От вчера си мисля за куража. Куражът е една от онези думи, които така лесно казваме и така да не можем да правим добре. Защото един път кураж не стига. Нито два пъти. Че и три пъти май няма да са достатъчни. Куражът е онзи упорит и труден навик, от който пряко зависи щастието ни. Да помислим за онези ситуации в живота ни, когато не сме се отказали. Били сме упорити, имали сме силна воля, казали сме “не” и сме преминали през трънака докато не се е появило ясното небе. Помислете за онези хора, дето все ги дават за пример, които също не са се отказали, въпреки всичко и въпреки всички.

Куражът е много събирателна добродетел - тя обхваща и воля и упорство и малко инат и сила и смелост. Много често, обаче, когато говорим за кураж, сякаш пропускаме постоянството. И точно там е тайната на добрият кураж, на този кураж, който ни води до по-добър живот. Куражът е навик, за да успешен и да кажем, че го можем. Куражът не е еднократна проява на смелост. Тогава, не случайно, казваме смелост :) Куражът е в основата.

Куражът ни трябва за всичко, което правим целенасочено, планирано и отговорно. Без кураж не можем да (се) променяме и вървим уверено напред. Куражлии сме, когато решим да прекратим. Така както и когато решим да започнем нещо ново и да не се отказваме след първата спънка. Кураж се изисква, за да имаме воля. Кураж се изисква, за да гоним целите си. Кураж се изисква, когато виждаме, че не става и трябва да си признаем. Кураж се изисква, когато трябва да станем. Още повече кураж се изисква след като станем, когато решим да продължим. Без кураж не можем да казваме ясно “да” и твърдо “не”. Кураж трябва, за да излезеш пред останалите и да кажеш, че не си съгласен.

Куражът е в основата на всички компетенции и умения, ако искаме да ги владеем истински и ефективно - да работим в екип, да представяме убедително пред останалите, да мислим критично, да решаваме проблеми, да сме лидери (да водим хората напред към кауза от значение). Кураж трябва, за да си активна част от този шарен свят, който се променя и трансформира с всяко премигване на очите ти.

Къде, обаче, го учим този кураж? Как го упражняваме ежедневно? Кога, точно в кой час, от децата се изисква да проявяват кураж и да упорстват в него всеки ден? Кой учител настоява да сме куражлии? Всъщност, къде в учебните цели, програми, разписания и визии за бъдещето на образованието в страната, някой е написал думата “кураж”?

Един от най-добрите начини да преподадем кураж, е като го показваме на децата - всеки ден и за всичко, за което е по-лесно да се откажеш. Нека децата виждат този кураж - как изглежда, какъв цвят е, как мирише, как звучи и какъв е на пипане. Защото куражът е нещо много различно от всичко, което масово се случва около нас и около тях днес. Той е рядко животно, застрашено е, дори. И това не е случайно. Истински ценните неща винаги са трудни и са рядкост, защото повечето се отказват още в началото на пътя. А те правят разликата в живота ни. Като навикът да проявяваме кураж за важните неща в живота си, всеки ден.