Заринати сме със статии за поведението на децата и реакциите на родителите. И все сме разделени на отбори — децата от едната страна, родителите от другата, а не семейството като цяло. Едните трябва да създават решенията, другите да ги изпълняват и накрая никой не е напълно доволен. Малко като в компаниите — служителите са длъжни да създават перфектните решения за потребителите, които да ги консумират, но накрая — ей, все да има недоволни!

Дизайн мисленето е метод, който ни учи на много неща за работата в екип. Учи ни, че ако сме на срещуположни брегове, гледаме се отдалеч и не си говорим, няма как да се получи. Учи ни, че едно решение може да е успешно, само ако всички заинтересовани участват в него.

Много рядко мислим за семейството като за екип. Но то е екип. И трябва да е най-ефективният екип, към който принадлежим, защото там участваме всеки ден и с него работим върху най-важния проект.

И какво, ако (“what if”, както обичат да казват дизайн мислителите) решим да действаме заедно, като екип? Кое от изброените не засяга благосъстоянието на цялото семейство — приятната вечеря в ресторанта, почивката на море, партито с приятели, новият диван в хола? Ако едно решение засяга всички у дома, не е ли логично да има недоволни, ако някой не е участвал в процеса? Прехвърлете го в работна среда, ако ви е по-лесно — създавате невероятен проект за навлизане на нов пазар, но не сте поканили юриста или маркетинг директора…

Какво би станало, ако погледнем на децата като част от екипа? Няма как да им крещим, със сигурност не и да ги ударим, и определено не става да ги накажем (важно уточнение — говорим за екип, който да работи наистина добре; при други обстоятелства, за съжаление, тези методи са ежедневие и в някои компании).

Какво ни остава? Ами, да работим заедно, за да решим ситуацията. В три стъпки.

”Хайде да си поговорим малко за вечерята при леля. Как мина, според вас? Вие успяхте ли да се нахраните добре? А беше ли ви приятно? Кое ви беше най-приятно? А кое не ви допадна? На мен лично ми беше приятно, че се видяхме с роднините, но през цялото време се чувствах неспокойна заради вас. Искате ли да видим кое не се получи добре тази вечер?”

“Предстои ни да отидем на море, където през деня ще сме все на плажа, но вечер ще трябва да си измислим занимания.Искате ли да помислим как можем да направим вечерите от почивката приятни и весели за всички?”

“Всеки път закъсняваме за тренировката по футбол. На теб това харесва ли ти? Искаш ли да видим какво може да променим, за да не се получава така?”

“В стаята ти има дрехи навсякъде. Чувстваш ли се комфортно така? Аз, лично, обичам дрехите да са подредени, за да ги виждам. Искаш ли да намерим начин, по който да ги организираш по-добре?”

Даването на обратна връзка е ключово — може да спре всичко, а може и да ни накара да направим нещата по-добре. Използвайте формулата “харесвам / иска ми се да” (или “I like / I wish” на английски), когато оценявате поведение или ситуация. И то точно в тази последователност! Винаги започвайте с нещо положително — детето срещу вас ще бъде по-спокойно със следващия елемент, в който давате препоръка, а и вие ще трябва да се “накарате” да намерите нещо хубаво в ситуацията, което от своя страна ще промени вашия моментен негативизъм.

“Хареса ми, че тази вечер успяхме да се видим с толкова много роднини наведнъж. Иска ми се вечерта да беше минала по-спокойно за вас.”

“Харесва ми, че всеки ден избираш внимателно дрехите си така, че да са в добра цветова комбинация. Иска ми се да държиш стаята ти по-организирана всеки един ден”.

Преди да търсите решения, опитайте се заедно да обхванете проблема във всичките му аспекти — а те може да са най-различни.

Децата са избеснели по време на вечерята, защото:

• не са били предупредени, че ще се видят с десетки роднини;
• не са знаели как да реагират при появата на някоя далечна леля;
• не са знаели как да започнат разговор с тези, които не познават;
• било им е топло;
• не са харесали храната и са останали гладни;
• било им е скучно, защото не са си носили забавления.

Закъсняваме за тренировка, защото:

• не сме подготвени от предния ден;
• тръгваме късно;
• детето се бави на вратата в училище;
• не следи часа (ако познава часовника).

Има дрехи навсякъде, защото:

• не отделяме мръсни от чисти на момента;
• вечер не подреждаме;
• сутрин нямаме предварително избрани и вадим всичко накуп;
• гардеробът е малък;
• детето не ги стига и вижда.

Трудно е за всички да стигнем до същността на една ситуация. Използвайте “5-те защо” и попитайте пет пъти поред “Защо?”, за да установите причините в дълбочина. Невинаги са необходими пет — често още на третото “Защо?” нещата се поизясняват.

“Защо стаята ти е все разхвърляна? Защото има много дрехи навсякъде.
 

А защо има много дрехи навсякъде? Защото не си ги прибирам в шкафа.
 

А защо не си ги прибираш в шкафа? Защото забравям.
 

А защо забравяш? Ох, мамо, стига де! Аз съм сериозна, дай да продължим.
 

Защо забравяш? Защото вечер си мисля за други важни неща.
 

Ахааа — ясно! Какво можем да направим по въпроса?”

Използвайте своя опит и този на други близки хора, за да дадете пример за възможни посоки.

“Хайде да видим как правят нещата татко, Мими, баба. Да попитаме татко какво си е взел в багажа за морето, за да не му е скучно? Да ти разкажа ли какво правя аз, когато ми е скучно на парти с роднините? Това харесва ли ти като вариант?”

Време е като екип да помислите за идеи, които могат да подобрят нещата и да работят за всички вас. Първо попитайте детето и изчакайте идеите му, без да ги квалифицирате. След това споделете вие, като пак го насърчавате да мисли заедно с вас, вместо да чака решението да дойде от вас. Отбележете всичко, което ви хрумне, даже и да изглежда странно и неприложимо на пръв поглед.

При избора на решение, определете един водещ критерий, който да фокусира нещата — “можем да го направим най-бързо”, “не трябва да купуваме нищо допълнително” или “така ще е най-забавно и интересно”.

Не бързайте да прилагате всички идеи сега и веднага в тяхната цялост — опитайте първо да тествате няколко по-малки неща, за да видите кое ще проработи.

“Добре, съгласяваме се на три неща, които ще променим още отсега и ше правим всеки път, преди да ходим на гости:
- още от предния ден ще си разкажем кой ще дойде;
- преди да тръгнем, ще си приготвим няколко неща за забавление в раницата;
- малко преди да стигнем, ще си припомним как се поздравяваме, запознаваме и изпращаме.”

Всеки екип е различен, защото е съставен от различни хора, които често гледат на света по различен начин. Но това е чудесно, защото когато съчетаем различията с общи инструменти, можем да постигнем страхотни неща. Опознаваме проблема, избираме посока на действие и създаваме решение — едно, две, три.

И, да, сигурно ще има много неработещи решения, но щом не са ефективни ще ги променим отново, и отново, и отново, докато не проработят. Важното е да не се вкопчваме с две ръце за проблемите, а да имаме желанието да вървим напред и волята да спазваме това, за което сме се договорили. След всеки опит нещата ще се получават все по-добре. И ние ще ставаме все по-добри в решаването на проблеми.

Всички ние от семейството, защото работим заедно.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.

Желаете да опитате нещо различно за вас и детето ви?

Пробвайте нашия летен пакет с 5 мисии.