Едно от най-известните и значими проучвания до момента в света, което показва връзката между речта и развитието на децата, е от 1995 г. и е известно като “Пропастта от 30 млн. думи”. То показва огромната разлика между броя думи, които чуват децата от семейства с висок и нисък доход, която достига внушителните 30 млн думи до 6 годишна възраст на детето. Според изследването, тази “пропаст” не се наваксва от детето през следващите години и води до значителна разлика при тестовете за езикова грамотност, речников запас и писане. Затова се насърчават усилията да се увеличи речниковия запас на децата, който да балансира разликата, породена от икономическия статус на семействата и интензивността на речта.

В началото на годината, учени от Масачузетският технологичен институт (MIT) публикуваха резултатите от най-новото си изследване, което показа, че най-голямо значение има не толкова количеството думи, които децата чуват, а тяхното качество. Изследването, публикувано и в изданието Psychological Science показва как разговорът между родител и дете буквално “възпламенява” центровете на езика в детския ум. Забележителното в новите открития е, че начинът, по който родителите говорят на децата си, има способността да промени детския ум. В изследването децата на възраст между 4 и 6 г. учените откриват, че разликата в броя на диалозите е тази, която определя разлика във физиологията на мозъка и езиковите умения у децата. Това заключение е еднакво приложимо за всички деца, без значение от дохода или образованието на техните родители.

Резултатите от изследването са постигнати чрез звукозаписващи устройства, чиито записи впоследствие се анализират, за да измерят броя на 1) изговорените думи от всяко дете, 2) думите, казани на всяко дете и 3) диалозите — въпросите и отговорите, инициирани от родител или дете. След сравняване на тези записи със записи от мозъчната дейност на всяко дете анализите показват, че броят на двупосочния разговор определя разликите в мозъчната физиология, както и разликите в езиковите умения, вкл. речник, граматика и разсъждения на глас.

Тези „обрати в разговора“ са от ключово значение според изследователите. Разговорната игра „включва не само обмяна на думи, но и социално взаимодействие, което е критично важно за когнитивното развитие“, казва Ромео. „Трябва да смятаме децата за партньори в разговора от самото им раждане. Очевидно той е много различен с децата на различна възраст, но при всички случаи взаимодействието е това, която влияе върху езиковите умения и свързаното с тях мозъчно развитие.

Почти магически изглежда начинът, по който разговорът влияе върху растежа на мозъка на децата. Можете да говорите без да спрете на детето си, но докато не го въвлечете в разговора и не започнете диалог по тема, която го вълнува, вие не развивате езиковите умения, от които то има нужда. Смисълът е да дадете стимул на детето да участва, а не само да слуша и едва тогава можете да очаквате добри резултати в развитието му”, споделя Ромео.

Сега предизвикателството е да провокираме родителите да се ангажират по-активно и редовно в качествени разговори с децата си — което няма да е лесна задача, както е трудна промяната на всеки установен навик.

• Търсете възможности за комуникация с децата си от ранна бебешка възраст, дори това да е отговор само на плезене или закачки.
• Двупосочният диалог с детето е достатъчен, за да промени биологията на мозъка. Качеството на разговора ви е по-важно от броя думи, които детето чува от вас.
• Разговорът с детето подсилва грамотността и когнитивното развитие, независимо от дохода или образованието на родителя. Той е лесен, достъпен и мощен инструмент за всички родители.

Искате да получавате редовно текстове като този?

Запишете се за имейл бюлетина ни.

.

Снимка: Red Paper Plane