Срещам се много често с учители и директори. Повярвайте ми — всички до един правят проекти! Никой няма никакъв проблем с образователната система!

Неотдавна се запознах с топ учител в топ училище в Ню Йорк. Коментирахме как тя използва инструменти от дизайн мисленето в класната си стая, за да създава проекти за учениците. Дизайн мисленето е методология за креативно разрешаване на проблеми — тоест първо ти трябват истински, действителни проблеми, които да разрешиш по нов и различен начин (затова използваме думата креативно).

Учителката ми разказа, че ключовият момент в началото на всеки проект е в откриването и дефинирането на правилния (действителния) проблем от самите ученици. Там тя влага сериозно усилие и изисква същото от тях. Например, планират посещение на зоологическата градина в Ню Йорк с класа. Когато отиват там, прекарват часове в наблюдение и обикаляне, докато децата не започнат да “виждат” проблеми и по-късно да се опитат да намерят причината зад тях. Наблюдават посетителите, забелязват повтарящи се реакции, записват си.

В класната стая следва обмисляне и дискусия на наблюденията. Имат нужда от допълнително информация, събрана по различен начин — връщат се, за да поговорят с посетители, да разпитат персонала, да прочетат или разгледат материали. Пак коментират и достигат до изводи за проблемни ситуации. Следват още редица стъпки на проучване, идеи, прототипиране, тестове в реалната среда, нужда от подобрения или нов старт заради неуспех — и така, докато решенията на децата станат съвсем реално изглеждащи (даже и с възможност зоопаркът да ги вземе предвид). Един проект може да отнеме повече от месец.

Има доста интересни проблеми, открити от децата (забравих да спомена, че те са във 2-ри клас). Ето няколко от тях:

• Как бихме могли да подобрим средата на хипопотама, така че да съответства повече на естествените му нужди?
• Как бихме могли да насърчим хората да не дават храна на животните?
• Как бихме могли да информираме по-добре децата, които не могат да четат, за мястото, откъдето произлиза животното?
• Как бихме могли да включим хората по-активно в отглеждането на животните?

През почивните дни отскочихме с децата ни до Ботаническата градина в София. По средата на пътешествието през най-различни видове растения (точно влизахме в сектора с орхидеите), влезе училищна група от 5–6-ти клас. Чуваха се отдалеч — не бяха нормално шумна група деца, а крещяха доста силно. За мое учудване, след няма и три минути стигнаха до нас (ние бяхме по средата на голямата оранжерия след 20-ина минути разглеждане).

Учениците буквално прелетяха през сектора с орхидеите… и през нас. Разбрахме и какво крещят: “Тука няма банан, къде е бананът? Кой каза, че тук имало банани?” Не след дълго се появи и госпожата, която не ги водеше и не им обясняваше, а ги следваше с бързо темпо, за да не изостане. В един момент каза на момчето пред нея: “Оу, виж, орхидеи — може да вземеш на майка си, тя нали много обича?” Не последва реакция и всички вкупом се отправиха нанякъде. Когато излязохме от сектора с орхидеите видяхме, че учениците си бяха тръгнали.

Явно това е бил “проектът”, с който бяха дошли в Ботаническата градина. Госпожата най-вероятно го е отчела успешно, родителите са били доволни, разказали са на други и са препоръчали училището си, защото “децата работят по проекти“.

В същото време децата в Ню Йорк, по-малки от нашите тук, също са работили по проект. Разликата е, че са упражнили и приложили поне 8 инструмента за умения.

• Как да подходят, за да открият проблем.
• Как да намерят и потвърдят информация за него.
• Как да го придвижат към решение, като дадат най-различни идеи.
• Как да изберат водеща идея и от нея бързо да създадат работен вариант на решението.
• Как да го проверят дали работи в реална среда.
• Как да представят решението си, за да съберат обратна връзка.
• Как да продължат напред, ако усилията им не са довели до желания резултат.
• Как да работят в екип през цялото време, дори и да не са най-добри приятели.

Не, няма да намерите банани при орхидеите. Банановото дърво е високо, с големи листа и се вижда отдалеч. Разбира се, възможно е и да не знаеш — но можеш много бързо да намериш отговора, ако питаш учителката или провериш в смартфона си (или ако си от още по-напредналите, да попиташ Siri, Google, Alexa или Cortana). Но това не е проект — това е проста задача с ясен отговор, която много прилича на упражнение в учебната тетрадка.

Ако учениците бяха дошли в Ботаническата градина не само да опознаят растенията, но и да търсят решения на истински проблеми, може би щяха да забележат неясните табели, позасъхналия сектор с азалиите или липсата на сувенири за спомен. Всеки такъв проблем може да е част от проект.

Но истинските проекти изискват усилие. И точно затова дават резултат.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.

Желаете да опитате нещо различно с децата в клас?

Опитайте учебната ни програма с проекти “Дизайн шампиони”.

Вижте повече за програмата

Снимка: Unsplash