Прекарали сме вече 130 години да индоктринираме децата в една и съща учебна логика и структура. Сега, след като някои от нас полека-лека навлизат в пост-пандемичния свят, бих искал да предложа полезен (въпреки, че някой биха го нарекли радикален) начин да си представим как би изглеждала една нова и модерна учебна програма.

Вече век премина с биология, химия, аритметика, социални науки и всичко останало. Толкова много време, действително, че вече приемаме основополагащите елементи като даденост, която не се поставя под въпрос и не може да се подобри. Но по същество, именно самата учебна структура пречи на училището да работи така, както трябва.

Мисля, че е крайно време за съществена промяна. Предложената от мен може да работи за деца от 6 години нагоре. Тази промяна не елиминира основите на това да бъдеш образован, а ги поставя в контекст. И още по-важно - тъй като е изградена на принципа на самонасочено и проектно-базирано учене, децата могат да избират да учат, а да не бъдат насилени да го правят.

Живеем в свят на постоянно активна универсална енциклопедия и моментално актуализираща се учебна машина, наречена Мрежата (интернет). Това означава, че е по-важно да искаш да знаеш отговора и как да го намериш, отколкото да го запаметиш точно на 7-годишна възраст. Изправени пред избора между губене на време и учене, твърде много хора са били убедени да вярват, че ученето е по някакъв начин обременяващо или тежко.

Представяне на модерната учебна програма

Основата на програмата е поставена върху ориентирани около ученика, самонасочени проекти. Тя е подчинена на това човек да се учи да решава интересни проблеми и както да бъде лидер, така и да следва. И в подкрепа на това, “курсовете” или “предметите” в нея са практични инструменти, които вършат работа на учениците в реализирането на проектите им.

• Статистика 
• - да виждаме ясно света около нас като разберем нюансите, сравним резултатите и имаме умението да класифицираме по сходство. Така да осъзнаем, че не всичко и всички влизат в един опростен “калъп”. Да се научим да виждаме опасностите на пропагандата и фалшивите етикети, които лепим на хората и да притежаваме силата да виждаме нещата по истинския начин, по който са разпределени. 
• Игри 
• - крайни и безкрайни, покер, алгоритми, бизнес структури, междуличностни взаимоотношения, преговори, защо работят и кога не работят добре. Всички ние ги играем, даже и когато официално не ги наричаме “игри”. 
• Комуникация
•  - слушане и говорене, писане и четене, презентиране, критично мислене и емпатия. Можеш ли да четеш така, че да осмислиш написаното? Можеш ли да пишеш така, че да бъдеш разбран? Можеш ли да се изправиш пред всички и да изразиш своята позиция, както и да седиш спокойно и да слушаш някой друг, който също иска да бъде чут? Какво става, когато осъзнаем, че всъщност никой друг не е точно като нас?
• История и пропаганда
•  - какво се е случило преди и как говорим за него. Повече да наблягаме на защо така, отколкото кога точно. Да проследяваме фундаменталните течения на общочовешките събития през годините и епохите.
• Гражданство
•  - включване, лидерство, задаване и отговаряне на добри въпроси. Като гласоподавател, но и като участник в най-различни организации и структури. 
• Реални умения

 - трудни за измерване неща като честност, упоритост, емпатия, спазване на обещания, доверие, харизма, любопитство, решаване на проблеми и хумор. 

• Научният метод

 - да разберем какво знаем и да открием как да стигнем до следващото нещо. Да се учим да се подготвяме добре и да представяме работата си. Няма никакъв смисъл в запаметяването на Цикълъа на Кребс за пълно разграждане на трикарбоксилната киселина.

• Програмиране

 - да можеш да мислиш по начини, по които компютърът може да ти помогне. От Ексел и Фотошоп до C++.

• Изкуство

 - да изразяваш себе си със страст, постоянство и гледна точка. Не защото това ти е работата, а защото можеш и защото има значение. Да цениш изкуството, което е създавано досега и да създаваш свое - в каквото и форма да е то. 

• Взимане на решения

 - да използваш всички умения, изброени по-горе, за да правиш по-добър избор и да взимаш по-успешни решения.

• “Мета”-познание

 - да мислиш за самото мислене, да създаваш навици целенасочено и обмислено.

Ето какъв е въпросът ми: Ако можете да работите за някого, който има тези умения, развивани повече от десетилетие в държавно училище, бихте ли искали? А да работите заедно с такива хора? А да имате такива хора, които работят за вас? Или да излезете на романтична среща с тях, да ги имате за съседи или да гласувате за тях? 

Ако това е нещо, което ценим и от което се нуждаем, защо не го преподаваме?

_____________________________

Искате да получавате още текстове като този? Абонирайте се за нашия имейл бюлетин.