Return to site
15 септември, вторник

 

Автор: Цвети Камова

Снимка: Morgan

 

September 15, 2015

Ученето е най-хубавото нещо, което ни се случва. От момента на първия дъх, до момента на последния. Ново, различно, интересно, вдъхновяващо, емоционално, социално, практично, пълно с предизвикателства. Не ни оставя да спим, няма време да мечтаем, даже не сме гладни, защото има толкова работа да се върши! Кой ще разбере пръв разликата между двата динозавъра? Кой ще направи най-голямата колекция от пеперуди? Кой ще направи най-точния макет на Слънчевата система? Кой ще създаде онова ново нещо, което си няма още име? Вече сме трима зад идеята, идвай и ти!

 

И така, от колекцията цветни колички до новия стартъп. Учим, докато живеем. Живеем, защото се учим. Учим, защото нещо дълбоко вътре ни предизвиква да създадем, решим, подобрим. И така да направим и нашата крачка напред, заедно с другите, в името на всички останали. Толкова е интересно, че няма препятствие, което да ни попречи — таблицата за умножение, японските хайку, първия закон за термодинамиката. О, да, и интегралите — ще ги помня доживот, разбира се! Как иначе да си извадиш ключовете от шахтата?

И докато търсим как да изчистим земната орбита от 22,000 парчета космически боклук, ние, всъщност, учим. Учим, и още как! Учим с такава скорост и ефективност, с която не можем да сравним нито една друга дейност в мозъка. И не, не е фантазия. Случва се всеки ден от много години насам по целия свят, в десетки хиляди училища, милиони домове, скейт паркове и зали по балет. И да, може да се планира и управлява.

Ученето в училище не е бележници, тестове или отсъствия. Дебатът не започва от “как” учим (в случая, “как да ги накажем с бележниците”), а от “защо”. Та, защо учим в училище? За да се развивиме като пълноценни и добри хора, които могат да взимат решения и да управляват сами живота си. И сега вече идва “как”. Как да изградим среда в училище, в която децата процъфтяват, овладяват знания и умения и постигат удивителни резултати?

Първият учебен ден започва с първия дъх. На 15-ти септември се случва друго. Въздухът е препъленен с идеи, които чакат да бъдат открити, представени, развити и подобрени. Кипи ентусиазъм. Търсят се ментори. Екипите се разрастват. Животът продължава с темпото, което сме решили, че ни прави щастливи.