Въпроси, отговори и решения
Red Paper Plane, “Дизайн шампиони”, програма за проектно-базирано обучение, мисии — това е отговорът!
Това е отговорът на въпроса, който си задавах след края на учебната година на моите (вече бивши) второкласници. Как да направя училището привлекателно, въпреки трудните уроци, които изведнъж щяха да връхлетят порасналите през лятото бъдещи третокласници? Как да ги мотивирам да проявяват по-силно желание да бъдат по-добри в това, което правят? Как да създам положителна образователна среда в класната стая, където те са по осем часа дневно?
Този отговор се завъртя в главата ми, когато случайно попаднах на информация за дизайн мисленето. Веднага реших да проверя за какво става въпрос. Предложеният модел на обучение в сайта Red Paper Plane ме заинтригува силно. Резултатите, до които се прогнозира, че се достига, ме впечатлиха. Не резултати, измерени в оценки, а резултати, даващи на децата увереност в собствените им възможности. Винаги съм се стремяла да възпитам точно такава увереност: да откриват грешките си, да ги приемат, но и веднага да търсят и предложат възможност за поправка.
Като прочетох, че крайният резултат не е цел, а целта е да извървим пътя към него, реших, че това е „нещото“, което ще ми помогне да направя посещението в училище желано, че това ще ми даде шанс да предложа на учениците емоции, които едва ли по друг начин бих могла. Силно искам и се получава децата да идват с желание в класната стая, защото знаят, че всеки ден им носи ново предизвикателство, което ги кара да извадят на показ най-добрите си качества.
Всички тези мисли изразих в съобщение до създателите на Red Paper Plane. Не вярвах, че ще получа отговор и че ще успея да осъществя такова предизвикателство. Стори ми се прекалено хубаво, но и доста сложно, за да стане. С вълнение прочетох отговора на Цвети Камова. Реших да говоря и по телефона с нея, защото имах много въпроси. След разговора разбрах, че съм взела правилно решение да работя с Red Paper Plane. Важно бе да успея да убедя и родителите, че това, което предприемам, си заслужава.
Oказа се, че в паралелката ми ще дойдат група нови деца, което е труден за решаване въпрос. “Дизайн шампиони” беше добра възможност за приобщаване и създаване на нов екип, защото учениците ми вече са в трети клас. А от два различни колектива, как се прави едно цяло?!
Очаквах с нетърпение решението на родителите. Предоставих им предложените от Цвети Камова материали и им дадох възможност и време да помислят, обсъдят, потърсят още информация и да ми отговорят. Когато получих положителния им отговор, на всички до един, не можех да сдържа вълнението си и нямах търпение да започваме. Вярно, все още не знаех какво, но знаех, че ще е страхотно.
Магията на мисиите
Предварително уведомих деца и родители в коя седмица ще е първата ни Мисия: Архитект (провежда се по една мисия месечно) и ги помолих да набавят необходимите материали — кашони, тиксо, ножици, целофан. Пазех в тайна за какво ще са ни необходими. Това допълнително покачи емоциите. Децата изразяваха най-различни предположения, но никой не стигна до верния отговор. И до ден днешен не казвам предварително какво ще правим, докато не настъпи денят, в който трябва да го правим. Така класната ни стая се превърна в склад с кутии и кашони. Имам 24 деца и всяко носеше поне по два броя. Купчината растеше, а с нея и любопитството, и нетърпението, и емоциите у децата. У мен растеше желанието да започваме. Едва се удържах да не разкрия подробности, но това си е част от магията на мисиите.
Провеждам занятията пет поредни дни следобед по час и половина, когато в групата за целодневно обучение имат занимания по интереси. Благодарна съм на колегата Росица Милева, че прие присърце идеята ми и ми помага във всеки един момент. Само две деца не посещават групата, но техните родители ги водят в определения за начало на мисията час. Щастлива съм, че всички родители са отворени към новото. Те разбраха, че чрез проектно-базираното обучение подготвяме децата за ситуаци