> За какво ни помага?

Емоционалната грамотност (способността да назоваваме и разпознаваме различни емоции) е ключова за начина, по който обмисляме и възприемаме чувствата си и контролираме реакциите си. Това е от изключителна помощ при разбирането и взаимодействието ни с другите хора.

Играта "Личице-яйчице" изгражда емоционална грамотност, като стимулира децата да мислят за емоциите, да ги назовават и да ги споделят. Със занимението ще ги провокираме да разказват за емоциите си, докато игровизираме по забавен начин нашите ежеднвни случки. Също така ще изискваме да забелязват, отчитат и разпознават чувствата и на другите по време на тези ситуации.

Когато работите с по-малки деца от предучилищни групи, то сведете списъка с емоциите до базовите 5-6: щастлив, тъжен, ядосан, учуден, изплашен. С течение на времето добавете и останалите от списъка, но едва след като сте се уверили, че всички деца разпознават много добре основните емоционални състояния у себе си и при другите.

> Преди да започнем

#1

Раздайте на всяко дете комплект карти (принтиран на по-дебела хартия 160 гр., например) и отделете време, за да обсъдите какво ли биха могли да означават тези изражения (отговорите са тук).

Питайте ги въпрос след въпрос, като изчаквайте всички отговори и предположения. Не давайте мнение (вярно/грешно), а продължете да питате: "Добре, а някой има ли друга идея?", докато не стигнете до по-точно предположение: 

• "Как ли бихме могли да се чувстваме, ако имате това изражение на лицето или изглеждаме така?"
• "В какъв момент можем да се чувстваме така?"
• "Днес някой почувства ли се така?"
• "Днес някой видя ли друг човек с такова изражение?"

Помолете децата да напишат емоциите на техните работни листа. Те могат също така и да ги оцветят, за да ги персонализират. След това нека изрежат картите и да напишат името си на гърба на всяка.

#2

Сега е време да поиграем на "Личице-яйчице". За да играете, всяко дете има нужда от собствен комплект карти, които ще използват като съдии по време на конкурс и ще ги държат високо, за да показват как се чувстват по време на най-различни ситуации.
Важно! Всяко дете може да държи повече от една карта, когато иска да покаже смесени емоции. Насърчавайте това, особено при по-големите деца.

Нека играта започне! Стартирайте всяка ситуация с "Как би се чувствал/а, ако ...?". Казвате ситуацията и всеки трябва да вдигне карта / карти, за да покаже емоциите си. Ето ситуации, които можете да споделите с децата:

• Приятел ти даде покана за рожден ден?
• Сладоледът се изплъзва и пада на земята, още преди да си го опитал?
• Мама ти прочете приказка преди сън?
• Приятел ти се ядоса и те удари?
• Получиш похвала за страхотната си работа в училище?
• У дома ти се скарат, защото си разхвърлял яко в стаята си?
• Много те боли коремът?
• Извикат те да направиш нещо, защото си много добър в него?
• Паднеш на земята пред всички деца на двора?
• Някой открадне нещо твое любимо?
• Възрастен те помоли да направиш нещо, което хич не искаш да правиш сега?
• Приятел те помоли да направиш услуга, а ти не искаш?
• Пристигаш на ново място, където никой не познаваш?
• Играеш си на любимата игра с приятел?
• Не разбираш въпроса, който те питат?
• Заминавате на море, но тепърва имате да оправяте багажа?
• Стигате на морето и хукваш по пясъка към водата?

Винаги се старайте да завършите играта с позитивна ситуация/емоция. След това раздайте на всяко дете по един кламер или плик, за да прибере картите си. Нека го надпише, за да си ги познаят следващия ден, като играете пак.

Важно уточнение: Обяснете на децата, че е нормално, ако някои от тях покажат карти с еднакви емоции. Също така е напълно нормално двама човека да реагират по различни начини на една и съща емоция. Например: някои хора треперят, когато са засрамени, други стават тихи и гледат настрани. Както и когато подарим подарък на някого, той може да е супер щастлив и да го покаже с усмивка, може обаче и да се смее, да се изненада, стъписа, а дори и да се засрами.