеки иска да говори, никой не слуша.
И най-тъжното? Децата, които имат какво да кажат, постепенно се умълчават. Защото какъв смисъл има да споделяш, когато никой не те чува - както на сутрешна дискусия, така и при отговор на въпрос в час?
Проблемът не е в липсата на "добри маниери". Проблемът е, че децата не са научили КАК се слуша активно. А слушането е умение - не даденост.
Затова не можем да очакваме нещо, на което не сме ги научили.
️⭐️ Решението
Активното слушане не се учи с напомняния "да слушаме внимателно". То се изгражда чрез конкретни техники, игрови практики и визуални подсказки, които правят слушането видимо, измеримо и надграждащо се.
Представете си: едно дете споделя история, а другите децата го гледат в очите, кимат с глава, после задават въпроси за това, което са чули. Без напомняне от вас. Защото са научили как.
Възможно е :) Ето как можете да го постигнете:
🪞 Техника "Огледалото на слушането"
Стъпка 1
Правим слушането видимо
Създайте плакат “4-те знака на добрия слушател" (с картинки):
👀 1. Очите ни гледат говорещия
🙂 2. Лицето ни показва интерес
🤫 3. Устата ни е затворена, докато другият говори
🧠 4. Мозъкът прави "снимка" на това, което чува ("Аха, чувам, че ми говориш за…")
Поставете го на видно място в класната стая. Визуализацията е ключът – децата трябва да видят какво означава "да слушаш".
Стъпка 2
Играем "Огледалото"
Започнете със семпла игра по двойки:
- Едно дете говори 30 секунди на друго дете за тема, която обича (любимо животно, игра, храна). Можете да пуснете таймер, за да се ориентират във времето.
- Другото дете е "огледало" - неговата задача е да покаже всички 4 знака на добрия слушател.
- След това двамата си разменят ролите.
🚩 Ключов момент: Минавате между децата и след всяка смяна питате слушателя: "Какво чу? Кажи ми 2 неща, които твоят партньор ти сподели." Опитайте да чуете всички деца. Така проверявате дали слушането е било реално, а не само "отбиване на номера".
Играйте тази игра 5-10 минути, 3 пъти седмично през първата седмица. Децата много бързо усвояват модела, а и им е интересно, заради темите, които си споделят.
Ако вече работите с платформата ни Red Paper Plane, ще откриете тази тема в Учебна програма "Приказни герои" > Модул 1: "Откриваме магията на разказването" > Тема 4: "Слушаме с всички сетива".
Стъпка 3
Преминаваме към реални разговори
3️⃣ Когато децата вече са усвоили играта, въведете "правилото на три":
Когато едно дете сподели нещо в групата, трима други трябва да покажат, че са чули, преди разговорът да продължи. Започнете със семпла игра по двойки:
- Едно дете говори 30 секунди на друго дете за тема, която обича (любимо животно, игра, храна). Можете да пуснете таймер, за да се ориентират във времето.
- Другото дете е "огледало" - неговата задача е да покаже всички 4 знака на добрия слушател.
- След това двамата си разменят ролите.
Как показват, че са чули? Избират си един от следните опции:
- Вариант 1: "Чух те, че разкзваше за ..." (повтарят част от споделеното)
- Вариант 2: Задават въпрос свързан с това, което са чули: "Кога стана това?" / "Как се почувства?"
- Вариант 3: Споделят връзка: "И на мен веднъж ми се случи нещо подобно..."
🚩Важно: В началото вие ще трябва да подканвате: "Кой може да покаже, че е чул Марто?" Но след 2-3 седмици децата започват да го правят спонтанно.
.
✅ Полезни съвети
Кои са сигналите, че техниката работи:
🗓️ Първа седмица: децата се опитват да покажат знаците, но все още с напомняне
🗓️ Втора седмица: започват да задават въпроси на говорещия, без подканване
🗓️ След месец: децата сами казват "Не чух какво каза, може ли да повториш?"
Какво да избегнете:
- Не превръщайте слушането в наказание, ако не работи - "Седни и слушай внимателно!". Слушането трябва да е игра, а не санкция.
- Не прекъсвайте детето, което говори, за да поправите друго - това показва, че дори вие не слушате докрай :) Изчакайте.
- Не очаквайте моментална промяна при всички деца - някои се учат по-бавно и им трябва време. Хвалете малките стъпки.
- Не забравяйте да давате личен пример - когато дете ви споделя нещо, покажете 4-те знака на добрия слушател. Децата учат най-много от това, което виждат вие да правите.
Ако не ви достигат време/ресурси:
Не се отказвайте - опитайте по-лека версия:
- Нарисувайте 4-те знака на добрия слушател на дъската (очи, усмивка, затворена уста, мозък).
- При всяко кръгче за споделяне, попитайте 2-3 деца: "Какво чу от твоя съученик?"
- Хвалете публично всяко дете, което показва знаците на слушането.
- Повтаряйте ежедневно в продължение на седмица.
Постоянството печели, не идеалното изпълнение.
Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за имейл бюлетина "Новото образование" - пристига всяка седмица.