Преди две седмици синът ми стана на 6, а дъщеря ми направи 4. Октомврийският ми период е изключително натоварен, защото седмица след тях и съпругът ми стана на 35. В общи линии, няколко партита по-късно, нямах търпение да посрещна ноември. Та…

Предният уикенд беше отделен за парти със семейството. Подготвихме тържеството “the Red Paper Plane way” — участваха всички заинтересовани. Направихме списъци с гостите, поканихме ги, писмо за желани подаръци, направихме меню, списъци за пазаруване. Ани беше отговорник плодове и зеленчуци, Сони — всичко останало. Пазарувахме, веселихме се, след това всички заедно приготвяхме храната. Следихме списъка с менюто, в което отбелязвахме докъде сме — две баници, лимонов кейк, четири дози кексчета (рецептата е на децата и се получава супер вкусно — с желирани бонбони, шоколадова глазура и цветни пръчици). Както Сони каза: “когато сме го приготвили ние, е най-хубаво”. И така, в петък всичко беше готово за гостите за събота.

Но само до късния следобед, когато Сони дойде и ми каза:

— Аз искам да правя фокуси за гостите утре.

Познавайки темперамента на детето си, реших да уточня за всеки случай:

— Искаш да изнесеш представление утре?

— Да, с 5 фокуса.

Бях много изненадана. Тази инициатива и демонстрация пред публика щеше да е голяма стъпка — и той го осъзнаваше добре. Когато започнахме да приготвяме фокусите, ми каза:

— Сигурно ще забравям неща. Но ти ще ми помагаш, нали?

След първата репетиция ми каза:

— Аз ще имам нужда от няколко упражнения, защото искам да го казвам по-интересно.

Малко по-нататък в правенето:

— Аз знам, че някои фокуси няма да ми се получат. Но нищо, така се учат хората.

И така. След три репетиции, много разлята вода по пода, забравени думи и имена на фокусите, Сони беше сравнително готов. Започна да планира самото представление:

— Искам да купим шапка и пръчка, за да изглеждам като фокусник. Искам така да е масата, ей тук да застана, ей така да изляза. Искам да направим списък с фокуси на хладилника, за да ги гледам, защото ги забравям. А и е добре имената да им чета, че ги бъркам. Нямах много време за подготовка, но ще е супер изненада за всички! И ще е весело!

Ани категорично отказа да е публика. И доброволец не искаше да е — магьосник или нищо! Сони трябваше да го измисли. Говори с нея, но и двата му плана претърпяха провал. Викове, после тишина и сърдити деца. Трябваше все нещо да измисли, ако искаше утре да има шоу. И така, около час по-късно имахме Маг Сони и Асистент Ани, които заедно изпълняваха фокуси. Сони разпредели ролите, за да има пълноценен помощник и представление.

Мислихме, че за Ани трябваха още репетиции — оказа се, обаче, че на нея й идваше отръки и една беше достатъчна. Сони видя, че тя импровизира по-бързо и по-артистично от него. Усети, че тя успява да грабне публиката веднага и да държи веселото настроение постоянно. Направи му впечатление, че веднага запомня фокуси

Как какво — използва всичко това в своя полза. Викаше я на сцената често, оставяше я да се забавлява с публиката, изчакваше всички да се смеят на позите и думите й. Стана прекрасно представление!

Сони, обаче, трябваше да прескочи много препятствия, за да има шоу — забравяше думи, два фокуса не станаха от първия път, аз обърках материалите му за единия трик, подвикваха му от публиката (“не се чува, усмихвай се повече, не се вижда”). Но успя — не се отказа нито за миг, изнесе цяло половинчасово шоу и завърши с усмивка и планирани ефекти. Бяха невероятни и двамата — Маг Сони и Асистент Ани.

На лягане му дадох обратна връзка:

— Сони, днешното представление беше чудесна идея и всички се забавляваха много. Поздравявам те — видях колко много усилия вложи, за да го направиш. Някой неща ти се получиха, други не, но ти не се отказа. След всяко излизане опитваше да промениш каквото не е работило добре в предния фокус. Браво на теб!

И Сони ми отговори:

— Много хубав ден имах днес. Има много неща, които трябва да променя следващия път, за да стане още по-добре. Но само така се учим да сме фокусници.

Беше магически ден! Децата показаха, че знаят как се прави истинско представление. Което е прекрасно, защото ги чакат още много и най-различни представления в живота им.

P.S. Ако искате рецептата на децата за най-вкусните кексчета с шоколад, пръчици и желирани бонбони, пишете ми на tsveti@rpplane.com