Коледа и като цяло всички празници - именни дни, рождени, поводи - винаги са ми били удоволствие. Аз обожавам да правя подаръци и изненади. Дори в моментите, в които чисто финансово ни е било истинско предизвикателство у дома, все имам идеи с какво да изненадам. 

Докато не дойде тази Коледа и един по-специален човек - баба ми, едната от двете ми останали баби по всички линии. Тя е много възрастна, но и супер бойна баба - хем живее наблизо, хем я виждаме рядко, както и я чуваме рядко. Та, остана нейният подарък. Имах идеи, видях обаче нещо конкретно, което реших че ще е супер попадение, но все пак реших да я питам. И така, звъннах й и имах интересен предпразничен разговор с нея пред пълните рафтове, кошове и етажерки на един голям празнично украсен магазин в София. 

Аз, много приповдигнато: “Бабо, здравей! Точно съм се спряла пред работилницата на дядо Коледа и се чудя кое да ти донесе той като подарък :) Да ти кажа ли между какво се колебая?”

Баба ми: “О, бабе! Добре, че ми звънна - нищо не ми купувай! Знаеш ли, рожбо, аз нямам нужда от нищо, защото съм пълна с всякакви вещи - дрехи, обувки, якета, шалове, чаши. Прелива в къщи. Само дето няма къде да ги нося тези обувки, няма кой да ги види тези дрехи и на кого да сипвам в тези чаши и така си стоят там, прашасват си. Мдааа.”

Аз продължих позитивно, за да завие разговорът в друга посока: “Е, все нещичко ти се иска дядо Коледа да ти остави под елхата. Нещо, което скоро си гледала или за което си се чудила…..”

Баба ми: “Не си давайте парите за мен, защото аз нямам нужда от нищо. Имам си всичко!”

Баба ми, както всеки човек - от фъстъците до гигантите, от най-малките до най-прегърбените, през най-изправените и най-тихите, има своите нужди, за да живее добре и да се чувства щастлива. Да, имаме базови нужди, за да живеем - като хубава храна, дрехи, топъл дом, доходи, болнична помощ, сигурност. В това отношение, баба ми е права - няма нужда от тези неща, защото вече ги има.

Но това далеч не са всички наши нужди, за да живеем пълноценно като хора. И тя формулира много добре другите, по-дълбоките си нужди, въпреки че не ги каза директно - “къде да ги нося тези дрехи и на кого да сипвам в тези чаши”. Всеки човек има нужда от внимание, подкрепа, общност, интересни занимания, признание, каузи, които да защитава. За да не изживява просто така живота си, а за да живее смислено, осъзнато и щастливо. Точно от присъствието на тези неща, всъщност, зависи и доброто ни качество на живот.

При децата, разликата между нужда и желание е още по-абстрактна. По-малките деца трудно определят нуждите си, още по-трудно ги отделят от желанията си и е почти невъзможно да приоритизират нужда пред желание. С течение на възрастта и целенасоченото влияние на по-големите наоколо (родители, роднини, приятели, учители), тези понятия се изчистват в детската глава. Те се изчистват и в нашата глава по отношение на малките ни съкровища, защото, нека си признаем, по-лесно и по-често удовлетворяваме желанията пред нуждите на децата си. А защо така се получава?

Нуждата е това, от което детето (и всеки човек) има потребност, за да се развива добре емоционално, физически и когнитивно (обич, разбиране и сигурност, добра храна, време сред природата, уважение, учене). Децата не могат да назоват нуждите си веднага и удовлетворяването им не носи моментална усмивка. Нуждите са абстрактни, инвестицията в тях е дългосрочна и ежедневна, а успехът е неизмерим. Затова и често като възрастни приоритизираме желанията, които са ясни пред нуждите, които не са осезаеми. Така се чувстваме ние добре, като родители - виждаме усмивките, чуваме вика от радост, получаваме силна прегръдка и се радваме на моментално удовлетворение от нашите (често финансови) усилия. И така, два-три дни :)

Тоест, желанията се назовават моментално - куче, колело, нова рокля, нови кецки, нов конструктор. Задоволяването на желание носи радост до небето за много участници в процеса - производителя, маркетинг агенцията, детето, баба и дядо (дето са купили конструктора) и всички онлайн приятели, които ще харесат споделената снимка. Децата нямат нужда от тези неща, за да се развиват добре и пълноценно и нито в краткосрочен нито в дългосрочен план резултат няма, даже след няколко дни (след няколко часа, понякога) има ново желание. 

Отделете време днес за сверяване на часовниците. Попитайте малките си юначета “Има ли разлика между нужда и желания?”, “Кажи ми няколко твои нужди?”, “Кажи ми няколко твои желания?”, “А кое от двете е по-важно?”. В никакъв случай не давайте вие отговори, не слагайте ваши думи в устата на детето, не оцветявайте с интонация въпросите, просто питайте, за да проверите къде сте по пътя. Отделете си време днес, за да попитате и себе си същите въпроси. Какво правите, за да посрещате нуждите си и тези на малчуганите у дома - не само първичните, но и по-дълбоките? Новата година е чудесен момент, за да работите заедно в тази посока - като семейство, като един супер екип! Започнете като си дадете по 10 целувки през деня, отделите 20 истински минути заедно вечерта, гледате се усмихнати една пълна минута или проверите кой е най-силният вкъщи на канадска борба с хлъзгава покривка ;)

И коледните, и новогодишните празници са връх в удовлетворяването на желанията. Но когато преминат, не си спомняме подаръците, а си спомняме времето с баба и дядо, смехът около масата, вкусният тиквеник на леля, пътуването до роднините в провинцията и силната прегръдка на чичо, която те оставя без дъх и след нея всички се смеете силно. Защото, въпреки десетките торби с подаръци, пренесени в багажника на колата, най-истинските дарове са били извън тях.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.