Мисиите на Red Paper Plane заемат специална част от времето, прекарано със сина ми, Тео. За нас те са ежедневие, той обича да „работим“ заедно, да носи проекта си навсякъде и да заявява с важност: „Аз тази седмица съм вексилолог! Знаеш ли какво проектираме вкъщи?“

Колкото и да е напрегнат и зает денят ни, Тео е човекът, който следи докъде сме стигнали с мисията и каква е задачата ни за днес. В делничен ден започваме дискусията на закуска с уговорка, че ще приключим след детската градина. Така при нужда от нещо допълнително или специална подготовка, мога да го предвидя за края на деня.

Взехме Мисия: Автомобилен дизайнер с голямо вълнение от негова страна. Аз не знаех какво да очаквам. Темата с МПС-тата в семейството ни с две момчета е доста експлоатирана, но професия дизайнер ми се стори голямо предизвикателство! Той може ли да проектира кола? Аз със сигурност не мога!

Свалих, разпечатах и извиках и двете момчета. По-малкият ми син е само на 2 години, но не бих го изключила от нещо, свързано с колите! Надписахме дневници и се отправихме навън да разглеждаме коли. Голямо облекчение и радост беше за мен, че дневните задачи в първия етап “Опознавам” са за навън. Всеки ден се приготвяхме и потегляме като на експедиция.

По-малкят ми син се занимава предимно с марките автомобили — по това време той беше изцяло на тази вълна. Беше много щастлив и ентусиазиран. От друга страна, с Тео обсъждаме и каросерии, окачване, дори аеродинамика. Прибра се много впечатлен от един симпатичен Смарт. „Мамо, такава кола ще си купя… Оп — построя, мамо!“

Татко се включи с 4х4 задвижването, въглеродните емисии, цвета и специалните бои. Тео вече е сигурен, че неговата кола ще бъде електрическа. Следващите дни обсъждаше все големи машини — да преминават лесно през неравности и да има място за всички колелета.

Финалният избор беше за високопроходим джип, с въртящи се седалки като на мултиван, електрическо захранване и бяла боя, за да му е по-леко на климатика. Ауди, като на тати.

За първи път финалната фаза на мисия ни отне толкова много време — буквално три дни Тео мисли и работи. Беше изключително прецизен и искаше дори волана да е под правилния ъгъл. С малко нестандартна помощ от моя страна се оказа, че пластилинът е чудесен начин за разрешаване на такива дилеми. Изработихме колата от дървения конструктор и картон. Братчето беше впечатлен от идеята за пластелин и с доста пластилин и магнити построи неговата кола.

Ето го и готовия автомобил — Тео беше толкова горд и щастлив!

Аз бях много впечатлена от това, че момчето ми самó следваше стриктно дневните задачи, че настояваше да играем мисията, дори и когато няма много време, за да му помагам, и най-вече за голямата промяна след края на мисията: „Мамо, мамо виж, аз мога да проектирам такава кола и ще си я построя после!“