Когато бях дете в малък град Западна Вирджиния, нямаше много възможности за забавление след училище или през уикендите: можех да ходя на гости на приятели, да гледам телевизия по 13-те ни канала или да чета. И така четях, четях, четях — часове и дори цели дни можеха да минат, без нещо да ме прекъсне. Нямах друг избор, освен да се концентрирам.

В днешно време децата се опитват да учат в свят, пълен с неща, които разсейват. Има такива, които са желани (телевизионни предавания, видео игри, текстови съобщения от приятели), има и такива, които достигат до тях без значение дали искат или не (нотификации от приложения, мама говори по телефона в съседната стая, текстови съобщения от семейството). Дете, което по няколко часа на ден чете или работи по домашни без прекъсвания, ни звучи като нещо от друга епоха.

Екип изследователи в Brookings Institution наскоро доказаха, че постоянното разсейване дисбалансира изпълнителната функция на мозъка на децата (англ. “executive function”) — термин, който Центърът за развиващото се дете в Харвардския университет определя като “умствените процеси, които ни позволяват да планираме, да съсредоточим вниманието си, да помним инструкции и да управляваме множество задачи успешно”.

За да добием представа как да помогнем на децата да подобрят изпълнителната си функция и да изградят способност да се концентрират, говорих с д-р Кати Хърш-Пасек и д-р Клеър Камерън, съавтори на изследването в Brookings.

За деца на възраст между две и пет години, Американската педиатрична академия препоръчва не повече от един час на ден консумация на “висококачествено” дигитално съдържание. Д-р Камерън, водещ световен експерт по ранно детско развитие и образование подчертава, че не всички екрани са еднакви като качество за децата, т.е. са достатъчно подходящи за тях. Бързите образи, твърде многото диалог, силната музика и ярките образи пораждат дефицит на вниманието в децата и разстройват способността им за концентрация. А особено в сравнени с деца, които са прекарали това време в рисуване, разликата е чувствителна.

За по-големи деца, ограничаването на безсмислените съобщения, безцелно сърфиране, разговори и игри е трудно, особено когато имат собствени смартфони. Но родителите все пак могат да определят граници. Д-р Хърш-Пасек, световно име в сферата на детската психология, препоръчва да се определи “време извън екрана” (като вечерята), което е валидно както за децата, така и за възрастните, както и да се оставят телефоните настрани по време на часовете за домашни. Тя предлага и идеи за обособяването на “зони без медии” в къщата — като спалните, например.

За тийнейджърите, д-р Камерън препоръчва те самите да помогнат при определянето на границите у дома: “Работете с тийнейджърите по взаимно приемлив набор от правила, които те самите да прилагат. Това не трябва да е правило или забрана, наложени от родителите, а взаимен разговор. Във всяко семейство е необходимо да има време без екрани и тийнейджърът трябва да каже как му/й се струва най-логично да се случи това”. Като минимум, насърчете децата си да изключват всички нотификации, когато се опитват да се концентрират върху нещо. “Изключи шума!”, препоръчва д-р Хърш-Пасек.

Хората от дигиталното поколение може и да смятат, че са родени мултитаскъри, но 98 % от тях не са. Може да ви помогне, ако покажете на децата си някое от множеството изследвания за това колко зле се справят повечето от нас с две (или повече) неща едновременно. “Най-важното в новата статистика е, че само около 2 % от всички хора са “супертаскъри,” казва д-р Хърш-Пасек. “А останалите от нас имат толкова намален капацитет, че губим около 30 % от нашата производителност, когато се опитваме да вършим две неща едновременно”. Така че, ако детето ви трябва да прегледа “Хамлет” този следобед, ще го направи по-добре и ще го разбере доста по-ясно, ако сложи телефона/телевизора/конзолата/лаещото куче настрани, докато чете.

Необмислената импулсивност е враг на изпълнителната функция на мозъка. “Ние, възрастните, също сме импулсивни”, казва д-р Хърш-Пасек. “Втурваме се да отговаряме на имейли, само за да ги отметнем.” Но децата (и възрастните) работят най-добре, когато спрат и обмислят какво точно искат да направят в момента, за деня и дори в по-дългосрочен план. “Аз имам 2-годишна внучка и я насърчавам първо да мисли, след това да брои до три и чак след това да действа”, казва д-р Хърш-Пасек.

Това е “саморегулиращата” част от изпълнителната функция и тя има както социални, така и познавателни последици. За по-големите деца можете да опитате така: “Искаш да играеш с топката, която е на игрището ли? Помисли за момент как можеш да се присъединиш към другите деца там. А когато нещата не се случат по твоя начин, успокой се, поеми си дълбоко въздух и тогава вземи решение какво да направиш“, предлага д-р Хърш-Пасек. Това помага на децата да подходят към действията си умишлено, вместо да се носят по течението от един моментен стимул на друг. Също така им помага да са гъвкави, когато плановете им се провалят.

Има много места онлайн с идеи за полезни дейности, занимания и игри, които родителите могат да правят с децата си, за да им помогнат да изградят изпълнителната функция на мозъка, да запомнят информация и да планират последователни стъпки. Дори обикновеното пляскане с ръце или игра на рими при бебетата и най-малките съдейства да се изгради паметта и действието.

За по-големите деца се препоръчват старомодни аналогови занимания, които изискват постоянна концентрация, като бойни изкуства, танци, свирене на музикални инструменти или театър. “Ако подготвяш пиеса след училище”, казва д-р Камерън, “през това време няма как да си на телефона. Най-малкото, което правиш за себе си в този момент, е да изграждаш способността да игнорираш всички съобщения, които се трупат там”.

Тийнейджърите трябва да се запитат: аз ли управлявам това устройство, или то управлява мен? “Само защото някой ти пише, не значи, че трябва да погледнеш незабавно” казва д-р Камерън. “Ако известно време не си гледате телефона, вероятно това е знак, че нещото, което правите, ви харесва повече или е по-добро за вас.” Ако научите децата си да отговарят на съобщения накуп или само в определени интервали от време през деня, вместо да губят концентрация всеки път, когато екранът просветне, техният самоконтрол ще се подобри значително.

“Оставете собствения си телефон по време на вечеря”, казва д-р Хърш-Пасек. Присъствайте с пълно съзнание на разговорите и срещите си през деня. Нека децата ви видят как четете или работите по проекти, които ви интересуват, като преди това сте спрели устройствата си за по-продължително време. И, за бога, недейте да пишете и да шофирате едновременно.

Светът на “дигиталното разсейване” е нов и за родителите. Може би и ние имаме проблем да контролираме липсата на концентрация и пристрастяването към социалните медии. Затова може да е от полза да възприемете контрола върху дигиталното разсейване като вид лична хигиена, казва д-р Хърш-Пасек. “Едно от задълженията ни като родители е да отстраним част от хаоса. Ако влезем в стаята на детето си и там е толкова разхвърляно, че трудно се виждат книгите, ще им помогнем да подредят. Стаята не трябва да е стерилна, разбира се, но ние трябва да им помогнем да я организират. По такъв начин трябва да дадем на децата си и инструментите, от които се нуждаят, за да успеят в един свят, който е много разбъркан и претрупан”.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.

.

Снимка: Unsplash