Човешката раса наблюдава повече социални и технологични промени през последните две десетилетия, отколкото през всички предходни векове, взети заедно. Нещата се променят толкова бързо, че едва имаме време да се изправим след една технологична вълна, преди следващата да се разбие на палубата и отново да ни подкоси краката.

Лесно е да разберем защо всичко това се случва, когато погледнем на технологичното развитие от историческа гледна точка. По-старите технологии като телефона и автомобила са били възприети от потребителите постепенно, бавно, понякога с течение на десетилетия. По-новите технологии, като мобилния телефон и социалните медии, се разпространиха изведнъж, почти мигновено - като процесът от създаването им до на практика универсалното им използване не отне почти никакво време.

Днес всяка нова технология се разпространява със смайваща скорост. Това вече не е "крива на навлизане на пазара", както наричаха процеса икономистите, а е направо "ракета за навлизане на пазара". С помощта на изкуствения интелект, генното инженерство и роботиката, този темп е малко вероятно скоро да се забави. Това "подрива" политическите, икономическите и социалните системи, както и културните норми и социалните роли в обществото.

Промените взимат своя дял и от нас - психологически и емоционално. А смущения заради нововъведенията има навсякъде - в бизнеса, в образованието и в ежедневието ни.

Примерите за такъв "подривен ефект" има в изобилие. Все още не успяваме да разберем напълно влиянието на социалните медии върху изборите и референдумите (за американски президент и за Брекзит, например), което поставя въпроса: Все още ли са възможни свободни и честни избори? Дори създателите на тези цифрови технологии, с които влияем директно, дори и несъзнателно върху поведението на хората, имат ограничено разбиране за тях и в някои случаи губят контрол, когато алгоритмите на изкуствения интелект поемат кормилото.

Като преподавател, виждам как училищата се запасяват с технологии "за по-доброто учене на децата" и след това виждам как се борят, за да ги приложат по смислен за обучението им начин. Парите, които харчат, не успяват да се превърнат в широкомащабно създаване на истинска добавена стойност. Което ми напомня ни думите на мениджмънт автора Питър Дракър: „Не бъркайте движението с напредъка“.

По време на скорошно шофиране със споделена кола в Манхатън научих от шофьора, че един от приятелите му декларира личен фалит, тъй като преди около десетилетие придобива два лиценза за такси в Ню Йорк за 800,000 долара и сега с услугите за споделяне на коли като Uber и Lyft лицензите струват нищожна част от това, която е платил. Тези подривни ефекти могат да се случат бързо, навсякъде и буквално да ни ударят в лицето. С автономните коли, които ни чакат зад ъгъла, дори шофьорите на Uber и Lyft скоро ще бъдат изправени пред тежки решения.

Горните примери от различни сфери на живота подчертават какви са силите на нововъведенията и каква е необходимостта да преработим политическите, образователните и икономическите си системи, за да сме адекватни на случващото се и готови да го управляваме. Само по себе си, създаването на промяна само в една сфера е вече плашеща задача. Представете си какво означава това в няколко измерения на живота ни.

В крайна сметка, опираме до нас самите в основата на всичко - ако не успеем да променим себе си, ще бъде невъзможно да повлияем на другите, на системите и институциите, които ни управляват и следва да ни създават възможности за по-добър живот. Затова, бързото учене и бързото действие са ключови за уменията ни да вървим уверенo напред.

Трите ключови незаменими умения

Има три основни качества, които съм убеден, че трябва да усъвършенстваме, за да се справим с предизвикателствата, които бързият "подривен" свят ни хвърля: да учим бързо, да сме устойчиви и да реагираме на света с обоснован оптимизъм.

Да учим "гъвкаво"

Това е способността и желанието ни да учим и след това да прилагаме ефективно наученото, за да създадем навик да сме готови за реакция дори и в непознати ситуации. Семената на ученето през целия живот идват от любопитството. Любопитството е вроденият ни порив да знаем, искрата, която ни кара да изследваме, откриваме, измисляме и преоткриваме. Днес, като започваме да "узряваме" и напредваме във възрастта, сякаш за повечето от нас няма смисъл да подхранваме любопитството си. Но ще трябва да го направим, и не само - ще трябва да се справяме много по-добре от сега. Ако не се учим, как ще се развиваме? А оттам - и как ще се адаптираме, как ще създаваме промяна за себе си и другите, как ще помагаме на света да бъде по-добро място, как ще се отличаваме от останалите и как ще помогнем на децата да могат всичко това, ако ние не го владеем?

