Return to site

Образованието - състезание към върха или състезание към дъното?

 

Автор: Цвети Камова, създател на Red Paper Plane

Снимка: Tyler Nix

January 9, 2020

Компаниите могат да се разделят на два типа, в зависимост от това какъв подход прилагат към бизнеса си и продуктите си. Тази теория не е нова и може да бъде облечена в най-различни думи, в зависимост от това кой икономист или маркетолог я обяснява, но всъщност става въпрос за едно и също. А именно, дали компанията е поела на състезание към върха или е избрала обратната стратегия - към дъното.

Звучи странно, нали? Та кой би искал да поеме на състезание към дъното? Изобщо как можем да си помислим, че компания, с всичките й стратези, експерти, бордове и директори ще стигнат до подобна идея? Абсурд!

Сега, обаче, ще опиша какво по същество означават тези два подхода към бизнеса (и маркетинга, и продуктовото развитие) и ще започнете да се замисляте колко много бизнеси за избрали пътя надолу.

Състезанието към върха е изтъкано от уважение и достойнство към клиента и към всички “заинтересовани страни” през целия път, докато продуктът/услугата стигне го клиента. Тези продукти и услуги са устойчиви, създадени с добър дизайн, иновации и смелост. Те са създадени специално за клиента си, помагат му да се развива напред, да води по-качествен живот и да бъде съвестен обитател на тази планета. Затова и не са евтини, затова не са на постоянно намаление и не са “5 на цената на 3”. Няма как да бъдат. Пътят нагоре е дългосрочна стратегия, пълна с рискове и несигурност за производителите. През целия път на измислянето и създаването си, производителите им е трябвало да правят трудния избор между това да намалят производствените си разходи или да изберат по-доброто качество за клиента. И те са избирали второто, с ясното съзнание, че  резултатите им ще са бавни, възвръщаемостта - също. Маркетингово подходът е различен - там води процесът или как сме създали продукта си. Там купуваме историята на продукта, а самият краен продукт е финално проявление на този невероятен процес, в който се разказва за нас, за нашето лично качество на живот, за качеството на живот на другите, за грижата за общността, обществото и планетата. При тези продукти нямаме търпение да споделим с другите историята.

В състезанието към върха компаниите се състезават да създадат истински добър продукт и услуга за клиента си.

При състезанието към дъното, стратегията е точно обратната - всички трикове за спестяване на лев/евро/долар/юан тук и там се прилагат. Производителите не се притесняват да бъдат брутални по цялата производствена верига. Тези продукти са (по-) евтини, не отговарят на стандарти и не знаем как са дошли при нас, кой, къде ги произвежда, при какви условия и на каква житейска цена. Маркетинговата стратегия е ясна - това са продуктите, които са на “супер цена”, постоянно намаление с отстъпки и “купи 6 на цената на 3”. Тази стратегия е значително по-лесна, защото работи веднага, резултатите са мигновени, възвращаемостта - също. Маркетингово подходът е само и единствено за цената - там няма история за процеса, за продукта, за теб или за планетата. Всъщност, има история, но не искате да я чуете, защото няма да купите продукта. Затова, нека се фокусираме върху цената, моля! Когато споделяте за продукта, споделяте за цената и офертата, на която сте попаднали. В дългосрочен план подходът се проваля, защото не е устойчив - още утре идва друг, който е по-евтин. И така, ден след ден вървиш бавно и сигурно по спиралата надолу, където всички гонят дъното. И един ден може и да го стигнат - абсолютното дъно за всички: за тях, за нас, за другите, за планетата.

Стратегията на състезание към дъното е напълно разбираема в днешния свят, в който всеки иска да го купят и го прави като е мааалко по-евтин от другия.

В образованието аналогията, за съжаление, е същата. Имаме два типа образователна услуга за клиентите си, които най-пряко са децата, а в по-широк план - цялото общество. Едната посока е състезание към върха за децата, а другата - към дъното.

Състезанието нагоре в образованието е изтъкано с уважение и достойнство към всички заинтересовани страни, а самата образователна услуга отново е създадена с единствената мисъл за по-добро качество на живот тук и сега, както и за в бъдеще. Образователният продукт, когато е създаден специално за клиентите си, им помага да се развиват напред, затова е смел и иновативен в проявленията си. А нуждите на тези клиенти не са мистерия, защото това са явните и понякога неосъзнати нужди на всеки човек, за да живее по-добре и пълноценно. Те са свързани с уменията ни да управляваме живота си, да работим пълноценно с другите, да имаме добри грамотности, да искаме да учим нови неща, да знаем как да се грижим за себе си и здравето си, да сме смели с проблемите и предизвикателствата, да сме гъвкави с новите неща, да уважаваме планетата си, да се грижим за общността и обществото си, да следваме интересите си и да имаме и реализираме мечтите си (абсолютно задължително!), които да движат света напред. Това е бавна стратегия, с бавни резултати и много несигурност по пътя. За да я имаме, първата предпоставка е, “главните дизайнери” истински да вярват в това и са готови на всичко, за да го видят реализирано. Няма компания, поела към състезанието към върха, на която борда на директорите просто не вярва в каузата. 

Състезанието към дъното в образованието е с обратните практики, които ние много добре познаваме, защото не ни допускат да ги забравим - отраснали сме с тях и сега отглеждаме децата си с тях. Образователният продукт е с ниско качество - не подобрява качеството на живот на клиента си, масовизиран е, остарял като технология и процеси, резултатите (според остарелите критерии, по които се мери) са ниски. Ако производителят на тази услуга беше реална компания, щеше отдавна да е прекратила дейността си. При тази стратегия “продаваме” на клиента визия за него самия и за света, която в реалния свят никой не би купил, защото противоречи на стандарта за по-добър живот, към който се стремим - светът се състои от постоянна надпревара как да измамим системата и кой ще се провали пръв; тези около теб нямат значение, защото са ти конкуренция; работи сам, а не в екип; реши това, което аз съм решил да решаваш; не експериментирай; не се проваляй; има или верни, или грешни отговори; твоите интереси нямат никакво значение; за твоите мечти място и време тук няма; и така нататък …

Както казва Сет Годин:

“проблемът на състезанието към дъното е, че може и да го спечелиш”.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.