Аз съм Бела Димитрова-Илиева и съм от Разград. Завършила съм бакалавър, две магистърски степени и имам и специализация. Вече над 10 г. работя в системата на образованието, а през последните три съм и педагогически съветник.
От 4 години работя в СУ „Св.св. Кирил и Методий“ гр. Златарица. Децата ми са по-специални — голяма част са от малцинствата и живеят в социално-бедни семейства, отглеждани са от един родител или в най-добрия случай от роднина. Средата им е жестока и малчуганите са немотивирани, отчаяни, озлобени. Училището е единственото място, където намират усмивка, подкрепа, храна и топла дума.
Разбира се, има деца от здрави, образовани и стабилни семейства, но за съжаление са малко. И противно на това, което очаквате да прочетете — с тези деца се работи най-трудно. За тях трябват постоянни всекидневни усилия, за да им покажеш, че са по-добри, че наистина могат повече, да ги мотивираш да не спират да се борят и да вървят напред. И така, всъщност, да не им позволиш да паднат на нивото на останалите.
Какво ме мотивира? Аз съм реалист съм и знам, че не мога да променя мисленето на родителите, не мога да променя и всички деца. Но в началото на всяка година си казвам „две деца да променя, това ще е голямо постижение“.
Имам момиченце на 5 годинки, казва се Теадара — уча я да говори, да споделя, да намираме решения. Но трябва с много неудобство да си призная, че замислена и забързана да помогна и променя другите деца, моето често остава някъде на заден план… Уча Теа да бъде добър човек и да следва добрите примери — всяка вечер четем приказки и задължително говорим за нещата от деня, които не е казала преди това. Изслушвам я, подкрепям я и я насърчавам да опитва, да търси, да греши. И не пропускаме ден с баща й, без да й кажем колко много се гордеем с нея. И че я обичаме безкрайно.
Аз съм борбен човек. Психолог съм по професия и призвание, пълна съм с идеи как да работя с децата си. В момента съм се спряла на няколко проекта: В 1 и 2 клас правя „Приказкотерапия“ с различни теми, които са насочени с цел превенция намаляване на агресията, емоции и чувства, изграждане на ценностна система. С останалите класове работя по превенция на тормоза, агресията, говорим си за наркотиците, правя здравни обучения и още ред неща.
Започнах да работя по програмата на Red Paper Plane тази учебна година, въпреки че исках да го направя още от миналата. Очаквах, че точно програма като “Дизайн шампиони” ще даде нужното самочувствие и увереност на тези деца. Темите са интересни, работи се само в екипи и децата трябва да си помагат взаимно, динамиката на проекта е сериозна, а ангажираността им — висока. И това и постигнах — когато минем някой от дните на мисията ни, те казват: „Олеееее, госпожо не знаех, че аз мога да правя това?!” Трябва да видите блясъка в очите им, аз наистина няма как да го опиша. Само отговарям с усмивка: “Видя ли, че можеш, справи се чудесно!“. И в петък, току-що завършили проекта, малките ми дизайнери вече ме питат нетърпеливо: “Коя е следващата мисия, госпожо, коя е? Вие знаете, нали, ама не ни казвате!”
Виждам резултатите си, виждам как децата идват и все питат „кога пак ще дойдем при Вас“ — интересно им, научават нови неща, откриват се. Това е най-големият ми стимул. Това ми дава увереността, че съм на прав път.
Благодаря ви, Red Paper Plane за емоциите, които ни подарявате с всяка нова мисия!
“Има два вида учители — такива, които те заливат с толкова много информация, че оставаш скован, и такива, които само с един малък подтик ти вдъхват сила, с която можеш да скочиш чак до небето.” — Робърт Фрост
Бела Димитрова е един от нашите Звездни учители. С нейния разказ Бела ще ни потопи за малко в света й, за да научим повече за всекидневните й предизвикателства, които неуморно преодолява, за да създаде мотивирани и уверени деца. Ще разберем и как използва програмата ни Дизайн шампиони, за да изпълни мисията си успешно.
Искате да получавате редовно текстове като този?
Запишете се за имейл бюлетина ни.