Както прогнозира Алвин Тофлър: „Неграмотните в 21 век няма да бъдат тези, които не умеят да четат и пишат, а тези, които не могат да се учат, да се отучват и отново да се научават.“

Добре, как човек може да (до)развие способността си да учи "гъвкаво"?

• Бъдете любопитни. Започнете с въпроса "Защо?" Правете го непрекъснато. Правете го и с децата си - не спирайте въпросите им, напротив, карайте ги да питат още и още.

Откривайте. Опитайте нови неща и въвличайте в екипа си и около себе си различни и интересни типове хора. Правете го и с децата си - насърчавайте ги да откриват, да пробват, да не се отказват.

• Осмисляйте. Отделяйте време да разсъждавате върху това, което е станало или се случва. Обмисляйте своите действия, думи, постъпки - какво ги е провокирало и до какво са довели те. Колкото повече се (само)познаваме, толкова по-добре. Активно търсете обратна връзка от хората около и срещу вас и помощ, когато ви е необходима. И не на последно място - разглеждайте провала като възможност за учене.

Да сме устойчиви

Това е качеството, което позволява на човек да се съвземе, когато е съборен от живота. Помага ни да издържим, да продължим и да процъфтяваме. В новия ни свят на промените, справянето със стреса и провалите е жизненоважно, тъй като предизвикателствата се превръщат в основа на ежедневието ни - личностно и професионално.

Добре, как можем да (до)изградим устойчивостта си?

• Практикувайте преформулиране на проблемите. Как можем да видим предизвикателствата като възможности? Как можем да видим други страни на случващото се, освен тази черна и негативна, в която сме в момента? Трябва да се научим да правим тези ментални промени - да идентифицираме възходящите страни, а не само недостатъците на трудна ситуация, за да се самосъхраним и минем напред. Провокирайте и децата да виждат и позитивното лице на неприятна ситуация, в която са / сте в момента.
• Избягвайте мисленето тип "Жертва съм на ..." или „Защо ми се случва това точно на мен?“. То просто не е полезно, не е практично и не води до успех. 
• Медитирайте. Отделете си това безценно късче време в натоварения ден, в който да се върнете (или да отидете) там, където се чувствате добре и да оставите тежките багажи настрана.

Да сме реалистични оптимисти

Оптимизмът е склонността да се предвиди възможно най-добрият резултат. Реалистичният оптимизъм е мястото, където този оптимизъм е съчетан със здравословна доза реализъм и песимизъм. Реалистичните оптимисти са свързани с приемането на положителната емоция и превръщането им в осезаемо действие, водещо до реалистични решения.

Оптимизмът може да се научи. Мартин Селигман, който се смята за баща на позитивната психология, въвежда концепцията за придобит оптимизъм въз основа на своите изследвания върху придобитата безпомощност. Станфордският университет има проучване, базирано на изследванията на Мартин, с което може да се анализира настройката на човека в песимистично-оптимистичния спектър.

Добре, как да изградим реалистичен оптимизъм?

• Фокусирайте се върху положителното в дадена ситуация. Във всеки един момент показвайте и на децата къде е позитивната страна, накъде и как да могат "да видят" една ситуация. Търсете заедно с тях възможностите, които един проблем отваря.
• Прочетете повече за оптимистите и позитивната психология и поддържайте компания с хора, които имат едновременно оптимистичен и реалистичен поглед към живота.

Бъдете в момента тук и сега. Вниманието и концентрацията са умения, които пряко влияят върху съзнателните ни избори и изживяването на всеки миг от живота. А оттам - и на индивидуалното ни усещане за щастие и благосъстояние.

Докато се гмуркаме все по-надълбоко в 21-ви век, все пак тази година влязохме в третото му десетилетие, около нас се случват много неща, които нарушават способността ни да се адаптираме. И не само да се адаптираме, а и да преуспяваме в този век на промяната. Продуктите около нас остаряват за месеци, нови технологии се развиват за седмици, бизнес моделите се актуализират постоянно, нови машини се създават във всяко ъгълче на земното кълбо. Отдавна знаем, че коефициента ни на интелигентност (IQ) не е достатъчен фактор за успех. Здравословна доза емоционална интелигентност (EQ) и коефициент на устойчивост (RQ) са от решаващо значение, докато планираме пътя напред.

Днешният свят е свят на промяна, несигурност, новости, сложност и неяснота. В него не е важно откъде падаш или колко пъти падаш, а колко бързо ставаш. В този свят, ние решаваме къде е мястото ни. Можем да гледаме отстрани, да догонваме, да се адаптираме или да сме активна част от всички възможности, които новостите създават.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.