> Да познаваме

Ядът е много вероятно да изглежда като друго чувство, което да "бие на очи" на пръв поглед. Зад него могат да се маскират неща като тревога, тъга, вина, страх и срам - всички те могат да доведат до "разгневени" реакции. Най-доброто място да започнем е, като забележим или се опитаме да открием какво предшества или води до агресивно поведение при децата.

> Да осмислим

Ядът служи за нещо много важно - да покаже непосрещнати нужди. За него говорим като за "неразопаковано" поведение - т.е. нещо, което има нужда да бъде погледнато в по-широк контекст, за да си дадем сметка за причините и да го "разопаковаме". За това ни помагат въпроси като:

Какво предшества изблика? Дали се проявява еднократно или системно?
Какво се случва при детето у дома и в неговия/нейния кръг приятели?
Възможно ли е нещо в училище / в градината да допринася допълнително - иска ли детето нещо определено (по-високи оценки) или се опитва да избяга от нещо (труден учебен материал)?
Каква е връзката ми с това дете и какви отношения имаме? Има ли други начини, по които мога да повлияя върху това поведение?

> Да действаме

В момента - Опитайте да оставите детето малко само и на спокойно, като помолите останалите деца да зе заемат с по-тиха и спокойна дейност. Ще помогне, ако останете близо до детето, докато то се успокои, преди да го ангажирате отново с нормалната учебна дейност.
Назовете, за да спрете - Докато сте в момента на гнева, назовете емоцията – “Чудя се, дали си ядосана, защото...” или “Забелязах, че сякаш те е яд или може би си тъжен, защото...” Така детето ще разбере, че сте до него в този момент, че се опитвате да осмислите заедно с него какво се случва и, говорейки съобщително (а не с въпроси), ще повлияете положително на евентуални последващи изблици.
Помощ от приятел - Помислете кой в класа / групата може да помогне в този случай, за да прояви емпатия и разбиране. Децата често са много по-добри в това от нас самите по техния непринуден, детски начин.
Когато има малко време - Учителите са изключително важни за децата и когато те усетят добрата си връзка с вас, стават много по-отворени да потърсят помощ при нужда или да споделят ситуации. Освобождавайте си малко време за такива индивидуални контакти с децата, по време на които хем да ги помолите за помощ (да подредите столовете, примерно), хем ще ги питате въпроси за тях самите и ще имате възможност да чуете какво всъщност ви казват.

> Да планираме

Какво е поведението, което искаме да видим? Спокойствие. Ето няколко въпроса, с които не само да се подготвим предварително за по-бурни ситуации, а и да стимулираме спокойствие при децата и при нас самите.

Какви са възможностите да похваля и обърна внимание на желаното поведение (спокойствие)?
Кое поведение при децата мога да игнорирам? Експертите препоръчват 10 позитивни коментара на 1 негативен.
Каква информация мога да предоставя на родителите и как да ги включа? Опитайте нашите наръчници за спокойни деца и за спокойни родители.
Как мога да потърся съдействие от друг учител/колега, който се справя добре с успокояването на децата, като използвам този ценен опит?