Това е моят отговор към всички:
- които искат да научат децата как се търси релевантна информация по “Човек и природа” чак в 3-ти клас
- които искат да развият уменията на децата за презентиране чак в 4-ти клас
- които искат да качат ангажираността на децата с учебния материал чак в 5-ти клас
- които искат да накарат децата да работят по екипи чак в 6-ти клас
- които искат да ги накарат да идват с желание в училище чак в 7-ми клас
- които искат да развият предприемачески дух у децата чак в 8-ми клас
- които искат да качат мотивацията на учениците чак в 9-ти клас
- и т.н.
Умения и компетенции започват да се развиват отрано — от 3–4 годишна възраст. Те се надграждат постепенно, докато не се превърнат в навици, които да усъвършенстваме през целия си живот.
Да си помислим за последния път, в който искахме да се отучим от стар навик и да се приучим към нов (напр. “Искам да тръгна на фитнес”). Колко време ни отне? Успяхме ли или се отказахме? Продължихме ли след това? А после отказахме ли се отново? Усилията са неимоверни и работят само с безкрайно повторение, докато не покажем на мозъка, че така искаме да започне да го прави вече. И пак — колко е лесно да се откажеш… (“Този петък има парти, може да пропусна фитнеса ...”). И всичко отначало :)
А защо тогава си мислим, че ключовите личностни умения се учат с няколко урока, срок или два, и сме готови? Колко време си представяме, че отнема да развием търпение и концентрация дотолкова, че да кажем уверено, че я владеем? А проактивност? Увереност?
Уменията не могат да бъдат развити с краткосрочни мерки, защото тези мерки постигат краткосрочни резултати. Това не са откъснати интервенции, предмет в 6-ти клас, няколко урока по предприемачество, клуб по интереси или час за отдих.
Ако искаме да гоним дългосрочни цели (каквито, безспорно, са уменията), ни трябва цялостен подход, който търпеливо и уверено да върви в желаната посока. Това е основна, стратегическа цел на образованието, която може и трябва да започне още сега, но е безсмислено да продължи един час, един срок или една учебна година. За да се случи успешно, тя трябва да кънти и ехти във всеки един елемент от образованието — предмети, учебници, организация на занятията, техники, нива, оценяване, методи, учители, пространства.
Уви, липсата на дългосрочна цел/подход/визия в образованието и координирани действия във времето също е вид стратегия и също води до своите резултати. Всички ги виждаме — и живеем всеки ден с проблемите, които те създават за децата ни, за нас, за учителите, за обществото.
В страните с модернизирани учебни системи образованието се гради на компетенции — как се движим през годините, в кое напредваме и в кое можем да се подобрим. Учителите не бързат слагат цифрови оценки, защото сме хора и не всички сме добри във всичко. И не трябва да бъдем. Учителите целят друго - да подпомогнат израстването на децата си, а то се постига по други начини.
Аз искрено вярвам, че образованието е, за да ни покаже как да вървим уверено напред в живота си и да ни помага да се развиваме в тази посока, в която искаме.
Когато системно показваме на децата как те сами да създават смислени за тях неща и да решават предизвикателства, те овладяват процеса на “постигане на успех” в най-разнообразни и непознати ситуации. А от тази позиция ще видим и как естествено мотивацията им ще се повиши, качеството на ученето ще се подобри и те ще бъдат много по-активни участници в света около тях.
А има ли по-добро нещо, което можем да дадем на децата?