Когато стартирахме програмата ни за учебна среда “Дизайн шампиони”, започнахме традиционно. Свързахме се с редица учебни заведения и им разказахме за нея. Получихме много оправдания:
- децата са твърде заети с училище (проектите не са “училище”)
- децата имат твърде много извънучебни занимания
- децата са претрупани с домашни
- децата са изморени
- мястото ни не е подходящо
- графикът ни е пълен
- рано им е за съвместна работа
Всичко това са оправдания. И то се оправдаваме с децата, вместо да си признаем, че самите ние не желаем. Толкова бих се радвала, ако поне веднъж чуя истината: “На мен не ми се правят проекти с децата”, “Проектите са допълнително усилие, още работа, повече внимание за всяко отделно дете”, “По-скоро не бих се занимавал/а”.
Ще поздравя първия учител, който ми каже нещата толкова директно.
Оттогава опитът ни понаучи и сега действаме на обратния принцип. Чакаме учителите първо да се свържат с нас, защото проявяват личен интерес. Чак тогава си разказваме повече. Така получихме многопричини “за”:
- децата имат нужда от екипна работа
- децата имат нужда от интересни дейности, които да ги ентусиазират
- децата имат нужда от умения за разрешаване на проблеми
- толкова съм търсила готови материали
- искам проектите ми да са по-задълбочени
- зная за метода “дизайн мислене” и го харесвам много
- това е толкова интересно, че с удоволствие ще го правя с децата
- ще запълня следобедите с нещо весело и полезно
- ще зарадвам и родителите — отдавна ме питат за по-иновативни дейности
Изпитвам неимоверна, искрена радост, когато видя учител, пълен с причини да развива децата си! Няма как да го сбъркате — очите искрят, говори с любов за "децата" си, ентусиазмът му заразява, мотивацията му е много висока, познава децата си прекрасно и е абсолютно убеден, че могат повече. И много често се смее.
Та, гледайте внимателно учителите. Търсете тези с причините “за”, хъса, мотивацията. Тези, които всеки един ден търсят начини и създават позитивна промяна за децата си. Тези, за които няма оправдания. Тези, които имат цели и намират начини да ги постигнат, въпреки всичко. Тези, които с усмивка казват на децата, че не се е получило този път, но следващият, с малко повече усилие, може и да стане. Защото това са най-ценните уроци, на които учителят може да научи децата си.