Децата растат и се променят така, както и ние - родителите им. Никой от нас не е съвършен, защото всички сме хора и като такива сме шарени - и грешим, и се радваме, и плачем, и обичаме силно. Хем успяваме в едно, а едновременно с това се проваляме в друго. Всички искаме децата ни да са успешни и щастливи, но забравяме, увлечени в родителстването, че това могат да го постигнат само те. Нашата задача е тук и сега те да се чувстват обичани, окуражени, вдъхновени, позитивни, в безопасност, да бъдат чувани и да участват. Това е достатъчно за децата ни, за да бъдат щастливи и уверени. Но, сякаш, не и за нас. Родителите имаме нужда от повече.

Изкушаваме се да се набъркваме малко повече, защото вярваме, че знаем повече, можем повече и искаме да контролираме. Разбира се, правим го с най-добри намерения - за да предпазим, да помогнем, да предотвратим. Но често забравяме, че най-добрият учител не са думите, наказанията или спестеното напрежение, а опитът. При това личният опит. Всички ние, представители на царство "Животни" на тази планета, учим и еволюираме най-вече чрез личното преживяване и стремежът да продължим напред, въпреки всичко.

Нуждата от нас като родители не е и в "дизайна" на перфектни деца - там (все още и слава Богу) нямаме думата. Родителската роля е другаде - да ги обичаме и приемаме такива, каквито са, а не да се опитваме с цената на всичко да ги променяме в такива, каквито ние искаме те да бъдат. В такива, каквито ние вярваме, че трябва да бъдат нашите деца, защото са наши. А нашите деца трябва да са перфектни... нали?

Но нашите деца са както наши, така и деца. И нищо детско не им е чуждо - те опитват, дразнят, провокират, не чуват, не слушат, не успяват, не могат, не стигат, чупят, губят се, не пресичат правилно, играе им се, не им се учи. Като на всяко дете - както и на нас, когато сме били като тях. Това по същество са децата - имаш деца, имаш хаос. Приемете го. Това абсолютно нищо не значи за нас като родители. Каквото сте изтеглили от лотарията, това е - интроверт, безстрашен юнак, срамежливка, бъдещ дресъор на акули, природозащитник, замислен визионер, огнен бунтовник, изпълнителна секретарка, красив Дон Жуан, запален музикант. Такъв е животът: шарен. Това не ни прави неуспешни родители, но това е тестът ни дали сме истински добри родители.

Всяко дете обича родителите си такива, каквито са. Но най-страшното нещо е, че не винаги обратното е вярно. Децата ни са изключително умни същества и дори и да не осъзнават в пълнота какво се случва, усещат с всяко свое сетиво, че някъде там високо витае идеалът за перфектното дете и те не могат да го достигнат.

Можем да ги накараме да подскачат високо и неуморно часове, дни, седмици или дори цял живот в опита да се докоснат до този идеал. Но всички знаем, че те никога няма да го стигнат, камо ли надминат. Перфектното е перфектно, защото е нереално. То не съществува извън главата ни. Перфектното не е наивна мечта или блян - то е кошмар, защото е пълно бягство от реалността и може да има много тежки проявления за нас и околните. Тази спирала на съвършеното и перфектното води само надолу и е много хлъзгава. С нея си гарантираме лош живот - и наш, и техен, именно защото ще успеем и тях да смачкаме, и нас да измъчим.

А има и друг път, по който спиралата е само нагоре. И той винаги успява - в момента, в който тръгнем по него. И той е по-лесният, според мен - започва с един поглед. Да, трябва да отделим един миг, за да разгледаме децата си и да ги видим такива, каквито са. Да отделяме всеки ден по един тих миг, през който да ги погледаме такива, каквито са. И след това да ги прегърнем силно, заедно с всички техни малки специфичности и особени навици, които ги правят хора - нашите малки хора. И да ги обичаме, защото са такива - няма да им е лесно, защото винаги ще се опитват да стигнат по-далеч, или по-високо, или по-бързо. И ще има толкова много неща, с които ще се сблъскват.

Но нека ние не сме едно от тях. Нека сме там, за да им помагаме - да сме пристан, а не най-големите вълни в бурното море на живота. Само тогава, с нас на борда, те ще имат стимул да търсят и откриват пак и пак какво означава успех и щастие за тях самите, как точно да стигат до него и да го задържат за по-дълго. И ще бъдем щастливи, защото сме заедно.

Защото се имаме такива, каквито сме.

Искате да създавате безценно време с децата у дома?

Опитайте месечната ни семейна програма "Дизайн откриватели".

Искате да получавате редовно интересни неща от нас?

Запишете се за имейл бюлетина ни.